Това неразбираемо за целия свят житейско верую на шопа, което е легнало на сърцето и душата на целокупното българско гражданство независимо от етнос и религия, практически обезсмисля моята редакторска колонка. Знам, че нищо няма да се промени, нито имам силата да го променя, но ме боли и ми се ще да споделя своята болка с надеждата да ми олекне.

Кражбата във всичките й разновидности е нещо, което в България се приема като задължителна част от живота. Наглият тарикат, хитрецът и крадецът са хората за пример в нашето общество. На хоризонта не се вижда промяна на точно това наше разбиране за живота. В последните години се превръща в традиция за мнозина посредствени хора, лишени от интелектуален багаж и творчески потенциал, да печелят на чужд гръб, и то добре. И най-неприятното - да градят авторитета си на чужди знания с наглостта на измамници, позволяваща им дебелоочливо да твърдят, че някой друг ги бил преписал. Ако се чудите все още за какво иде реч - говоря ви за плагиатите. За пореден път ми стана болно от наглостта на тези хорица с дребни душички, които мамят и не се притесняват, че лъжата им може неочаквано да блесне и да съсипе опитите им да са нещо велико, да блестят на пиедестал, за който не са дорасли. Същото така съм омерзена и от думите и делата на хората, които стоят зад техните изяви и не правят нищо, за да им попречат, нито пък правят опит да се извинят на потърпевшите.

В редакционното каре на списанието аз давам съгласието си всеки, който иска, да използва написаното от мен, но коректно да ме цитира. На пръв поглед най-нормално искане... но, ако живеехме в нормална държава. В нашето общество, където престъпното начало е животополагащо, на подобни разрешения рядко някой кълве. Крадат ми текстовете и си ги приписват за свои.

През септември 2010 г. бях изненадана от наглостта на журналистка от в-к “Седмичен труд”, която в бр. 36 на вестника, от 8.09.2010 година, се беше подписала под мой текст, взет от книгата ми “Настоящето е само ден”, свързан с моя класификация за енергийния вампиризъм - тема, по която съм писала за първи път от нивото на моите знания още преди осем години (бр. 5, 2002 г. на сп. “Кармичният кръг”). След обаждане по телефона журналистката заяви, че е взела текста от интернет, въпреки че и това не беше цитирано, а тя се беше подписала като автор, за да си вземе хонорара. Обеща да пусне извинение. Очевидно забрави. На писмото, което изпратих до главната редакторка на вестника с въпрос защо не получавам извинение, ми беше отговорено, че в интернет всичко може да се намери и не се знае дали аз не съм си го намерила някъде първа. Тази наглост направо ме зашемети. Ами хайде, като го има някъде - намерете го и ми го покажете в напечатан вариант преди моята първа публикация. Знаете, че няма да можете, но очевидно плагиатството ви е по-близко на душата, отколкото творчеството.

На моменти си мисля, че интернет сякаш специално е създаден за крадльовците. Преписват отнякъде нещо и после твърдят, че било тяхно, даже когато в съответния сайт пише, че материалите са обект на авторско право.

Има и друг тип плагиати. Преписват текст от книга в свой сайт и тъй като няма датировка, с чисти и невинни очи твърдят, че те са си го измислили и направили. Ако ви изредя списъка на мои откраднати текстове във всякакви астрологични и езотерични сайтове, български естествено, списанието няма да ми стигне. Този тип кражба е много злепоставящ истинските автори, защото хората, които четат книги, са по-малко от другите, които се ровичкат безплатно в интернет. И в един момент, ако случайно прочетат информация или текст в книгата, не си казват: ето откъде преписват сайтовете - а точно обратното.

Преди няколко седмици случайно видях във в. “Женски тайни” цяла страница на врачката Боряна Тотева, при това рекламирана като най-добрия специалист по вуду магии. Имаше едно каренце, на което бяха цитирали мен. Когато зачетох материала, с изумление установих, че въпросната велика феноменка е преписала дословно материала ми “Земята наказва Хаити”, стр. 12, брой 5, 2010 г. на “Кармичният кръг”. Позволила си е наглостта не само да препише моето тълкуване, а и да цитира като написано до нея писмото на читателката от Бразилия, което беше повод да развия темата. Оказа се, че материалът бил заимстван от в. “Врачка” с благословията на издателите му - научих, че имало и такъв вестник, където се изявява и се рекламира въпросната Тотева. Интересно ми е що за феномен е Боряна Тотева, след като не се притеснява да си сложи името под знания, които явно са й толкова чужди, че се налага да плагиатства. Извинение за кражбата не съм получила.

Миналата седмица прочетох как една начинаеща астроложка съветвала своите клиенти да сключват брак в петък и неделя и никога в събота. И това знание аз го наложих в България преди 15 години, но в началото никой не искаше да ме чуе. Народът си беше свикнал да се жени в събота и толкоз. Сега излиза, че тази астроложка сама е стигнала до знанието, което си е чиста проба кражба, след като не е цитирано името ми.

Интелектуални кражби има по цял свят. Докато има хора, и кражби ще има. В нормалния свят обаче обществото е разбрало, че творците, авторите, изобретателите, интелектуалците, които създават нещо ново водещо и развиващо науката, са крехкият цветец върху дървото на общественото развитие. Тези хора трябва да бъдат пазени чрез адекватни и бързодействащи закони, защото обикновено природата не ги е надарила с безпардонната наглост на плагиата. Творците лесно могат да бъдат пречупени и да спрат да творят или пък да потърсят изява извън границите на родината си. Очевидно на България уникални творци не са й нужни. У нас се тачат ерзац творците.