Във връзка с Регламент (ЕС) 2016/679, е необходимо да декларирате съгласието си да събираме, обработваме и съхраняваме личните данни, които можете да подадете при използването на предоставените в интернет страницата на "Арос Груп" ООД услуги, в съответствие с нашата Политика за поверителност и за защита на личните данни, както и да приемете нашата Политика за бисквитки (cookies), която е минимална и включва само бисквитки, нужни за основната функционалност на сайта, преди да можете да продължите.
Последно обновяване 23 ноември 2024, 00:00
Българското лого
Преди повече от пет месеца, сигурна съм, че не го помните, избухна скандалът с новото туристическо лого на България, което се оказа като под индиго с това на Киргизстан. За лош късмет логото на азиатската страна се е появило четири месеца преди нашето, но откъм пари може само да ни гълта прахта. Логото на Киргизстан струва около 1000 лева в местна валута, докато консорциумът, сътворил българското туристическо лого заедно с изработването на бранд и още дрън-дрън тежко звучащи пълнежи, е получил скромните 1,6 млн. лева. Няма да тълкувам дали българите творчески са заимствали чуждия продукт. В края на краищата плагиатството и имитацията съпътстват открай време човечеството. Родната картинка обаче е силно озадачаваща. Ако се вгледате в българското лого, оставате с впечатление, че виждате едно цопнато рохко яйце, вляво на което стои парче броколи, а вдясно карвингована капия, украсена с босилек. Тази хранителна апология на туристическата ни гостоприемност е обединена в едно от разлята синя боя, която би трябвало да ни подсказва, че става дума за море и планина. Който има фантазия, да му трепне сърцето и припознае България. Ако не успеете – за 1,6 млн. лева хонорар – толкова. Важно е далавера да има и всички по хранителната верига да са доволни. Всеки да си е взел процента.
Скептична съм, че иностранецът ще си затормози мозъчните клетки, за да гадае дали пърженото яйце е слънце, а чушката – роза и заради тази кулинарно-биологична абстракция да възнагради морното си тяло с отдих по нашите курорти.
И за да не се излагаме пред чужденците, аз предлагам съвсем безплатно идеята си и своя уникален проект, отнел ми дълги безсънни нощи, за българско туристическо лого. Опитах се в него да вложа всичко, което разкрива дълбоката, многообразна, взаимно отричаща се, но монолитно изсечена душевност на българина. Естествено има и политически послания, припомнящи миналото ни и отправящи предупреждение към бъдещето. Постарах се за всеки да има по нещо и всеки да припознае себе си в творческото проникновение на моя градивен битово-философски конструктивизъм.
Виждате, че логото има овална форма. Без съмнение това е яйце, но бронирано от трикольора. Изображението декларативно демонстрира нашето първозаселническо присъствие на Земята, защото Вселената е нашия дом и в нейния безкрай се говори на български. Целенасочено търся допирателни с дилемата за първоначалието. Дали кокошката е първа или яйцето. Отговорът е ясен. Господ е създал кокошката, която е снесла своето яйце в България. При моя герб визуализацията се фиксира върху съзиданието и погледът в бъдещето. Яйцето остава цяло и има перспектива за развитие на сюжета – дали да бъде изядено, откраднато, хвърлено по политик или измътено, докато логото, за което е платено 1,6 млн. лева, ни потиска със своята отчайваща обреченост, предвещаваща края на социума. Там яйцето е изпържено и в един кратък миг играе ролята на слънце, но след изяждането му сме обречени на гладна смърт.
Вероятно се питате дали елементите в предложеното от мен лого не са твърде много. Така е, много са, но нима нашата душевност не е многопластова, исторически обременена, но и идейно възраждана. Нима всички отделни компоненти, някои нелицеприятни и не особено достойни, не изграждат нашия композитен образ, който много си харесваме. Нима не правим чудеса от храброст, за да не накърним и на йота оня портрет на Бай Ганя, оставен от Алеко за вечността.
Вътрешността на яйцето понамирисва – не защото е развалено, а по битови причини. Обемът е изпълнен с гротеската на паметника „1300 години България“ пред НДК в София. Паметникът е полуразрушен, полуограбен и намирисващ на фекалии от частта си под земята, която според авторовата идея трябва да символизира почитта на потомците към загиналите за свободата на България. Мъртвите обаче няма да ни се сърдят, че някой си облекчава нуждите в тяхното лоно, а и да се сърдят, кой ги пита. Паметникът от изграждането си носи звучно име на фалистична осмоъгълност и е апотеоз на всичко онова, което е България – съградено, за да бъде разрушено. Този е основният слоган, който пасва на българския натюрел – градим, за да рушим. Доставя ни наслада и винаги го правим с удоволствие. Най-вече по тъмно или законно, с масова приватизация. Но точно тук, в разрухата се крие поантата на градежа. Всяко рушене обещава работни места. Така ползата е двойна. Веднъж плащаме да се изгради обектът, втори път плащаме да се разруши, трети път даваме хляб на братята цигани да свалят де що има железария, че и да препродадат гранита от монумента за надгробни плочи. Ето това е фундаментална визия за намаляване на безработицата в България. В подкрепа на моето прозрение е идеята от средата на юли на група архитекти, да бъде разрушен Националният дворец на културата в София заради „моралната си отживялост и функционална непригодност“ и на негово място се построи модерна сграда. Свидетели сме на непорочна мисъл в ползу роди… и мечта за далавера. „Българин да се наричам, първа радост е за мене!“
Не ни е чуждо да се излагаме пред света, като взривяваме историческото си наследство, за да задоволим комплекса на своята непълноценност. Даже сме горди, че и ние сме отнели нещо на света. Нормалните хора печелят пари от историческите си забележителности. Ние взривихме и изринахме мавзолея на Г. Димитров, който беше един от трите на планетата. Какви туристи, какви пари, ние сме богати хора, след като животът в България е по-скъп от този в Германия и САЩ. Нищо, че по заплати сме на последно място в Европа! По далавери вероятно сме на първо. И чинията на Бузлуджа ще гръмнем с надеждата да попречим на някой извънземен да се засели в нея. Култивираната ни мания към унищожаване, изписана в основана на логото и запазена в народната памет с поговорката „Ще си запаля къщата, че да изгори на комшията плевнята“, минава като червена линия през цялото яйце и увенчава с шашка взрив и брадва неговия връх. Идеята е, че нищо не може да убегне от нашата рушителна същност. Унищожението, което за някои българи е повече от оргазъм, е заложено не само на най-ниското битово ниво, нивото, в което маргиналът оцелява и не се интересува от моралните стойности на еволюиралия човек, но и в глобален план. Сърпът и чукът в лявата част на червеното знаме символизират нашето минало. То ни остави, обаче ние него не искаме да оставим. Влече ни да обичаме братушките, които ни освободиха на 9. 9.1944 г., като обявиха война на България и ни окупираха. В този парадокс не откриваме никакво противоречие. Предатели винаги е имало. Фанатици – също. Иначе нямаше да робуваме 500 години под османско робство и с готовност да предаваме на поробителя нашите сънародници идеалисти, тръгнали с чети да ни освобождават.
Червеното знаме от миналото прелива в бъдещето и променя цвета си в син като символ на членството ни в европейското семейство. Не си мислете обаче, че тази хармонична картина между комунизъм и демокрация, търсеща невъзможното равновесие в нашия обременен мозък, е само лоялност към група възрастни хора, оцеляващи в трудното си настояще чрез носталгичните си мечти за невъзвратимото минало. Или пък, че от обединени пролетарии сме израснали до аристократи и кръвта ни е посиняла. Транспарантът е кодирано предупреждение към ЕС да внимава с нас. Тук намигаме по андрешковски и с тарикатска мълчалива усмивка, казваща „да“, но означаваща „не“, си представяме как ще унищожим съюза. Който ни е поробил, добро не е видял. А нали напоследък ни убеждават, че отново сме окупирани и несвободни. Някога Византия ни завладя – и умря. Османлъкът ни пороби – и той се спомина. СССР ни побратими, бодвайки ни с върха на щика, и се разпадна. ЕС ли ще ни се опре. Надявам се европейците да приемат насериозно моето деликатно предупреждение. С нас шега не бива. Рушим, но оцеляваме.
Преминавам към по-леката част от туристическото лого. България е земя с прекрасна природа. Идвайте, туристи, зиме и лете, ден и нощ ви очакват ниски цени, удоволствия и много алкохол. А вече си имаме и първата цялостно построена магистрала. Оказа се, че 50 години стигат за едни 360 км до морето. Затова и магистралата е на логото – поставихме рекорд за Гинес.
Важен акцент в концептуалния градеж на изначалното яйце, което всъщност е България, е чашата уиски с точно три бучки лед. Ето ви още един разкрит дълбок пласт, правещ подсъзнателна корелация с християнското триединство. Да знаят чужденците каква ни е религията.
Не можем да прескочим този туристически магнит, привличащ жадните за алкохол младежи от цяла Европа в българските морски курорти. Идвайте, младежи! Щом чашката е на логото, алкохолът никога няма да свърши. Може и менте да е, но нищо. Нали е евтин, както и човешкия живот в България където законът е врата насред поле и само глупакът минава през нея. Ще ви дадем каквото искате и дай Боже в цялата неяснота на трудното до степен на невъзможност наше морално и душевно израстване да открием къде е границата между лоялност, рационалност и гъзомийничество. Между нихилизъм, далавераджийски гьонсуратлък и патриотизъм. Дотогава и да искате, няма да сложа знамето с копието, конската опашка и символите на живота на Основателя на моята България. Той не би ни припознал като българи по кръв и произход.
Светлана Тилкова - Алена
Завършила е международни икономически отношения и икономическа журналистика във ВИИ „Карл Маркс - сега УНСС. Дълги години е практикувала професията у нас и в чужбина. Изучава номерология от 1971 година, а астрология от 1977 г. При двумесечния си престой в Япония в източната и в класическата астрология я въвежда японски астролог. В периода 1983-1984 година изучава редовно астрология и психоанализа в САЩ – Ню Йорк, когато за първи път среща своята учителка Линда Гудман. През 1993 Линда Гудман й поставя задачата да продължи изследванията си и да развива науката номерология и по-специално кармичната номерология и кармичната астрология. Алена е автор на 78 книги и повече от 240 хиляди хороскопи. Създател и автор на сп. „Кармичният кръг“ излизащо всеки месец от януари 2001 година. От 26 ноември 1999 година е единствената българка член на Германския съюз на астролозитe - DAV. От 8 август 2006 година е член на Международната астрологична асоциация ISAR , а от 2015 година е член и на Американския астрологичен съюз. На 26 януари 2010 година с решение на Германският астрологичен съюз, е избрана да оглави българският филиал на Германският астрологичен съюз и да бъде негов председател. --- Wiki
Вярвам, че младите българи в България и в странство ще променят из основи Родината през следващите няколко години! В тях е надеждата ни да сложим „знамето с копието, конската опашка и символите на живота на Основателя“ на нашата България!
Благодаря на Алена!
За съжаление това е тъжната истина.За Руснаците е права но не пожелавам някой да изпита почтеността на германците преди идването на русите и вероломството на англичаните по време на освобождението ни от турско и бомбардировките над София.За 23години преход ние не сме се променили много.Разделяме се успешно на провинция и софиянци на бедни и богати.И президента ни раздели на умни и красиви и др.Целта на еволюцията да станем едно и да действаме като цяло.“Ако един дом е разделен отвътре той лесно се превзема“А ние май още инволираме.САЩ искат да не се променят а Меркел не осъзнава че Германия не е над всички.Хитлеровото Deutschland über alles още им стои някъде вътре.Както и на турците отоманско „величие“.Да се надяваме че П.Дънов е прав като казва че си лягаме и на другия ден се събуждаме нови хора.