Въпреки че съм абсолютно сигурна в астрологичните изчисления, които правя, винаги се радвам и на крайната им реализация в живота. В началото на август 2009 г. направих политическия хороскоп на правителството. За 2010 г. бях написала, че първото проскърцване на държавната машина ще е през януари, а премиерът може да предприеме промени в кабинета през февруари. Факт! За Румяна Желева като министър на външните работи написах, че заема пост, който не е подходящ за нея, и че съгласно аспектите на деня, в който е предложена за министър, тя би била по-полезна като част от Европарламента (забележете - не като еврокомисар, а само като евродепутат). За Николай Младенов, който зае поста министър на отбраната, написах, че “той ще се справи на поста, който заема, но според комплексните му астрологични характеристики ще бъде по-полезен на България като министър на външните работи”. Моят политически хороскоп през август 2009 г. беше достъпен в интернет пространството, отпечатан във в. “Дневен труд”, както и в брой 9 на списанието. Всеки астролог се радва, когато времето потвърди точността на неговите изчисления. Аз не правя изключение!
Изпълнена съм с мечти, с желание да имам интересни срещи, запознанства с хора, които са готови да тръгнат по пътя на духовното си развитие. Въпреки нежеланието на някои хора да приемат част от моите знания и тълкувания, многото писма на хора, прочели “Настоящето е само ден”, по-голяма част от които не публикувам на страниците на списанието, ме радват с намерението им да осмислят своите действия, водещи до последствия в незримия свят, и да предприемат положителен обрат в живота си, но като променят най-напред себе си, а не хората от своето обкръжение.Това е един много труден и преломен момент за всеки човек. Моментът, в който трябва да преклониш глава, да смириш малко собственото си его и да се запиташ първо “Къде сгреших аз?”, преди да обвиняваш околните за случващото се с теб.
През януари отново имаше показно убийство. Останах с впечатление, че то донесе радост на немалко хора, които със сарказъм твърдяха: И тези управляващи са като предишните - само говорят и нищо не правят.
Питам се защо ли критикарите на МВР забравиха, че преди Нова година имаше достатъчно успешни акции на полицията, които внесоха според мен успокоение у хората, че когато иска, полицията може да бъде перфектен пазител на гражданското общество.
За кой ли път се замислих, че явно има български пенсионери, които изобщо не страдат от малките си пенсии, щом като масово от телевизионния екран преди коледните празници чувахме упреци от сорта “Не им ща парите, като са толкова малко!” Една-единствена жена благодари, че все пак тези 25 лв. коледни добавки, отпуснати от правителството, ще й помогнат към пенсията. Безспорно тези милиони за пенсионерски добавки са жест на правителството, поело управленския си мандат при един потискащ финансов дефицит.
Уважавам труда на хората, заслужили своите пенсии, но защо постоянно трябва да се обвинява някой. Сякаш им бяха инжектирали доза злоба.
Не съм адвокат на правителството, но се питам защо не осъзнаем, че докато не се научим да сме благодарни и на малкото, което ни поднася Съдбата, няма да постигнем големите си цели и да сбъднем мечтите си?!
И аз се сблъсквам непрекъснато с хора, на които съм помогнала, но те искат да извървя вместо тях пътя им, а когато осъзнаят, че това няма как да се случи, отказват да следват съветите ми, провалят се, но лошата за тях съм аз. Опитват се да ме злепоставят, да злословят, но не осъзнават, че в един момент хората, пред които го правят, изясняват причината за интригата и вредата остава за нейния извършител. И така, докато след години пропилян живот решат, че съм била права, и безцеремонно без изобщо да се притесняват, че са сипели упреци, че са интригантствали зад гърба ми, но никога не са имали смелостта да ми изкажат директно недоволството си, за което въпреки опитите им да го правят анонимно, съм научила, отново търсят помощта ми по-нагли отвсякога. Започнах да казвам “не”, нещо много трудно за мен до преди няколко години, и да им отказвам повторната си помощ. Не мислете, че е жестоко, но само това е начинът да съхраня себе си. Те няма да ме послушат и ще стигнат от малкото успешно ново начало до поредния срив, защото така им харесва - да бъдат жертви. В този случай предпочитам да са ми врагове и да леят негативни оценки за мен, но да съхраня спокойствието си, което често нарушавам заради едно мое качество, което няма как да променя - когато виждам, че някой може, но не иска да промени живота си и да успява, преживявам заедно с него провалите му. Осъзнах, че е безсмислено да се ядосвам заради някой, който сам кове лошата си Съдба. Винаги трябва да има виновни, защо да не съм аз? Е, вече свикнах и ценя желанието на тези хора да живеят, горди с провалите си, нещастни и съжалявани.
За моя радост другата група е по-многобройна - тази на хората, които успяха и продължават да успяват в личен и професионален план, защото се съобразяват със заложеното им от Съдбата и не приемат съветите ми като опит да контролирам техния живот. Те знаят, че сами са господари на Съдбата си, че хороскопът е пътеводител, и умело успяват да боравят със заложеното им от звездите. Всеки има право на личен избор. Заради всички тези хора, тръгнали по пътя на светлината, които радват дните ми с добри новини, си струва да продължа да работя и да дарявам знанията си.
Напоследък често получавам писма на хора, които искат да си поръчат хороскоп, но за да бъдели сигурни, че аз ги изготвям, а не някой мой помощник, искат преди това и лична среща. През 2000 г., когато закрих моята приемна, се чакаше за среща между два и половина-три месеца. Прекалено дълъг срок, който, допълнен с факта, че при едночасовия прием поне половината време минаваше в сълзи и накъсан разказ, в голяма степен намаляваше ефективността на моята работа, защото основните си изчисления трябваше да правя след работно време, през нощта. Никой не се съобразяваше, че и аз съм жив човек. Помощници нямам и заради знанията ми няма как да имам. Затова и промених реда си на работа по начина, по който сега ви е познат.
На всички, които се съмняват, че аз лично изготвям поръчаните хороскопи само защото отказвам лични срещи поради липса на време, искам да кажа да не правят поръчките си при мен. Съмнението е знак за липса на доверие, а без доверие към астролога хороскопът, дори и най-верният, губи своя смисъл. Астролози - колкото искат. Нека използват тях.
