Измина една година от зловещото предсказание на "астролога" Емил Лещански, че навръх Великден през април разрушителен земен трус ще срине Хасково и ще има много жертви. Оттогава и през цялата отминала година често се питах дали не сгреших, че успокоих хасковлии и хората, живеещи в съседните населени места. Да бъдат спокойни, земетресение няма да има, защото математическият апарат на астрологичната наука за нейното хилядолетно развитие все още не е открил формули за изчисляване на земетресение. Написаното от мен в столичните ежедневници и седмичници беше провокирано от едно отчаяно писмо на хасковска журналистка. Тя, както и всички нейни съграждани, беше изпаднала в паника. Уж постъпих правилно, успокоих тези притеснени хора, но от немалко реакции по-късно се затвърди мнението ми, че комай съм направила непоискано добро. Ще се запитате защо мисля така. Защото тогава, когато в цялата ни държава се обсъждаше тази уж астрологична прогноза, която по-късно се оказа, че била подадена от Висшите сили, а няколко месеца по-късно, че е плод на болния му мозък, както твърдеше самият предсказател само и само да избегне отговорността, никой не ме подкрепи. Никой от домораслите български астролози не застана зад мен, както би се случило, ако живеехме в нормална държава. Председател на българска астрологична асоциация си позволи във вестникарски статии да твърди, че изчисляването на земетресение било възможно. Ами хайде, като е възможно, да беше изчислил някое от земетресенията, случили се в Китай, Чили, Мексико, Япония, Хаити, Аржентина. Водещите световни астролози не могат да изчисляват земетресения, но нашенските многознайковци могат. Та за Хасково сякаш нашето общество очакваше да се случи това нещастие и аз бях низвергната заради успокоителните думи и най-вече заради факта, че в немалка степен предотвратих натрупването на негативната мисъл-форма на страха, която можеше да предизвика този трус. Сякаш аз бях виновна, че нечия зла душа не се зарадва на чуждото нещастие. И по всичко личи, продължавам да си бъда виновна, задето хасковският съд щял да съди Лещански. Всъщност случилото се е поредният пример колко е ненормално българското общество. Този човек, вместо да се скрие и да се срамува от стореното от него, всеки божи ден измисля “астрологични прогнози” в столичен ежедневник.

Странна нечуваемост цари у нас към моите едва ли не ежедневно повтаряни думи, че астрологията е точна наука и астролог не може да бъде човек с основно или средно образование. За да се докоснеш истински до тази наука, е необходимо висше образование.

Светът отново ни сочи с пръст и българин за пореден път е мръсна дума. Може да е смешна на мнозина, обитаващи нашенския резерват, реакцията на хората извън България заради шокиращата жестокост - някой си зъл комплексар отряза четирите крака на куче. Даже не мога да го нарека човек. Причината все още е неизвестна. Извършителят - също. Казват, било заради съседска мъст. Този път обществеността се вдигна. Може би заради подсъзнателния страх, че такова човешко същество с лекота ще осакати по същия начин и себеподобно, ако е сигурно, че няма да бъде хванато. Впечатляващо бързо беше приет закон за насилието над животни. Добра жена осинови кученцето, но за него животът, въпреки че ще е обичано и ще получи своите протези в Германия, вече е една агония.

И пак се намериха хора, които да казват: “Какво толкова! Ние нали ядем животни. Убийството им също е жестокост.”

Ако вие сте виждали някой стопанин да реже краката на овцата и да я чака да умре или пък да обесят малкото агне на въдица и да го бият с дървено трупче, докато предаде Богу дух, аз не съм.

Живеем във все по-голяма несигурност, която за съжаление води до оскотяването на обществото, до засилване на омразата между хората и избликване на жестокостта задължително към по-слабите като проявление на личната несигурност, безверие в обществените порядки и липсващ критерий за морал на човека, бил той с образование или без образование, със социално статукво или маргинал.

За мое съжаление тази обществена несигурност, безверие и опити за саботаж от най-ниското до най-високото социално ниво ще се увеличават с всеки изминал ден, в който стават ясни нови и нови далавери на предходните правителства, жертва на които е само и единствено народът.

Но както се казва, какъвто народът, такива и политиците. Законите се правят с вратички, за да може да се краде. Всеки иска да е държавен служител, защото лостовете за корупция изобилстват. Но всички ние ще сгрешим, ако си мислим, че по този начин ще бъдем приети като равноправни европейци. Корупция има навсякъде по света, но в нормалните държави обществото прилага всички способи, за да я ограничава. У нас, тъй като все сме наопаки, се търсят всички способи, за да бъде стимулирана. Е, няма как да се жалим, че нямаме пари и някой да ни вярва, а в същото време да се карат предимно скъпи коли, моловете да са претъпкани и да се краде от държавата. Идва момент, в който сметката трябва да бъде платена. Този момент дойде, след като ГЕРБ спечели изборите и успя да направи самостоятелно правителство. Всички знаехме, че промени ще има, но никой от нас, редовите граждани, не е предполагал, че кражбите на държавни пари и собственост ще бъдат толкова големи. Сега сметката я плащаме ние и бих казала, слава Богу, че имахме шанса ГЕРБ да спечели, защото прекъсна тези кражби. В този смисъл страданието ни ще бъде по-малко. Представяте ли си какво щеше да бъде, ако при изборите миналата година статуквото се беше запазило. Дай Боже да имат сила и воля да стигнат до дъното на българските авгиеви обори.

Отново имах проблем с получаването на вашите писма. Неизвестно защо Централна поща в София работи, а провинциалните пощи си дадоха почивка в празничните дни в началото на април. Хората не получават писмата си, защото пощенският служител е държавен такъв. Получава си заплата и за него е без значение дали ще достави писмото, дали ще пусне известие или ще си спести минаването по определения му маршрут, защото днес не му е ден. Едва ли някой може да отговори какъв е начинът мързелив държавен служител да се научи на отговорност. Естествено и писмата на читателите не пристигнаха при мен, защото се оказа, че всички чували със застояла поща от провинцията са се появили в София на 7 април. Вината за липсващите отговори в списанието за пореден път не е моя. За съжаление няма как да променя това.

Искрено се надявам, че това правителство ще продължи да вади на показ всичко измамно, но оставало скрито от нас досега, защото само с тези истини, колкото и горчиви да са те, ще успеем да излезем от кризата, да си върнем доброто име пред световната общественост и да измием срама от всичко, което се е случвало при предишните “демократични” управления, където опазването на тайната е било в полза на самите управляващи. Ще ми се да вярвам, че е дошло време, минавайки през неизбежните страдания, отново да се научим да се гордеем, че сме БЪЛГАРИ!