Погромаджии

По времето на социализма нямаше много неща, все бяхме в дефицит дори за най-обикновените стоки от бита. Имаше обаче нещо, което винаги беше в излишък – общуването, удоволствието да се срещаш и говориш приятелски с хора, защото нищо не делиш с тях и те с теб. В онези, непознати за младото поколение години, умеехме да общуваме, да си говорим с часове на живо, да си имаме приятелите, да се смеем до сълзи на виц за бай Тошо или на нечия нелепа житейска ситуация. Нямаше мобилни телефони, нямаше интернет, но винаги имаше на кого да гостуваш или да го поканиш на гости, а да се съберем по съседски беше част от ежедневието ни в студените зимни вечери и не само.

Неусетно се отчуждихме. Беше много преди 1989 година. В началото ме учудваше, докато осъзнах причината. Хората започнаха осезаемо да богатеят, едни с труда си, други – с далавери. Започнаха да си купуват цветни телевизори, български или руски, за западни можехме само да мечтаем, луксозни мебели също не всеки можеше да си позволи, парцалки, парфюми от Кореком, които сега се продават под път и над път. И... се забравихме. Защо да каним приятели да гледат и те с нас цветна телевизия, вместо да им разказваме за чудесата в цвят, а те да ни завиждат? Защо да каним гости, та да ни развалят новата холна гарнитура и масите за хранене, сътворени от частник дърворезбар? Ще си кажете, че това са били единици. Да, в началото бяха, но с годините привидната равнопоставеност, която всъщност никога не е съществувала, въпреки опитите да ни бъде внушавана 45 години, се разцепи в непреодолими социални различия много преди 10 ноември. На мен, а и на мои познати, които са имали такива изживявания при гостуване, не ни беше уютно да седим като наказани на неудобни столове, а до нас, на една ръка разстояние се е простряла скъпарска холна гарнитура, до която гостите нямаха достъп. Питах се и домакините питах – защо им е, след като не я ползват? Или мълчанието беше с изглед на превъзходство, или никога повече не си гостувахме, или троснато отговаряха, че тя е за показване, а не за ползване, защото с толкова връзки са я уредили...

Та да си дойда на думата: след тези емоционално-еснафски, тъжни и смешни изживявания в годините, които сякаш и уж не се помнят, но са оставили трайна следа в нашия манталитет и днес, сме съвсем отчуждени едни спрямо други. И по-лошо – всеки е сам за себе си, често дори и в семейството. Родители и деца са си чужди и се мразят. В обществото ни изгни спойката, която ни обединява и ни превръща в нация, достойна за уважение. Вече масово го няма дружелюбието, желанието да се усмихнеш, да подадеш ръка. Избуя потребността да завиждаш и като смъртоносен наркотик е изкривила и осакатила мислите на мнозина, принизила ги е до първичната емоция и потребност за мъст и омраза, насочена към всички по-успели.

Днешното българско общество обичайно е силно на думи, но чурук на правилни действия, затова и не се случва нищо, което да стресне озлобените хорица, превърнали омразата в Бог, по-значим от хляба им насъщен. От въздух за дишане ще се откажат, от омразата – не!

Именно заради тези невидими, но ясни за мислещите хора истини сме на дереджето аха да се отлепим от дъното и да тръгнем нагоре – и се появява разрушителят. Така се случи след 1989 г., когато шоковото поскъпване ни направи всички еднакво бедни, без тези с куфарчетата. Така продължава и досега.

Идват избори, но не се надявайте народът да прояви разум, омъглен от лъжи за надежди. Изпълзява хаосът, желан от всички, които обичат да присвояват чуждото, да се кълнат в почтеност, умело надянали си маската на добронамерени и работещи за България, но само мислещите я виждат. Във фанатиците мисъл няма – само омраза към всички, различни от тях. Скоро, за кой ли път, ще се открие истинското лице на радетелите за лично облагодетелстване за сметка на народа и на държавата... и пак ще се намерят глупци да им вярват. Така е и с настоящото служебното правителство с премиер Герджиков. Какво очакваме от едно служебно правителство? Държавата да продължи естествения си ход без сътресения, докато дойде денят на предсрочните парламентарни избори. Служебното правителство трябва да ги подготви. Е, да, то ще ги подготви, но или аз имам друго разбиране за функциите на служебното правителство, според всичко което са ни просветлявали що е служебно правителство, или правителството на Герджиков се изявява, сякаш има поне цял мандат и от него се иска да покаже чудеса от храброст. За кого ли работят тези хора? Съмнявам се, че е за България. А спортна злоба не му липсва – някога при социализма починът беше „петилетката за три години“, а за 25 да направим това, което другите са постигнали за векове. Е, не успяхме, но поне пробвахме. На служебния премиер му липсва скромност, може би защото смята, че за хората с качества скромността е негатив, и префасонира социалистическия почин като за Вселенски рекорд. Герджиков вече декларира, че за пет дни са постигнали повече, отколкото е направено за пред­ходните пет години. Ден година отмята! Говореше човекът за тунел „Ечемишка“, където осветително съоръжение падна от тавана и уби жена, но всъщност визираше това незаобиколимо, поради което омразно правителство на ГЕРБ. И сякаш между другото мина коментарът на работник, че съоръженията са много здрави и трудно се свалят, но се повреждат от тирове с извънгабаритни товари и по някое време падат, който имал късмет – оцелял.

Герджиков очевидно е амбициран да остане задълго премиер, след като от началото на двумесечния си мандат на 27 януари вече 21 областни управители от всичките 28 са сменени, но хайде, това ще го преглътнем, нищо че не било законно. Няма как обаче да повярваме, че от 27 януари до 16 февруари всички министерства са направили подробни ревизии за свършеното в държавата поне в предходния двегодишен мандат, щото по времето на Орешарски всичко си беше по мед и масло, и вече е ясно къде какви нарушения има, разбирай – престъпления. Дори крайно фанатизиран човек няма да приеме за чиста монета казаното от служебния министър-председател. Знам ли, вероятно той смята, че сме глупаци... а дали не сме? Очертава се погром навсякъде в управлението на държавата и електоратът се облъчва постоянно с „разкрития“ за едва ли не престъпното управление на ГЕРБ. Думата „престъпно“ още не е изречена, засега само за „национални предатели“ им стигна наглостта, но знае ли човек какви откровения ще чуем до изборния ден. Важно е правилната партия най-накрая да се домогне до властта. Ако цената на властта е постигнатата за предходните две години стабилизация на България да бъде съсипана за два месеца, погромаджии ще се намерят. Вече се намериха. Поклон – това и Орешарски не успя да го направи! Ние обаче сме си свикнали да започваме все отначало. Градим, замогваме се... но червейчето почва да ни човърка в душичката и се намира някой, който с удоволствие руши скрит зад благовидното намерение да „разчисти батаците“ на нечие зловредно управление. Така винаги ще си бъдем бедни. И колкото по-бедни сме, толкова повече ще се мразим.

Ние сами творим настоящето и бъдещето си. Идват избори. Мислете не с емоциите и омразата си към всеки и всичко, а с разума си. Знам, че мнозина обичат да бъдат лъгани с неизпълними обещания, а после са щастливи, че има кого да мразят. И докато мразят, облъчени от безумни очаквания, разпилените гласове ще попречат за бързото съставяне на правителство, служебният премиер ще работи на ползу роду, или не, на БСП, а президентът Радев ще се изживява като властелин в президентска република. Нищо лошо, но не е по закон и не е на ползу роду.