Недостойната постъпка на президента Първанов за кой ли път ме накара да се срамувам, че съм българка. В случая неговата партия кърмилница е без значение. Той е президент на всички българи и неговите думи или действия намират отзвук във всички държави, независимо дали ще прочетем коментари в чуждите медии или не. Президентът на България си позволява поведение тип гузен негонен бяга и с публикуването на въпросната стенограма ни напомня за пионерчето, което ходи да ковлади другарчетата си пред другарката. В случая другарката трябваше да е народът, на който естествено не му хареса това, според мен некоректно поведение на човека, когото сме избрали да представя нашата държава пред света и да ни бъде за пример. Очевидно президентът има къса памет, а и както много пъти съм го предупреждавала в публичните си хороскопи, се обгражда с неподходящи съветници, защото би трябвало да си спомни, че той спечели първия си мандат не толкова заради личните си качества, колкото заради грубата некоректност на бившия президент Петър Стоянов, позволил си да размаха секретно досие на предизборен дебат на считания за основен негов конкурент Богомил Бонев. Народът не хареса непочтеността на президента Стоянов и го наказа, като избра кандидат в лицето на настоящия президент, на когото никой тогава не даваше реални шансове за победа. Ето защо тази къса памет на господин Първанов му спечели пожеланието и намерението да бъде отстранен от заемания пост.
В посредствеността на нашето общество, издигнало в култ бързото забогатяване преди всичко чрез далавера, измама и кражба, но изтрило от мозъка си идеалите и дръзновението за личностното си развитие, естествено е първи да пострадат децата. Всяко второ дете в България се ражда в семейство без брак. Брачната институция се оказва, че е анахронична отживялост. Защо ли тогава се чудим, че в болниците редовни посетители са пияни деца. Гледах репортаж, в който момче още преди дискотеката беше вече пияно и падна в желанието си да избяга от камерата. Другите от компанията му обясниха, че няма какво да правят и затова пият. Така се забавляват. При това са на възраст 12-14 години. Възраст, която изисква да си у дома и под зоркия поглед на своите родители. Кой ни е виновен, че децата ни са тръгнали по този път? Да, родителите са на първо място, но и обществото ни също има своя дял, демократичните промени - също. Няма как да ги подминем. До 1990 г. всички ученици бяха обвързани с някаква организация. Сега възприемаме пионерската и комсомолската организация като отживял комунизъм, но именно те научиха поколенията да работят и да са отговорни, развивайки се върху скаутската организация от преди 9 септември 1944 г. Сега няма бригади и властва слободията на безцелието, за което няма минало, няма и бъдеще. Има само сега, което обаче те лишава от смислено утре. За мен това безцелие на обществото е само и единствено проява на мисловна посредственост в хората, които избираме да ни управляват. Без значение от тяхната партийна принадлежност. Затова и сега отдавам цялата си надежда за стабилизиране и просперитет на България на новото правителство. Не защото съм привърженик на партия ГЕРБ, тъй като винаги съм била аполитична, а заради неистовото ми желание Европа да спре да гледа на нас, българите, като на крадци, измамници, лъжци, хора без достойнство, с които е по-добре да си имаш работа само в краен случай. Приемам избора на Бойко Борисов за премиер като последен влак. Дай Боже да не бъркам. И не се страхувам от омразата, с която ще бъда залята. Омраза, която произтича не от реалността, а единствено от партиен фанатизъм.
Учен “предсказва” земетресенията в тв репортаж, но защо ли, след като беше разлюляло Хаити, Чили, Аржентина и Япония. Звучи несериозно и посредствено. Вероятно той разполага с технологии по-съвършени от тези на САЩ, Япония и Русия, които НЕ можаха да предвидят тези земетресения. Очевидно някои учени в България ги влече професията на гадателя. Ако така се прави наука, не се изненадвам от факта, че в последните тридесет години учените от БАН не са успели да догодят поне едно значимо изобретение.
На 30 март се навършват 5 години от кончината на неповторимия Емил Димитров. Той е автор на 93 песни, някои от които останаха и ще бъдат винаги част от културата на България. Въпреки това този велик български творец остава неприет за член на Съюза на българските композитори. Посредствеността винаги е намирала начин да унижава можещите и различаващите се от общата маса.
На 2 април, отново преди 5 години, почина папа Йоан Павел II, което не приключи проблема с българската следа в покушението над него. Според мен в нормална държава човек като Сергей Антонов отдавна щеше да е обявен за национален герой, защото ако беше признал вина след четиригодишния си престой в италиански затвор, България щеше да бъде низвергната за векове напред от общността на държавите, към която в момента се числим. Привидно жертва, той си остава героят, който все още очаква своето признание по достойнство, въпреки че по стара българска традиция все още е забравен от държавата, чиято чест защити.
Искам в навечерието на Възкресение Христово да повярвам в Доброто и да приема всичко, което се случва, като нетипично за нашето общество... въпреки че то е част от нашето ежедневие. И винаги да помним, че мисловната посредственост е блато, от което може да ни издърпа единствено мразен, но силен водач.
