Измина и месец март. Вместо да се радваме на първите кокичета, на настъпващата пролет въпреки променливата Баба Марта, ние отново се потопихме в тъга заради катастрофите по пътищата, отнели живота на млади хора, заради убийствата, които следваха сякаш по план. Трудно ми беше да приема, че всичко това се случва в нашата уж спокойна родина, но не бях изненадана, тъй като този аспект е категорично заложен в хороскопа за 2009 г. - повлияни от Луната, много хора стават лесна жертва на своята неовладяна емоция, превръщайки я в агресия и физическо насилие. Тази тенденция ще продължава и занапред.
За съжаление в последните години и особено от началото на 2009 г. в България хората се съобразяват с хороскопа си за деня, но в неговите лоши аспекти и вместо да овладеят гнева си, неприязънта си към успяващите, те бързат да докажат на света, че могат да властват със сила и злоба. Ето защо са толкова много почернените семейства, чиито близки са станала нечия жертва, но не по-малко страдащи са и близките на убийците. Всички те не са си и помисляли, че именно тяхното дете може да извърши престъпление.
И тук е мястото да кажа, че жертвите на престъпления няма как да бъдат върнати обратно в нашия свят, за да продължат живота си, но е редно отново да поговорим и за другите - убийците. Защо не престават кръвопролитията по пътищата? Защото все повече младежи имат достъп до мощните автомобили на техните родители, братя и сестри. Няма как без тяхно знание и съгласие тези необучени, без книжка или с купена книжка млади хора да седнат зад волана. Те се превръщат в убийци, въпреки че не са го искали. Та ние, както е тръгнало, ще надминем камикадзетата, защото тези самоуверени и неподлежащи на контрол младежи покриват всички изисквания за камикадзе.
Друг не по-малко важен фактор за убийствата сред младото поколение е неравностойното социално положение и неумението на по-имащите да прикриват своята презадоволеност. След като родителите задоволяват всяко тяхно желание, няма защо да демонстират пред другите, по-бедните, чиито родители са безработни, които се налага да учат и да работят, за да си осигурят хляба насъщен, своите материални възможности. А и парите, дадени им от мама и тате, не са ценени, но това е друга тема. След като има сблъсък на финансова неравнопоставеност и прекалено голяма разлика между социалното статукво на учащите в една група, със сигурност ще се случват още такива трагедии - резултат на неизградена психика. В такива моменти човекът се превръща в звяр, който иска да защити достойнството си и не е нужна каквато и да било подготовка, за да извърши престъпление. Понякога една обидна дума, една унизителна реплика може да подпали пожара на мъстта и в него да изгорят не само виновникът и унизеният, а и напълно невинни случайни свидетели.
За съжаление в годините на демокрация, забързани в напрегнатото ежедневие, много родители забравиха, че имат деца, които се нуждаят от тяхното внимание, от разговорите вечер у дома, от съветите им. Предпочетоха да се движат по пътя на най-малкото съпротивление. Развиват бизнеса си, дават пари и им задоволяват капризите за най-скъпите компютри, мобилни телефони, дрехи, дори и за луксозни лимузини, та да изкупят вината си, че не могат да им обърнат внимание. Резултатите от този модел на възпитание са видими - агресия в училищата, породена от поведенчески наблюдения в семейството или заради невъзможност по друг начин да бъде натрит носът на съученика или съученичката, парадиращи с новите си придобивки или с почивка на екзотичен остров, който останалите деца и младежи са виждали само по телевизията. Постепенно този начин за справяне с житейските предизвикателства се превръща в лично житейско правило, в житейска философия и никога не може да бъде изкоренена, особено ако подвластните й през целия си живот са все неудачници.
Не липсва и агресия на безнаказаността - по-заможните да унижават хората, съученици, състуденти, които обикновено няма кой да защити, защото никой от родителите им няма самочувствието на гражданин на България и увереност, че ще бъде защитен от законите, за да има право да живее достойно и да отглежда с гордост децата си.
Проблемът за случващото се у нас е много по-дълбок. Не че го няма и извън България, но е добре да си гледаме в нашата чиния, а не в тази на съседа. Време е да променим нашето самосъзнание, да не насаждаме в децата си мания за величие и непогрешимост, да не им позволяваме самовнушенията, че каквото и да сторят, техните властимащи родители ще ги защитят, пък другите да му мислят. Само така имаме шанс да живеем спокойни за идните поколения.
Както е тръгнало, лесно можем да затрием българския си корен. Всяка година един малък град изчезва от картата на България заради катастрофите по пътищата. Все измисляме начини да се унищожаваме. Било с некачествени храни, било с анонимната наглост на злосторника, изсипал живак пред кабинета на съдия. То бива нахалство и опит да се вреди с магия, но да изсипеш живак в административна сграда, където влизат много хора от различни възрасти, си е опит за масово убийство. Коя държава ще го подмине с лекота? Нашата, а и по всяка вероятност, след като гражданска защита си е свършила работата, случаят ще се потули и забрави... въпреки че може да има пострадали. Пак опираме до самосъзнанието и човечността, които все не успяват да победят Злобара и желанието й за мъст на всяка цена без оглед на средствата. Оставям изводите на вас, скъпи читатели... А иде Великден....
