Бойко, кой пак те хързулна?

01 ное. 2016 Светлана Тилкова - Алена От главния редактор 2258  2

---

Първият въпрос, който ми зададоха моите колеги на годишната среща на германските астролози в Бон, беше: „Защо Меркел вече не харесва вашия премиер?“ Ха сега де? Признах си, че нямам никаква представа. Вярно е, гледам новините, не само по българските телевизии, които с малки изключения оприличавам на преглед на битовите драми по селската радиоточка. Гледам и германски канали, руски – също. Вероятно нещо съм изпуснала, защото така и не намерих отговор на въпроса.

На пръв поглед всичко си е както трябва. Премиерът Борисов спазва завета на цар Борис ІІІ – винаги с Германия и никога против Русия. Е, президентът Плевнелиев направи каквото можа, за да ни скара с Русия, но Бойко ни увери, че благодарение на неговите разговори с Путин отношенията ни са отлични. Дай Боже!

Не би могло да има охладняване на отношенията с Меркел и заради оградата по границата. Строим и пазим, помощта от Евросъюза отчитаме до стотинка. Знаем, че Борисов е непримирим към далавераджийството, за което е уважаван извън България и недолюбван у нас. Изпълняваме си стриктно задълженията като външна граница на съюза. Не може да се отрече, че усилията на правителството за спокойствие на гражданите и озаптяване на преселниците, уж бежанци, дават ефект. И ако не сте съгласни с мен, бих ви препоръчала да отидете в някой германски град като Кьолн или Мюнхен, но не на Октоберфест, въпреки че и там щъкат мюсюлмани и без да се притесняват, си хапват свински вурстове и ги прокарват с бира, нищо че Коранът бил забранявал свинското. Ще ви се стресира окото от видяното. Тогава и най-критичният и непримирим спрямо правителството българин като се върне ще знае, че сме оазис на спокойствието. Дали ще си признае е друг въпрос.

Единствената причина, която ми хрумна като възможност за охладняване на отношенията между нашия Борисов и тяхната Меркел, е надпреварата за генерален секретар на ООН. Когато за първи път чух, без да твърдя, че е вярно, за натиска от незаобиколими германски покровители на Кристалина Георгиева върху премиера Борисов тя да бъде кандидата на ГЕРБ за президент, си казах, че нашият еврокомисар с нещо пречи на Германия и това е елегантен начин да бъде отстранена от важния си пост, а покровителите на Кристалина работят за своите интереси. Едно е еврокомисар, бюрократ, друго е високата морална оценка и достойнството да си президент на държава. След това дойде опозоряващото държавата ни унижение България да оттегли по никое време подкрепата си за Ирина Бокова и издигне новия кандидат Кристалина Георгиева за генерален секретар на ООН. За мнозина случилото се беше без значение. Аз обаче го преболедувах. Душичката ми страдаше от тази неизмерима политическа незрялост, която излага единствено България. И премиера, разбира се. Ако Борисов мисли, че както всичко у нас и тази безмерна държавна грешка е минало и забравено за три дни, много греши. Забравено е в България, а по света завинаги ще си остане пример за антидипломация, при която държавата работи срещу себе си и допуска българи да я позорят пред света.

Да ви припомня накратко. Правителството на Орешарски издигна кандидатурата на Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО, за генерален секретар на ООН. Правителството на Борисов дълго време нито потвърждаваше, нито отричаше нейната номинация. Сякаш се разиграваха някакви подмолни сценарии, вероятна част от които е писмото на Евгений Михайлов, изпратено на 25 юли до 58 държави – до всички страни – членки на ЮНЕСКО, до Съвета за сигурност на ООН, до посолства и международни организации. Писмото е против номинацията на Ирина Бокова заради нейното комунистическо минало най-вече. Интересно ми е дали Михайлов е изпратил подобно писмо и когато са избирали Бокова за шеф на ЮНЕСКО, щото нейното комунистическо минало не го откриваме сега, знаем си го открай време. А и това, че някой е бил член на БКП, не е престъпление, такива бяха времената и умните и интелигентни хора нямаха никакъв шанс, ако не бяха членове на партията. Само за протокола, аз не съм била член на БКП, макар че вероятно щеше да дойде момент, в който да ме принудят да стана. Дотук с лиричните отклонения.

Срам, позор, нямам думи да опиша колко недостойно, подло, предателско спрямо държавата ни е това писмо. То не удря Ирина Бокова и това се видя на крайното гласуване. То е шамар за България и премиера. Михайлов вероятно е удобният за тази подлост. Той има опит от зората на демокрацията с „танковата“ касета, заради която Петър Младенов си подаде оставката, и никой не пожела да приеме думите му, че е казал „Станко“, а не „танкове“, каквито не успя да открие нито една от направените експертизи на записа, дори и тази, изготвена в Англия. Такива като Евгений Михайлов са превели преди хиляда години войската на Василий Българоубиец през недостъпните клисури на Беласица, за да удари в гръб Самуил. Тогава обаче императорът е бил достатъчно мъдър и след като е давал кесията със злато на предателите, е разпореждал да бъдат убити и заровени заедно с наградата си. Знаел е Василий Втори, че предателят веднъж е предател завинаги и предателството е душевна потребност. Сигурно сравнението ви прозвуча като мантрата на нашия президент Плевнелиев – „веднъж президент – винаги президент“, на който доста време му трябваше да се припознае като такъв, но и петте години не му стигнаха да осъзнае смисъла на думата дипломация.

За мен си остана загадка защо постъпката на Михайлов остана без последствие и законова санкция. След като Бокова е държавна кандидатура, добра или лоша, с писмото си той работи против България и успешно дискредитира държавата ни пред света. Знам ли, може би нямаше реакция, защото ние винаги сме свикнали едни на други да си вредим и сами да се топим в казана, приемаме го за нещо естествено, част от самобитната ни душевност.

На 26 септември правителството оттегли кандидатурата си от Бокова и подкрепи Кристалина Георгиева, която се провали с гръм и трясък на представянето си с лош английски и зашеметяващото изказване, че „терористичните групировки „Ислямска държава“ и „Боко Харам“ някой ден може да бъдат интегрирани към ООН“. В крайното класиране очаквано бившият премиер на Португалия Антониу Гутериш спечели надпреварата за шеф на ООН. Ирина Бокова остана четвърта, с което, според мен, съхрани достойнството си заради отношението на родината й към нея, удари шамар и на Борисов, но по другата буза, защото шамаросаната от Михайлов още му стои червена. Кристалина остана на осмо място.

Дали е имало тарикатски ходове, с които нашето правителство хем е угодило на Германия, хем не е – кой да ми каже? Може и да е имало нещо такова, след като Митов за пореден път след този чутовен гаф, който след време ще влезе в учебниците по дипломация, запази поста си. Факт е, че унижението и подигравките са за България. Тъй че, Бойко, кажи си кой пак те хързулна, че ти, българофилът, да допуснеш този позор. Позор, който със сигурност ще отнеме някой друг процент от гласовете за кандидата на ГЕРБ на президентските избори. Процент, разделящ победата от загубата.

Разсъждавайки върху различни конспиративни теории, бих била склонна да допусна, че някой майсторски е манипулирал премиера и месеци поред му е внушавал колко неподходяща е Бокова. Борисов дори я сравни с провалилата се на препитването за еврокомисар Желева. Кристалина е кандидатурата на ГЕРБ, щото ГЕРБ знае кой има шанс да спечели и няма как да не оглави ООН-ето, нищо че е абсолютно невъзможно която и да било държава да има ръководители едновременно на ЮНЕСКО и ООН. Господ обаче си знае работата и с неочаквано бързия избор на Гутериш попречи скандалът с нашите кандидатури да се вихри с пълната си сила около 6 ноември, деня за избор на президент, и се превърне в нова костинбродска афера. И ако тогава, на парламентарните избори, в деня за размисъл главните участници бяха Мая Манолова и Николай Бареков, благодарение на които се пръкна злополучното правителство на Орешарски, този път ГЕРБ сами щяха да са си виновни и преди всичко самият Борисов. Премиерът направи озадачаващото изявление, че ще подаде оставката на правителството, ако ГЕРБ няма най-много гласове на първия тур и ако не спечели на втория. Разбирам, че тази рискована игра е за стягане на партийните редици, но защо му беше нужно на Борисов да налива още масло в огъня, като каза на 2 октомври на пресконференцията за представянето на кандидата на ГЕРБ, че Цачева от всички други разглеждани кандидати е с най-нисък рейтинг, но за сметка на това ще бъде „майка на нацията“. И за да бъдат нещата съвсем нелогични, оправда кандидатурата на нерейтинговия кандидат на ГЕРБ със загрижеността си за разходването на държавни пари. Видиш ли, ако била Фандъкова или Николов, трябвало да се правят нови избори за кмет в София или Бургас след спечелването на президентските избори. Очевидно кметските избори струват много по-скъпо от парламентарните, след като Борисов се кани да подава оставка, ако ГЕРБ няма първенство на първия тур. Има ли логика в думите на премиера? Аз не откривам такава, освен ако не се опитва да дразни Цветанов и да го предизвиква да покаже възможности в организацията на предизборната кампания и приобщаване на електората или поради някаква причина да е решил, че не му се управлява повече и подава жокери на БСП. На моменти говореното на нашия премиер е вредно, но така си е, когато си роден в зодия Близнаци и заемаш важен държавен пост в критичен за страната, че и за света момент. Единия близнак говори, но не мисли. Другият близнак е държавникът, мислещият и отговорен човек, бих казала, владетелят, управлявал преди много векове, печелившо тогава, огромната България. Напоследък обаче бърборещият близнак често взима надмощие, при това не на място. Тъй че, Цветанов, дръж се, цялата партия тебе гледа. На България й е нужна стабилност, която отново ще се превърне в химера, ако президентът не е от ГЕРБ, защото премиерска дума дупка прави и някой нов Орешарски изпълзява от нея.

---