Продължаваме темата за Вселенските закони с принципите, които разкриват най-трудната за разбиране истина – че доброто има стойност само когато е поискано, оценено и осъзнато. Тук ще откриете законите, които обясняват защо непоисканата помощ често се връща като неблагодарност, защо благодарността е кармичен дълг и как радостта от малките неща е част от духовната ни зрялост.
Ако все още не сте прочели първата част, започнете оттук: Вселенски закони – първите стъпки към осъзнат живот
---
Закон 6: Не прави непоискано добро, то задължително ще ти бъде заплатено със зло
Законът е труден за разбиране, защото смисълът му противоречи на библейските закони. Свикнали сме, а и са ни учили да раздаваме добро винаги, когато видим, че можем да го сторим. За съжаление, ако доброто не е поискано, когато отмине моментът на нуждата, обезпомощност, той, получил нашата помощ, започва да ни мрази, защото сме му помогнали, виждайки го в момент на неговата слабост. Ако не намерим да потърсим неговата помощ след време, той ни обръща гръб, желаейки да види как, като сме толкова силни, ще се справим сами. Обикновено дареното непоискано добро ни печели врагове, затова не трябва да го раздаваме в момент на обзело ни съжаление.
Закон 7: За поискано и получено добро, на което си отговорил със зло, ще заплатиш с най-тежко кармично наказание
Този Вселенски закон е ясен, но мнозина не желаят да се съобразят с него, приемайки, че човечеството им е в непрекъсната услуга и че те трябва единствено да консумират блага. Когато доброто, дарено от нас, е поискано и изконсумирано, идва мигът, в който трябва да бъде изречено с думи осъзнаването на стореното добро и благодарността. За съжаление, на хората, които благодарят, както вече казах, дори и едната дума благодаря искрено получаващият помощта не успява да произнесе. През време, забрави, че някой му е помогнал, вживявайки се в ролята на герой и той започва да получава Съдбовни удари – наказание за неоцененото добро. Вместо да се замисли какъв е дългът му към този, човекът започва да търси несъществуващи врагове. Както виждате, в наша власт е да си спестим подобни страдания.
Закон 8: Съумявай да се радваш на малките и големи красоти, които Вселената твори и ти предоставя
Законът изисква да се научим да приемаме с благодарност и малките радости, които ни дарява съдбата. Да забравим стремежа към лукс и охолен живот, защото той не е наша главна житейска цел, да престанем да се радваме на топлината на слънчевите лъчи, на красотата на снежните планини, на топлия пясък и красивите морски вълни, на синьото или облачно небе, на факта, че се събуждаме и продължаваме да живеем, на усмивката на някой ни е подарил обича, на хората, всичко останало ще ни бъде отнето.
Закон 9: Изпълнявай Вселенската си мисия, осъзнавайки своето предназначение. Раздавай според възможностите си, за да консумираш Вселенските блага
Накратко, законът изисква да се научим да спазваме първите осем закона. Другото ни изискване е да раздаваме блага само когато сме достатъчно стабилни и ние самите. Ако раздаваме с неувереност, това ще ни донесе проблеми, ще започнем да изпитваме неприязън към хората, на които сме помогнали, но не виждаме собствената си грешка, заради погрешна оценка на ситуацията, довела ни до страдания и недоумение.
Закон 10: С приемането ти във Вселената на висшия Вселенски свят ти си най-богатият, както и всички, които са около теб
Законът отново ни напомня, че най-голямото богатство за нас е животът, който трябва да изживеем смислено и пълноценно, защото неговата пълнота е гаранция и за бъдещите ни смислени въплъщения.
---
Заключение
Вселенските закони ни показват, че доброто, благодарността и осъзнатото ни присъствие в света не са абстрактни понятия, а ежедневни избори. Когато се научим да правим само поискано добро, да ценим малките радости и да живеем според своето предназначение, ние започваме да живеем в хармония със законите на Вселената.
