Най-накрая доживяхме и ние! Доживяхме да се появи банков обирджия, който да вземе заложници. Медиите, особено електронните, се нахвърлиха на темата като гладна акула на завеян плувец. Направихме случилото се едва ли не световна новина. Чухме новинари по водещи медии, които излъчваха от мястото на събитието да ни убеждават, че трябва на всяка цена да гледаме, защото такъв банков обир се случва у нас за първи път. Сякаш искаха да кажат на лабилните хора, които носят в себе си престъпното начало, да действат, та да заслужат и те своя миг на слава... а пък и медиите да си направят рейтингите. Само дето заявка за Книгата на Гинес не пуснаха.

В цялата тази медийна еуфория ми направи впечатление, че един следовател нарече похитителя от Сливен престъпник, а друг го заклейми като терорист. Не бих се учудила и двамата да са прави.

Какво е това терор? Думата терор идва от латинското “terror” и означава ужас. Съвременните определения на думата терор имат преди всичко политически оттенък. Терорът се възприема като поддържане на постоянно състояние на страх и ужас заради жестокост, предизвикана от политически причини или такива, прикриващи икономически интереси. Синоними на думата терор са гнет, страх, заплаха, постоянно безпокойство, измъчване, изтезание, насилие, преследване и унищожение на инакомислещите.

Обирджията от Сливен би могъл да си е просто неудачник, търсещ своите пет минутки в светлината на прожектора, но би могъл и да е терорист, ако някоя от политическите партии е използвала неговите слабости за своите цели във все по-озверяващата предизборна борба у нас. Интересно ми е на какво ли още ще станем свидетели до изборния ден през есента на 2011-а?

Ако имах изкривено чувство за величие, щях без неудобство да твърдя, че ние, българите, сме измислили политическия тероризъм. Все пак не бива да забравяме, че атентатът, извършен на 16 април 1925 г., на Велики четвъртък, в църквата “Св. Неделя” в София, е най-кървавият терористичен акт в историята на България, а по това време и на цялата планета Земя.

Взривен е покривът на църквата, при което на място и впоследствие загиналите са 213 души, а над 500 са ранените. Целта на злодеянието е била да бъде унищожен целият тогавашен политически и военен елит на държавата. Престъплението е извършено от български комунисти. Примерът е даден и човечеството успешно го използва повече от 90 години.

Но друг е тероризмът, за който искам да споделя мислите си. И ако за политическия тероризъм не съм сигурна, че патентът е български, този другия, е категорично българско изобретение. Привидно несъществуващ, забулен в мъгла, абсолютно непонятен за чужденците, но реален, ежедневен, повсеместен, битов, обществен, междуличностен тормоз, който аз определям като тероризъм, защото той е създал в българските граждани чувство за постоянен страх и безпокойство даже и за най-дребните неща от нашия бит. А постоянният тормоз води до необратими болести, защото и най-силната психика може да бъде пречупена от сякаш невинни, но ежедневни притеснения и физическото тяло да се предаде.

Примери колкото искате.

Работодатели тероризират своите подчинени, като не им плащат с месеци заплатите. Дано някой напусне сам в кризата, за да си спести проблеми със законите заради неправомерни съкращения. Държавата уж защитава потърпевшите, но не решава проблема окончателно и безкомпромисно.

Вдигат цените на горивата. Нормално, след като петролът поскъпва повсеместно. Но поради каква причина българският бензин е толкова скъп? До момента не съм прочела ясен и категоричен отговор. Според мен е нормално цената на бензина и горивата да е съизмерима със стандарта ни на живот. Може да звучи наивно и далеч от икономическата логика, но подобна дисхармония показва единствено управленческа немощ. Даже ще бъда още по-крайна. Според мен българският бензин е най-скъпият в Европа, защото е най-некачествен. Изминала съм десетки хиляди километри с автомобил в различни европейски държави и знам, че на запад от България автомобилът върви по друг начин, а разходът на гориво намалява.

Същият тормоз, но с обратен знак, е този, който упражняват напоследък спонтанните протести на гражданите против скъпия бензин, задръстващи улици и пътища с автомобилите си. Цените на горивата по този начин няма да паднат, но ще се роди много нова омраза и желание за мъст от хората, на които е попречено да си свършат работата или ако щете, да стигнат бързо до болницата.

Цените на родните хранителни продукти непрекъснато растат. Оправданието е международната обстановка, но за потребителите си е спекула. Поредният постоянен тормоз върху населението. С всеки изминал ден хората все повече ще страдат от липса на пари и даже ще гладуват. Така и още не съм чула отговора защо в някои от водещите европейски държави с недостижим за нас стандарт храната не само в преносния, но и в буквалния смисъл е по-евтина, отколкото в България. Може би защото делът на сивата икономика у нас е много по-голям от обявените 30%, а и винаги е бил голям. Затова и държавата допуска цените да бъдат нереално високи. Така прибира укритите от нея данъци и такси. И страхът за утрешния ден ражда повсеместна омраза.

Липсата на лекарства, най-вече за онкоболните, а и не само за тях е терор над населението, който естествено води до намаляването му.

Отиваме да получим някакъв документ в държавна институция - започва мотаене, бавене, искане на документи и лични данни, дето изобщо не са необходими, докато на човек му омръзне и се откаже - отново терор. Ако не се откаже и успее, може да се разболее от постоянните притеснения.

Търсим си правото в съда. И идва оправданият страх, че ще попаднем на защитник на закона, за който далаверата е по-мила от правдата.

Постоянният тормоз също тъй логично води до изпростяване, неграмотност и бездуховност. Е, какво да искаш от държава, в която бездуховнастта е цар. Нищо друго освен терор на простотията, тарикатлъка и далавераджийството. Тормозът у нас се е превърнал в начин на живот и естествено поведение. Посаждаш дръвче, след теб някой го изкоренява или отсича. Боядисваш фасадата, на сутринта е цялата наплескана с подобия на графити. Изчистваш около блока и на другия ден установяваш, че пак са си хвърляли боклуците от прозорците... Примерите за такъв тип невидим и пасивен терор също са безброй и са създали според мен нещо уникално и крайно отрицателно, което аз наричам Български синдром. Той е нещо по-различно от Стокхолмския синдром, при който похитените в своя ужас започват да изпитват топли чувства към терористите, че даже и искра на любов припламва. Българският синдром ражда любов към омразата. Омраза към всеки и всичко. Омраза, която те прави щастлив, когато унищожиш нещо, създадено от друг, но така, че никой да не разбере кой е злосторникът. Омраза, която те кара да тормозиш, за да се наслаждаваш над страданието на потребителя на твоята професионална компетентност... докато ролите се разменят. Тази наша омраза ни прави различни от всички останали хора на планетата Земя, а Българският синдром, от който боледуваме, ни обещава, че ако не го преодолеем, нацията ни ще продължава да се топи, защото тъй както терористът е герой в собствените си очи, но жертва на нечии интереси, така и ние сме жертва на собствената си любов към омразата. И не бива да забравяме, че омразата унищожава живота.