Редакторската ми колонка за майския брой беше на болната тема за уличните кучета. Бях се опитала да погледна от всички страни, а и от някои пренебрегвани за отношението на нас, хората, към животните, за които улицата е дом. И заглавие си имаше темата: „Озверяло общество иска кучешки курбан”. Непосредствено преди влизането на списанието в печат вниманието ми бе грабнато от натрапчиво досадните дитирамби на всички медии как да станем добри и смирени дни преди началото на Страстната седмица. Медиите бълваха съвети как да пречистим душите си до Великден, да осъзнаем Христовата саможертва заради нашите грехове, да се отдадем на размисъл и възвисим своя Дух, та малко от малко да се приближим до Божия Син. Хубави думи, макар че ми дойдоха в повече. След като през цялата година сме едни и същи - зли, мразещи, оскотели и все търсещи кой да ни е виновен за дереджето, как пък точно за една седмица - Страстната, ще се превърнем в добри, любящи себеподобния си и жертвоготовни. Както и да го мъдрим, е невъзможно и ако някой реши да оспори думите ми, нека прочете следващите редове.

През Страстната седмица получих доказателства за всичко друго, но не и за пречистване, добротворство и човеколюбие. Сбъднаха се думите, които написах под един коментар в сайта на списанието, че този, който е в състояние да надене на кол куче и да го запали, може да убие и себеподобен. Оказа се, че сред нас живеят повече от очакваното освирепели хора, за които Страстната седмица надали е нещо повече от козунак, боядисани яйца и агнешки комплект.

Шест дни до Разпятието.

През първия ден от Страстната седмица – Велики понеделник, сутринта е намерен труп на убит клошар след скандал с негов приятел. Малко по-късно в Костенец млад мъж уби баща си и рани тежко майка си.

Същия ден следобед бе извършено поредното показно убийство. Ако някой е решил на всяка цена да докаже, че управляващите не са си на мястото, отново не постигна нищо, но се „оцапа” с чуждата пролята кръв и натовари необ­ратимо своята карма, а за жалост и тази на България. Кръвта, попила в земята, с нищо не може да бъде заличена. Тя вече изригва със своята негативна енергия и желание за мъст от страна на убития и на неговите близки. Наказанието за убийците, дори и да не бъдат заловени, ще дойде и от света на незримото именно заради факта, че са отнели човешки живот в първия ден, изискващ пречистване на душите ни.

На 10 април – Велики вторник, съпруга размазала черепа на мъжа си след семеен скандал. Когато омразата е господар в семейните отношения, за никакво покаяние не само в Страстната седмица, а и изобщо и дума не може да става.

В същия ден таксиметров шофьор преби и изнасили млада жена. Оказало се, че той не е титуляр на таксито и е обявен за общодържавно издирване. Обявен е, ама той не знаел. Не че е единственият случай в държавата, при който обявени за национално издирване си живеят тихо и кротко, не се крият и не знаят, че ги издирват. Кой да им каже на хората, след като не могат да ги намерат на посочения адрес. Е, ако случайно направят нарушение на пътя, тогава ги хващат и МВР обявява, че е хванало поредния голям престъпник. Прибраха го таксиджията, но за него дали Иисус означава нещо? Той вероятно ще си получи заслуженото, а момичето цял живот ще носи в душата си травмата от изнасилването и... едва ли ще даде прошка за стореното й.

На 11 април - Велика сряда, обраха кола инкасо, превозваща голяма сума пари. Ясно е, че няма как да се е озовала случайно на пуст междуградски път. Дали ще бъде доказан умисъл за престъпление – това е друг въпрос. Може би Страстната седмица за някои е свързана с отдаване на страстите им, а тук страстта към парите е безспорна. Няма да видят нищо добро с открадното. Ще си платят неочаквано и необратимо, но обществото може и да не разбере светкавичното възмездие на Кармата, което ще споходи тези хора. Така както ще бъде наказан и извършителят на показното убийство в София. Изглежда на никой от всичките тия хора не му е хрумнало, че престъпление, извършено през Страстната седмица, търпи много по-тежко наказание от същото, но в друг период от годината. Вероятно всички те се числят към голямата религиозна група на атеистите и за тях християнството е залъгалка за глупаци. Вярно, за религията всеки би могъл да има своето си мнение. Да я отхвърля или следва фанатично. За Кармата религията е без значение. Но когато вършиш престъпление, грабиш, убиваш в седмицата, в която Божият Син Иисус ни е дал пример какви да бъдем, не можеш да очакваш Кармата да те погали с перце само защото не вярваш в нея и в съществуването на Божественото начало.

В същия ден са намерени труповете на мъж и жена в Стара Загора. Предполага се, че е убийство и самоубийство заради любовна драма, но... знае ли човек?

На 12 април – Велики четвъртък, четем с ужас, че 48-годишен мъж заклал 38-годишния съпруг на сестра си заради незатворена врата на курник. И закланият, и убиецът вече са кармични врагове и ще се гонят поне в пет прераждания, но се съмнявам, че ще изчистят кармата си. И да съди брат си, сестрата на убиеца няма да върне съпруга си. Кармичната мъст ще е тройна, но ще се пренесе и върху потомците им. Тук думата „покаяние“ е неуместна!

Пак в навечерието на Велики петък мъж уби снаха си и преби брат си с чук. Двама братя съответно на 73 и 67 години се скарали заради земя, а снахата (на 67 години) тръгнала да ги разтървава. Дали постъпката на този озверял човек навява мисли за човеколюбие и пречистване?

Не липсваха загинали по пътищата навръх Разпети петък. Не липсваха в дните до Великден и изказвания на свещеници по „духовни” теми. Единият от тях – от Сливен - ме изуми като упрекна по национална телевизия Нешка Робева, че говорела за духовност, но не вярвала в Иисус Христос и в неговото разпятие. И като такава нямала право да говори за духовност. Дали Иисус се е жертвал, за да ни покаже, че е богоугодно да бъдем и фанатици? Прочетената от свещеника анатема заради откраднатата частичка от мощите на Йоан Кръстител беше изпълнена с проклятия, които, изречени от екрана, удряха всички нас, нищо че били написани преди 150-200 години. Друг свещеник – отец Борис от манастира „Свети Великомъченик Мина”, твърди, че няма как да съществува прераждане. Цитирам: „...Източните религии, които са далеч от християнството, говорят за прераждане. Но в християнството не може да се говори за такова нещо. Човек се ражда веднъж и веднъж умира. Един е Съдът, който се извършва над него. Ако се раждаме много пъти, за кой от животите ни ще бъдем съдени на страшния Христов съд?” Свещена простота... и мисловна ограниченост. Ясно е, че колкото пъти се преражда човек, толкова пъти ще бъде съден за деянията си. Ако Божият Син е вечен, а той е, защо нашият Дух да не е вечен? Християнството удобно е анатемосало карма и прераждане, но не това е истинското учение на Иисус.

Всеки може да говори за духовност. Всеки има право и на вярата си. Прераждането съществува, без значение коя религия какво твърди, защото Бог е един – казва и християнството. След като Бог е един за всички хора, независимо как го наричаме, защо за едни прераждането съществува, а за други не?

Обществото ни оскотява и се изпростачва постоянно и неотклонно в последните 22 години. Нашата църква не прави изключение и нейната деградация се изявява под формата на краен фанатизъм. А с фанатизъм и без логични отговори е нормално миряните да не виждат в православната ни църква закрилник и водач по пътя на духовността. Заета със собственото си самозадоволяване и самовъзвеличаване, Българската православна църква без ни най-малки угризения позволява на секти и евангелисти да завземат циганските квартали. Защо там няма наши храмове и те стават подвластни на религиозни секти? И аз съм съгласна, че в училищата е нужно да се изучава религия, но по начина, по който действа православната ни църква, се съмнявам, че ще бъде върната вярата в душите на хората. А където няма вяра, няма и смирение, и покаяние. Но Иисус няма да дойде втори път, за да ни спасява от собствената ни деградация. Във Вселата си има правила. Който не си е научил урока чрез Божия пример, той е обречен на изчезване. Бързо или бавно - ще реши Съдбата.