Часове преди влизането на броя в печат свалих подготвената редакторска колонка, заради парламентарното решение за безсрочната забрана на проучвания за наличие на шистов газ в Добруджа и дебатите в стил “има ли той почва в българската икономика”. Че решението е политическо, а не заради неизгодни икономически показатели или страха от екологична катастрофа, е ясно. Но е смущаващо импулсивно. Кой ли подложи динена кора на правителството?
Някога, някога, преди много лета, когато интернет не беше измислен, родителите ни четяха български народни приказки за лека нощ. Една от тях беше за нероден Петко. В приказката се разказваше как стопанинът на дома се прибрал след тежкия ден на нивата и заварил стопанката и трудната снаха горко да плачат около празната люлка на все още нероденото бебе. Плачат, та реки се леят. Пита стопанинът какво става - отговор няма. Пак пита, пак мълчание. Само сълзи и вой на умряло. Най-накрая събрала сили стопанката и през сълзи споделила мъката си: след някой друг месец ще се роди внучето ни. Ще го кръстим Петко. Ще си го гледаме с много любов. Ще спи в люлката, докато му пеем люлчината песен... и пак рев - и така ден след ден ще си гледаме Петко и ще си го люлеем в люлката. Но един ден, докато сме извън одаята със снахата, Петко ще обърне люлката, ще падне на земята и ще се пребие. Затова и плачем, че ще си загубим внучето.
Стопанинът бил здравомислещ човек и вместо и той да ревне за неродения си внук, взел една гьостерица от двора и здраво наложил гърбините на стопанката и младата снаха... Е, епилогът не е много поучителен и намирисва на домашен тормоз, но приказката идеално описва ситуацията с проучването и добива на шистов газ в България.
На 18 януари т. г. Народното събрание гласува безсрочна забрана за проучване и добив на шистов газ в България чрез технологията хидравличен удар. До решението за забрана се стигна, след като от юни 2011 г. и особено в последната седмица в цялата страна имаше масови протести на “еколози” и будни граждани. Както се казва, глас народен - глас Божи. Но дали в гласа народен имаше мъдрост или единствено добре режисирани протести срещу нещо, което би могло да застраши чужди енергийни интереси, очевидно не американски, още по-малко български остава загадка. Много прозрачна и лесна за разрешаване, но все пак загадка.
Озлобени млади хора, наричащи себе си “еколози”, ме притесниха с невежеството си, което прикриваха зад повтарящи се като на грамофонна плоча високопарни и безсмислени слова. Искаха да ни внушат, че имат осъзната “гражданска позиция”, но не им повярвах. Вероятно някои от тях наистина бяха притеснени, надъхани от страховитите прогнози за превръщането на Добруджа в пустиня, ако добивът започне, но както каза министър Трайков пред журналистите, “има въпиещ дефицит на информация по темата природен газ, добиван от шистови скали”. Според него поне 80% от хората, формирали своето мнение от телевизията и интернет. Той се позова на социологическо изследване, според което 64% от хората може би ще одобрят добива на такъв газ, ако бъдат убедени и се докаже, че екологичните рискове са минимални, а икономическите ползи - големи.
Вой до небето се вдигна, че добивът на шистов газ бил много вреден за околната среда. Интересно ми е има ли технология за производство на каквото и да било, която да не е опасна при неспазване на технологичния процес, било за отделния човек, било за големи групи хора, било за планетата като цяло. Даже и плюшени зайчета да шием, пак можем да се набодем с иглата. След като в природата винаги има равновесие и възможности за неговото нарушаване, даже и след хилядолетия всяка технология, която използваме в несравнимо по-развитото си спрямо днес бъдеще, ще има своите негативи. Интересно ми е, не съм видяла еколози да протестират против множеството спътници около Земята, заредени с бактериологично оръжие. Един да падне - умрели сме си. Не съм ги видяла да протестират и против електроцентралите, захранвани с въглища, които замърсяват въздуха всяка секунда от нашето денонощие, но протестират против ядрените централи, защото били потенциално опасни. Да, опасни са и последиците от аварии при тях са видими в много кратък период от време, докато вредните емисии, изхвърляни от тецовете ни, разболяват бавно и неотклонно... и въпреки трагедията във Фукушима Япония увеличи с още 20 години живота на своите ядрени реактори. Сега техните реактори имат живот от 60 години, а ние закрихме наши годни и безопасни реактори, за да угодим на нечии небългарски интереси.
Не съм компетентна и няма да споря да има или да няма добив на такъв природен газ в България, а и решението вече е взето. Това, което за мен е нелогично и възприемам като популистко угаждане от страна на правителството и парламента на невежеството на електората, е, че не само добивът е забранен, а и проучването. Не ми е ясно защо и проучването. Споделям мнението на Иван Костов и ДСБ, че е въпрос на национална сигурност да знаем имаме ли такъв газ на наша територия или нямаме. Аз бих казала и на бъдещ икономически интерес, който ще повиши цената на България. На практика парламентът забрани добива и проучването на нещо, за което все още няма информация дали съществува.
Съпругът ми, който е минен инженер, ми е разказвал как при търсенето на полезни изкопаеми в България се е случвало първоначалните проучвания да бъдат тълкувани по начин, който е рисувал в недрата огромни находища. Даже са залягали в плана за добив и разработка. Но в един момент се оказва, че интерпретациите са неточни и вместо да се добиват стотици хиляди тонове полезно изкопаемо, казано на жаргон, са изкопавали руда колкото да напълни каска. Затова си мисля, че поне проучването трябваше да се осъществи. Все пак за разрешението от държавата да проучва в Добруджа американската фирма е платила веднъж 30 млн. евро, като е заявила планове да инвестира за 5 години 50 млн. евро в сондажи и 4 милиона за опазване на околната среда. Какво пречеше проучването да се направи докрай и да разберем има ли и колко е природният газ в недрата на Добруджа. А след като технологията била опасна - добре, нека има забрана. Когато се открие по-безопасна, някога в бъдеще време, да предложим на същата тази компания, която е вложила своите средства за проучване, запазено право за добив и експлоатация, стига да иска. Според мен това беше разумното решение, ако разсъждаваме като хора, които ценят даровете на природата, знаят как да печелят пари и най-важното искат да са независими политически и икономически. Доколкото е възможно! От друга страна, разбирам правителството и мнозинството на ГЕРБ, които в започналата предизборна борба за парламентарните избори догодина не могат да си позволят загуба на избиратели заради масово вменения страх за “унищожаването на житницата на България”, нищо че газ в икономически оправдано за добив количество може и да няма.
Убедена съм, че една “дреболия” не е известна на протестиращите еколози, която говори, че даже и когато притежават цялата власт управниците могат да проявяват държавническа мъдрост.
В недрата на Добруджа преди близо 50 години е открит Добруджанският въглищен басейн. Това е огромно находище от близо 90 въглищни пласта изключително качествени въглища. Разработката на това находище би могла да задоволи за столетия потребността на България от висококачествени въглища. Но находището не е разработвано заради усложнените хидрогеоложки условия. Останало е за поколенията. Очевидно хората, живели преди нас, са притежавали прозорливостта след като са открили залежите да спрат дотам заради липса на екологична и икономически ефективна технология за разработването им. Тогава обаче народът гласуваше под строй. Днес ни е приятно да се радваме на свободата да демонстрираме невежеството си под формата на гражданска позиция и да се радваме, че можем да принудим министър-председателя да вземе потенциално неизгодно за държавата решение само защото сме способни да го лишим от гласовете си по време на избори даже и да се е доказал като добър управник. Е, какво друго ни остава, освен да поплачем за неродения Петко.
