Ето и моята история: Имало едно време едно малко момиченце. То си имало грижовни родители от не много богато семейство. Живеело с тях и брат си, с три години по-голям от него, в китно планинско градче. Расло момиченцето, пораснало и тръгнало на училище. Учило се добре, било любопитно и искало да знае всичко за хората, природата, света. Когато завършило основното си образование, отишло да учи в голям град и започнало да си мечтае да замине за друга държава, където да заживее. Мечтата му била, незнайно защо, това да е Китай, а градът – Пекин. Когато се прибирало у дома и споделяло мечтата си със своите родители и брат си, всички му се подигравали и му казвали да се простира според чергата си, защото те няма как да сбъднат мечтата му. Но... Съдбата поднася неочаквани обрати.Алена: Никак не ме изненада твоят разказ. Типична българска история, в която отчуждението, срамът и даже ненавистта към детето заради неговата различност, мечти, цели, в момента на неговия успех и мечтана житейска реализация като по чудо се превръщат в желание за общуване, използване... и малко вреда. Е, ако може много вреда, още по-добре. Далавераджийството и българският тарикатлък са неунищожими, а ако паднат и добри пари без връщане, въпреки че се дължат, ето това е върхът на щастието. Дойде ли моментът парите да бъдат поискани, тогава идва редът на врачките. Те трябва да разболеят и уморят, за да не кажа, убият, тези „наглеци“, дето си искат дължимите пари.Младото момиче решило да следва руска филология. След първата година спечелило стипендия да учи в Москва и заминало и... виж ти... Съдбата му поднесла мечтания дар – да запише и китайска филология!
Върнало се само за една ваканция в България, събрало подигравките на всички и решило, че е по-добре да си остане в Москва, да работи през лятото и да си осигури финансова независимост. Семейството му сякаш се срамувало от него и не страдало, че не се прибира дори и за празниците у дома.
След като се дипломирала, вече млада госпожица, заминала да специализира китайска филология в Пекин! Сбъднала се най-голямата й детска мечта. След три години се омъжила за китаец, чиито родители приели снаха си като своя дъщеря и животът продължил спокойно и хармонично.
И така, мила Алена, дотук с моята красива история. Продължавам с развитието й седем години след като създадох семейство.
Българските роднини не пожелали да идат на сватбата, въпреки че китайските сватове поемали всичките им разноски и пътните включително. За тях, живеещи все още в малкото градче, дъщеря им била позор за семейството.
Роди се второто ми дете. Стараех се имената и на двете да съдържат поне буквичка от имената на моите родители.
След раждането на първото дете родителите ми се решиха да ни посетят. Както бях срам за рода ни, така изведнъж и те двамата, и моят брат, който десет години не се сещаше за мен, решиха, че ще имат лична изгода от моя живот и от новото ми семейство. Предупредих ги да не се изкушават да развиват бизнес с брата на моя съпруг, защото тук хората са коректни и отмъстителни, ако някой ги измами. Брат ми обеща да не се домогва до такива отношения.
След една година се оказа, че все пак се е домогнал, писал си е с брата на моя съпруг, завъдили търговийка, но моят брат не превеждал печалбата според договореното. Беше натрупал сериозен дълг, който аз погасих и казах на моя съпруг и на брат му да прекратят отношенията си с моите роднини.
Не след дълго започнахме да боледуваме – децата, аз, съпругът ми, брат му, че и неговите родители. Чудехме се какво се случва. Знам, че имаме енергийно въздействие, започнах изчистването с яйца, както е описано в книгата ти, която ми донесе моя приятелка от България. Единствената снимка, която нашите имат, е обща на тукашното ми семейство от сватбата, затова и са въздействали на всички.
Питам и те моля за помощ – има ли причина аз да заживея точно тук, защото тази моя мечта не би трябвало да е случайна, а също така защо се случват вредите от страна на моето българско семейство?
Чета твоето списание и съм твоя вярна фенка и фейсбук дружка. Надявам се в един момент да имате възможност с твоя съпруг да ни посетите – знам, че си пътувала из Азия и се чувстваш като у дома си. Благодаря ти за съветите, които знам, че ще ми дадеш.
Твоята история съм я чувала много пъти в най-различни варианти, преди всичко между българи и чужденци. Не знам защо българинът се възприема за по-умен от останалите човеци. Може би защото възприема тарикатлъка и далаверата за положително качество, докато в останалия свят те са категорично отрицателни заложби. Не ни разбира светът и това си е. Как да му обясним, че греши, като ни е лепнал толкова много негативни прозвища, че дори в речника думата „българин“ е синоним на непочтеност.
Ти си се родила в погрешното време и на погрешното място. Като неизбежно следствие си избрала неподходящи родители. Защо си направила този грешен избор, няма да се връщам назад във времето, за да гледам, а и нищо не би могло да се промени. Отношенията между теб, твоите родители и брат ти са единствено следствие от грешното ти въплъщение в настоящия живот.
Родила си се различна и винаги си била различна, защото до твоята четвърта годинка си била с отворено съзнание, което и след неговото затваряне чрез подсъзнанието е въздействало върху твоите мисли, чувства, мечти. Затова си мечтаела да заминеш за Китай и да живееш в Пекин, което е било абсолютно необяснимо както за твоите родители, така и за теб, детето, родено в малко българско градче. Причината за тази твоя мечта е следната.
Имала си две прераждания в Китай. И в двете животът ти е бил щастлив, хармоничен, смислен, заобиколена от хора, с които си се разбирала, обичала и си се радвала на споделени чувства. И в двете прераждания си била в женско тяло. В първото си се родила в последните години на 16‑и век, а във второто – в края на 18-и век. Нарочно не пиша точните години, за да не изкушавам някого да ти вреди. Този спомен е разковничето за твоето различие.
Въпреки грижите на твоите сегашни родители си се чувствала не на мястото си, а твоето подсъзнание ти е подсказало спасителния път към мястото, където отново ще изживееш живота си в хармония. Всъщност ти си щастлив човек, защото от моята практика мога да те уверя, че си една от малцината, които са успели да сбъднат мечтата си не само за учене и живот където са избрали те, а и да се върнеш в страната на приказното си минало съществуване.
С твоя съпруг имате позитивна кармична връзка от едното от двете ти предишни прераждания, свързани с Китай, а с неговата майка сте били сестри, когато той ти е бил съпруг. Затова са те приели като своя дъщеря и със сигурност грижите им и помощта за теб и децата ти е дадена от сърце.
За твоите български родители ще споделя, че те са се родили там, където са заслужили, и живеят живота, който им се полага. Те се чувстват добре в кожата си и в битието си, тъй че тях не ги мисли, защото мислите ти за тях ще бъдат само тъжни, наситени с болка за онова, което са ти сторили.
Ти от дете си била различната и на моменти нетърпимата с твоите фантазии, които за тях са били чутовни и непостижими мечти за дете. И типично за ограничените хора те, вместо да се радват на твоята различност, са решили да се допитат до местната врачка. Тя им е казала, че не си добре с психиката, и те са й повярвали. Намерили са оправдание за отношението си към теб. По съвет на врачката са те оставили да правиш каквото си намислиш. Те пък да стоят настрани и когато е нужно, да се оправдават, че си неуправляема и няма как да ти попречат да живееш в разрез с правилата, наложени в градчето и в семейството ти, просто защото имаш проблем с психиката. Е, не че си луда за лечение, но просто не си като другите хора. Твоите родители безпрекословно са повярвали и приели думите на врачката за истина. Сигурна съм, че и ти знаеш коя е тя.
Когато са те приели да следваш в Москва, са били щастливи, че не се прибираш през ваканциите, за да не ги разпитват съседите... и кметът да не пита дали не си станала проститутка в Москва и колко пари си им донесла. Ей такъв е еснафският морал в малките градчета и селата.
Ако се питаш защо кметът е имал такова мнение, веднага ще ти кажа. Това е било прозрение на местната ви врачка, което също е прието с желание, дори с удоволствие, защото са смятали, че по този начин твоята различност е принизена, унизена и сложена на мястото й след като не се вместваш във възприятията на местните. Такова име ти се е носело, без да подозираш. И изведнъж ти се жениш в Китай – вече с мощна икономика, към която имат интерес и във вашето градче. Че защо да не те използват, ако могат, пък като те провалят и ти съсипят отношенията и решиш да се върнеш напъдена и нещастна в България, ще донесеш купища пари, с които вашите ще си живеят охолно до старини. Затова са се решили да ти гостуват, но твоят брат се е провалил и не е успял да оцени дадените му възможности за бизнес и отлични дългосрочни приходи. Далаверата е секнала, а омразата към теб и семейството ти е избухнала с пълна сила. Какво прави българинът в такава ситуация? Ходи по врачки и прави магии, за да мъсти, но никога не би му хрумнало да каже – извинявай, сгреших, ще се издължа коректно.
Започнали са да ти вредят с магии, пък и врачката, дето те е нарочила, че имаш психически проблеми, все още „съветва“ градчето и твоите близки. Защо да не помогне да ви затрият там в Пекин и всичките богатства да потекат като река към алчните ти роднини, защото са ти наследство от „тия с дръпнатите очи“ – цитирам врачката и брат ти.
Ти за тях си чужда, била си чужда и до края на дните си ще останеш чужда. Това тяхно отношение не им е попречило да лелеят мечти за големи пари и ползи от теб заради кръвната ви връзка, защото, въпреки че си „психически неустойчива, кръвта вода не става“, но са ударили на камък заради алчността им.
Такива са фактите. Съветът, който мога да ти дам, е да ограничиш до минимум общението с твоите родители и брат ти. Дори ще съм крайна и ще кажа, че най-доброто за теб и твоето семейство е връзката изобщо да прекъсне.
За стореното от врачката не се безпокой. Докато излезе списанието с моето тълкуване на твоята история, ще съм неутрализирала и обезсилила онова, което е направила. Продължавай да четеш и да ми пишеш, а когато решим да пътуваме до Пекин, със сигурност ще се видим на живо.
