В блатото на посредствеността и безхаберието агресията е ежедневие.

Родните политически тръстики се полюшват на вятъра, докато се главоблъскат дали евросъюзният или отвъдокеанският повей е по опасен, че овреме сервилно да се прегънат в удобна някому поза. Предвидливи са, наясно са, че изтърват ли момента, вятърът стане ли бурен, като нищо ще ги пречупи. Отиват на политическото бунище и тогава край с благините, изпадат от бутафорния роден „политически елит“.

На думи родолюбци, на дело – евроатлантици, еволюирали интернационалисти. Еманация на посредствеността, но напористата. Има ли изключения, разбира се, а дали съм крайна? Познавам немалко от тези хора, някои ще се сопнат, че ги обиждам, други ще ме мразят още повече. Наясно са повечето народни избраници без собствена воля, водени на юлар от партийни водачи, те пък от глобални играчи, че знам за колко ще си харижат душичката. За авторитет не говорим, на думи скала, на дело, знаете – тръстика.

Няма български политик с международен авторитет, колкото и да се прегръщат и целуват с важните клечки.

Отчайващата посредственост на президента освен да нагнетява рушителни повеи в хаотичното ни настояще, друго не умее. И още една година ще се вихри. Не го прави нарочно, това му е нивото, и защо да се лиши от президентската баница, която Борисов му поднесе, когато беше премиер. Сам или по принуда Борисов създаде подходящи условия, тъй че борбата и за двата президентски мандата да бъде кушия с един кон за Радев. Победата е сигурна, конкуренцията – само на книга. Не си спомням някой да обвинява Борисов за злото, което причини на България. Удобно нещо е забравата, носи блага, но само на едни. Народа плаща сметката.

В нормална държава управляващите вече щяха да са отстранили действащия президент от поста заради „сделката на века“ с „Боташ“. Да не би Радев да има тайно турско гражданство, че подписа такава блестяща, но в турски интерес сделка за газта? А България, нали е богата, ще плати едни четири милиарда за тоя, дето клати гората, въпреки несъгласието на президента. Народа ще плаща сметката, но дори само като морален казус този президент трябваше вече да бъде с отнети пълномощия. Иначе километричните писания за вредата от договора с „Боташ“ кому са нужни? Двупосочно се обвинява, виновникът се заклеймява, но последици няма. На кого да вярваш? Българинът не вярва, това го знаем, а е сигурен и без черно на бяло доказателства, такава е родната традиция, че след като един се е облажил от договора с „Боташ“, за да не преминат обвиненията от думи в дела, е споделил нещичко от благото, потекло към него. Иначе защо Борисов ще казва, че ако се иска импийчмънт на президента, ГЕРБ няма да го подкрепи? Вони на далавера, а не на родолюбие, но вонята не е доказателство.

А най-тъжното според мен е, че от петимата президенти на България след 1989  г. Румен Радев е единственият, при когото има астрологични аспекти, разрешаващи отстраняването му от поста. Но не се случи, Борисов го пази ли, пази и ще го опази.

Министър председателя и той, горкия, се мъчи да го докара на авторитет, но как да стане, като достойнството му се е изгубило някъде в мрака на дебелата сянка на Борисов.

Настоящият министър-председател не един и два пъти беше публично унижаван от Борисов – да не би да сбърка народът кой точно дърпа конците на сламения премиер. Спомнете си парите за стачкуващите от обществения транспорт в София, Борисов до Фон дер Лайен в Сопот, Борисов уредил фабриката за барут, Борисов открива магистрала „Европа“.

Човек с достойнство, при това и министър-председател, не би търпял публично да го унижават, дори и това да е шефът на партията, дори и „за да не клати лодката на управлението“.

Липсващото национално достойнство на България ни смачка пред света със суматохата около инцидента със самолета на Урсула фон дер Лайен на летището в Пловдив на 31 август. Валяха обвинения за „крещяща намеса на Русия“, „хибридна атака“, „промиват мозъцете на българите“. Плиткоумна говорилня, масово разпространена в целия свят като съобщение на авторитетното издание „Файненшъл Таймс“ за „Неутрализирана GPS навигация на самолета на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, което е наложило принудителното му кацане“. За капак Българската дирекция „Въздушно движение“ била потвърдила инцидента в изявление за „Файненшъл Таймс“. Светът ще повярва на британския вестник, дори и да е провокация във вреда на България, а не на премиера Желязков от 2 септември, който казал пред журналисти в Бургас: „Смущенията на самолета на Урсула фон дер Лайен не се водят нито хибридни, нито киберзаплахи. Не е нужно разследване“.

Информационно блато, силни думи, обвинения, накрая остават само подигравките за България, чиито политици не са наясно какво се случва със самолета на председателя на ЕК в тази уж критична, но всъщност обичайна ситуация за над 10 процента от полетите с нарушен сигнал за денонощие. Дори дело срещу вестника България не може да заведе, сами сме се изложили.

Мечтаете си за политик от класа, може и да не е като Тръмп, само от балкански мащаб да е, но го няма. Няма и да го има. Преди година написах, че нов спасител, значима личност в политиката в годината на Марс, който да ни извади от кризата, не се задава на хоризонта.

Продължаваме да сме в блатото, но вече и като фронтова държава. Което иде да покаже, че някой някъде вече чертае бойни планове, копае окопи, рисува карти с победни настъпления. Войната на ЕС с Русия вече е реалност в нечия глава, или в повече от една.

Жабите се чувстват в безопасност в блатото, но не виждат щъркела, приготвил се за жабешко гурме. Живот в безвремие. Девет месеца минаха от началото на годината. В края на декември 2024-а ви описах на какъв живот ни орисва планетарното разположение през 2025-а. – да сме подготвени за несгоди, лични драми и държавно зацикляне въпреки забавената въртележка от правителства и шанса за съставяне на редовно правителство, без никакво съмнение с министър-председател от ГЕРБ.

Месец след астрологичната ми прогноза правителството на Желязков беше факт, което не означава, че България е успокоена. Спокойствието е лъжовно, напрежението е повсеместно, но спотаено, избухващо в неочаквана, но крайна агресия. Кога ли тази индивидуална агресия ще избухне в масови безредици? Астрологичните аспекти не дават отговор. Живеем по плана на звездите, но така, както сме заслужили. Времето лети, кармата мъсти. Виновни няма. Всички са добри, Съдбата е зла, и така шеста поредна година и още четири, изгряващи на хоризонта.

Забравихме 2023-а, трудната преломна година на Нептун, планетата на цяло поколение, неспокойна, изпълнена с изпитания, измама, непочтеност, наситена със страх и агресия. С делата си ги врязахме в паметта на планетите и те ще ни следват до 2035-а.

Злото смачка Доброто в човешките отношения, а Сатурн през 2024-а, се постара да върне равновесието. Не успя, въпреки че смъртта събираше своята жътва къде ли не по света. Планетата на кармата ни подложи на изпитание с живот в крайности. И тя мина, но осъзнаване нямаше.

Мнозинството избра Злото за спътник в битието. И добре се чувства в неговите обятия.

Колцина ли от вас вече се възмущават как така Злото ще ни е началник на душата. Така, молите се на Доброто, атеистично или църковно, на Твореца и на Сина му, но не спирате да злословите, да интригантствате, да завиждате и унижавате достойните хора. Сервилни сте, любезни, дори е „чест да ги познавате“, гледате ги и лъжете без срам. Но зад гърба им? И горгона Медуза ще се вкамени от вашата изпепеляваща злост. Но иначе сте мили и добри, усмихнати, всеопрощаващи.

Не поумняхме, озверяхме.

Почти отмина 2025-а, годината на Марс и вибрация 9, числото на агресията, войната, на градивната енергия, но и на края, отварящ портите към незримия свят.

Агресивният и разрушителен Марс презареди хората с емоция подтикваща към безконтролни изблици на насилие, убийства, разпалване на нови войни заради привидно незначителна междуличностна, междуетническа разправа или религиозна непоносимост.

Проблемите между поколенията се усложниха до нетърпимост.

Септември отмина. Някой дали помни нещо по-различно от катастрофи, смърт, райски газ, самоубийства, режим на водата, протести, пребит полицейски служител в Русе от изтървани във възпитанието си младежи със социопатично поведение. Много филми явно гледат и смесват действителността с филмовата измислица, след като дори са изчакали патрулката, вероятно горди от защитеното си лично пространство. Младежка агресия следствие от социална и емоционална незрялост, която от нивото на личната ми юридическа некомпетентност окачествявам като опит за убийство на пребития човек.

Над триста хиляди души живеят десетилетия на воден режим заради управленска посредственост и безхаберие. Родните НПО-та си траят. Няма кой да плати, за да им възбуди съвестта. Ако беше в Газа, щяха да го нарекат геноцид, в България е обичайно битие.

Чакаме еврото да ни спасява, но когато промишленото производство намалява, а дългът на държавата се увеличава с близо 16 милиарда лева за година, кризата ще е очакваната, но в евро. Затова и спасител на хоризонта не се мержелее, никой не иска да взима трудни решения и да си ощетява партийния рейтинг, че изборите – ей ги къде са. Да си страда народът, свикнал е, но партията трябва да има рейтинг, много депутати около управленската баница да нареди, лостове да държи. Другото Европа ще го разпореди на родните политически тръстики, от които повече от ефрейтор не става, нищо че някои от тях са с генералски пагони.

И не забравяйте, че вече ни писаха фронтова държава.