Да започнем с нелепото решение за млади шофьори да бъдат обявени хората до определена възраст, поради което им се налагат забрани, сякаш са престъпници, а не тези, които току-що са взели книжка и още не са наясно как се кара кола, но са надхвърлили 30 години. Логика няма! Всъщност има - поредната доза упойка в предизборната борба и шанс за някои застарели партии младите да не гласуват, защото се чувстват дискриминирани. Някой ще каже, че звуча параноично, но имайки предвид, че всеки глас струва пари, било за да се привлече гласоподавател, било за да се откаже да отиде до урните, всички методи са разрешени.
Незнайно защо през април ескалира докрай злобата на хората. Този път не само към богатите, а и към щастливите, успяващите и живеещите в хармония. Вероятно кризата си казва думата. Мнозина тръгнаха да търсят помощ. За пореден път не където трябва, защото с врачки и разваляне на несъществуващи проклятия и магии нищо няма да се промени... единствено ще се влоши. Нашата Съдба е в собствените ни ръце. Верният помощник, за да направим сами крачката към промяна, е астрологичната прогноза. Знам, че тя иска борба и лишения и показва нашите нелицеприятни недостатъци, но обикновено от проблемите лесни пътища за излизане няма. Врачките и гадателите не са пътят. Те са пропастта, в дъното на която се чуват тъжните звуци на личната драма. Като добавим изненадващия факт, който наскоро узнах, че хора, наричащи се психотерапевти (което за мен е медицинско образование), твърдят, че откриват с уреди и махало съществуването на родово проклятие и магии и дори го премахват, явно българинът не върви към възход, а се лута безпаметно към дъното на еволюционната спирала. Дали и това не е част от предизборната борба? Или е част от нашенското желание друг да поема отговорност за случващото се, за да можем после с удоволствие да го плюем, възвеличавайки себе си с надеждата, че околните няма да видят комплексите и недостатъците ни. Оставям ви да прецените сами.
Още един парадокс: тръбим, че вече и България е във финансова криза. Уволняват се хора, съкращават се работни места. В същото време нашите управници се чудят как да ни принудят да похарчим парите си, но не за да влязат в хазната. Вместо да работим повече, нашето правителство реши да ни даде шест дни отпуск в началото на май. Депутатите си взеха осем дни. Явно са по-уморени от редовия гражданин. Някои ще си идат на село, ще засадят ранния зеленчук. Други ще почиват зад граница. Трети ще скучаят или ще започнат дълго отлагания ремонт. Колкото и да не му е времето.
Тези шест почивни дни са носители на един засега невидим проблем. Хората ще се охарчат. В първия работен ден мнозина ще бъдат изненадани да разберат, че вече са безработни, защото техният работодател е решил да съкрати служители или е намалил заплатите, тъй като фирмата, в която работят, е повлияна от финансовата криза (удобно оправдание от миналата есен). Всички тези отпочинали и заредени с желание за работа българи ще освирепеят с право, ако се окажат безработни, защото за пореден път ще се почувстват измамени. Досещате ли се какво ще последва? Омраза към работодателя, омраза към работещите хора, които едва ли не са заели местата, полагащи се на останалите без работа, омраза и към правителството. И... тези хора няма да гласуват на изборите. Няма да го сторят на никаква цена, нито ще позволят да ги купят, защото това ще е техният протест срещу ставащото в България. Хитър ход, от който отново ще спечелят партиите със сигурни избиратели. Дано този път проявим разум и не допуснем такива манипулации да ни откажат от правото на глас.
Некадърна или успешна, всяка власт иска колкото се може по-дълго да държи лостовете за управление и да се самообогатява. От нас зависи да бъдем мислещи хора, да не се правим на велики с израза “на тия ли ще им гласувам”, винаги да помним, че хората, които сме избрали да ни управляват, са отражението на нашата истинска душевност, морал, житейски ценности. Не е глупав който яде зелника, а този, който му го дава. Да не забравяме, че даже и негласувалият човек заради избирателната ни система дава своя глас за някого. Може би за най-омразния му политик или партия.
