След 41 години мечтата на Людмила Живкова България да бъде представена в Лувъра със свое културно наследство вече е факт. Започвам с Людмила Живкова в знак на почит към сизифовските й усилия и донкихотовското й дръзновение да покаже пред света образа на своята родина в истинската й светлина, съвсем различна от петолъчния мираж, в който траките битуваха като примитивни племена, а прабългарите като варвари чергари, джвакащи вмирисана на конска пот пастърма. Само славяните се радваха на незаслужената възхвала да бъдат здравата спойка, благодарение която и държавата ни е оцеляла през вековете, и крепката ни дружба с руския брат славянин е станала още по-нерушима. Поривът на Людмила Живкова не се хареса на някого и беше посечен, а ние и досега продължаваме да величаем славянското начало и да потискаме истината било за произхода си като българи и знанията, които са имали дедите ни, било за мястото на тракийските царства в историята на Европа.
На 14 и 15 април т. г. в Лувъра бе открита изложбата „Епопея на тракийските царе – археологически открития в България“. Хиляда и шестстотинте артефакта разказват историята на антична Тракия и могъщото Одриско царство в четирите зали в крилото „Ришельо“. Изложбата ще продължи до 20 юли, като очакванията са да бъде видяна от четири милиона души.
Дето се вика, доказахме, че България има своето местенце сред носителите на културата в Европа. Нищо че артефактите са от времето на траките, все пак са открити по нашите земи, а и прабългарите и траките имат много общо помежду си, но това е друга тема.
Гробницата на цар Севт ІІІ в могила Голяма Косматка
Повече от четири месеца нашето издателство работи по предпечатната подготовка на книгата на Диана Димитрова „Гробницата на цар Севт ІІІ в могила Голяма Косматка“. Авторката и партньорка в живота на нашия добър приятел археолога Георги Китов е събрала в почти четиристотинте страници на книгата всичко намерено при разкопките в царската могила, придружено от много снимки. Книгата трябва да се появи в магазина на Лувъра около 15 май.
Не приемайте думите ми като самохвалство. По-скоро от тях лъха тъга заради обичайната липса на оценка. В случая не към мен. Липсата на оценка и неглижирането е към хората, без които тази, а и всяка друга изложба в Лувъра или в която да е галерия по света не би могла да бъде осъществена. Думата ми е за българските археолози.
Министър Вежди Рашидов се похвали, че изложбата струвала около 250 хиляди лева на България, за които имал гаранцията и от министър-председателя, и от финансовия министър. Ще кажете – нищо работа, след като само главата от бронз на цар Севт ІІІ се оценява на десетки милиони евро и някой е платил задължителната застраховка. Министърът поканил със себе си и осем журналисти, които били усърдни по темата още от първия мандат на правителството. Питам, без да чакам отговор, как нито министър-председателят, нито културният министър се сетиха да поканят откривателите на тези безценни съкровища. Част от тях още са живи и работят. Нима държавата ще обеднее, ако плати самолетния билет, храна и хотел за два дни на археолозите, без които България щеше да гледа Лувъра през крив макарон? Сякаш по разбираемо е да ги унижат или както те споделиха пред нас: „Ние, интелектуалците и археолозите, сме втора ръка хора. Важно е, че политиците бяха там да се снимат и си заведоха журналисти да ги отразят.“
Нашенските чиновници и дръзновени политици сигурно вярват, че златото само е покълнало от земята и се е обадило по телефона на полицията да дойде да го пази. Очевидно не са се чувствали длъжни към откривателите, на които се полага да попиват атмосферата, създадена от присъствието на тракийското злато в Лувъра от телевизора или от вестникарските снимки. Нищо необичайно за нашата българска душевност. Най ни е приятно да правим мръсотийки и да унижаваме, дори когато разполагаме и с най-мижавата и временна власт. Голяма работа, че някакви археолози открили някакво злато.
"По пътя на миналото"
Някой обаче се е почувствал неудобно, някой с вековна култура зад гърба си и така трима от българските археолози и петнадесет от директорите на регионалните музеи, осигурили находките за изложбата в Лувъра, получиха от Френския културен институт двупосочни самолетни билети и една нощувка в двузвезден хотел, за да могат да присъстват на второто откриване на изложбата. Унизителна работа, въпреки че освен благодаря на французите за грижата, друго няма какво да кажа. На харизан кон зъбите не се гледат.
Много пъти съм говорила за едно Вселенско правило отнасящо се до все още слабо развитите планетарни култури, каквато е и земната. Съгласно това правило най-ценните в културен и в материален план скрити богатства от минали епохи се откриват, когато обществото е узряло за тях, няма да бъдат унищожени или профанизирани. Когато дойде време за находката, тя може да бъде открита или случайно, но от подходящия човек, или от избран археолог. Такъв като Георги Китов и като още няколко подобни нему в България.
Запитали ли сте се защо при хилядите съвестни археолози единици са тези, които откриват предмети, златни, бронзови, сребърни, съпоставими с откритото от екипа на Китов. Отговорът е – защото той беше един от избраните. А има други, много натрапчиво известни имена, които цяла България да изровят, няма да открият нищо значимо и ще бъдат принудени за имидж да си купят златна дреболийка от иманярите.
За някои думите ми сигурно звучат като фантасмагория. Не им се сърдя. Животът във всяко общество налага много бариери, които наричаме здрав разум. Често пъти здравият разум е алибито за нашата непочтеност, отказваща да признае очевадното, защото то не съвпада с нещо, което сме решили, че трябва да бъде.
Да не се изненадваме, ако отношението на държавата към откривателите на безценните артефакти създаде невъзможността в близките години да бъдат открити нови такива, въпреки че това, което ни е било позволено да извадим от земята, е нищо в сравнение с онова, което тя пази.
Представете си, че сте на плажа. Около вас е безкрайният пясък. Гребнете с шепа от пясъка. Малко е, нали, спрямо всичкия друг пясък. Е, това в шепата е откритото за цивилизацията на траките. Пясъкът под вас и около вас е скритото наследство на траките.
Ако отворите енциклопедиите, ще видите, че там преобладаващо за траките се пише като за племена. Имали царства, но все пак племена. Племена, ама оставили ювелирни изделия, на които можем само да се дивим. И писмеността им не можем да разчетем, а тя е на повече от осем хиляди години.
От траките започва Европа.
Ще ви разкажа нещичко от историята на тракийската цивилизация, след която Европа започва да се превръща в това, което познаваме от Елада през Рим до съвременния свят.
Тракийската цивилизация води своето начало около 100-ия век преди Христа. Това прави около дванадесет хиляди години, броено от днес. Тогава, когато траките са били в своя апогей, елините, които днес славим като основоположници на демокрацията и културата в съвременния свят, все още не са били наясно дали са хора или животни. На писаната история е абсолютно неизвестно битието на траките в тези забравени хилядолетия. Близо хиляда са тракийските владетели, управлявали огромни територии в днешна Европа и до Урал. Дали някога ще имаме късмета да открием нещо от тези владетели, за които златото е било подходящият материал за кухненска употреба и за ритуални цели, не знам. Това зависи от начина, по който обществото възприема или отхвърля истинската история. А винаги има податки, които са пробен камък за отношението на историците към нещо нетипично. Интересно ми е, когато се открие предмет на тракийски цар, който освен красив е и от позлатена платина, какво ще се каже. Сигурно племената случайно са го направили или, за да не противоречи на съвременните разбирания ще бъде унищожен. Няма предмет, няма проблем. Неизвестните на съвременната история тракийски владетели са били обкръжени от стотици килограми златни съдове и са владеели технологии, някои от които са открити през 20-и век, а други все още не са. Спрямо тях последните тракийски царе стоят като бедни роднини.
Като всяка цивилизация и тракийската е преживяла възход, достигнала е своя връх, преминал в няколкохилядолетно равновесно съществуване и закономерен упадък, довел до пълното изчезване на траките някъде около появата на Иисус на Земята. Тогава траките вече са били случайни отломки, доизживяващи своето време в лоното на нови култури.
Днес величаем гърците, наричащи себе си елини, макар че днешните гърци нямат нищо общо с истинските елини, и подминаваме факта, че като казваме Древна Гърция и нейния класически период, говорим за 5-6-и век пр.н.е. Един хвърлей време от нас. Прехласваме се пред архитектурните им паметници, но не си задаваме въпроса дали те не са отражение на изтляло във времето старо знание. Културите се преливат една в друга и аз ще бъда удовлетворена, ако се намери човек да направи откритието, че гръцката култура се е развила върху тракийската. Дори за минойската и микенската култура, както ги определяме днес, вече залязващата тракийска цивилизация е била недостижим връх. Богатите, културни и знаещи траки не са имали равностойни.
Днес се възхищаваме на малкото, което знаем и имаме от траките. Надали пазителите на материалната история ще ни позволят да открием нещо значимо, ако не уважаваме археолозите допуснати да открият частица от битието на тракийската цивилизация. И още, ако официалната история не признае реалностите такива, каквито са, заради многото си политически, идеологически и научни догми. Едва когато строшим оковите на ограниченото си мислене ще бъдем достойни да открием и липсващата част от статуята на цар Севт ІІІ. На тази статуя царят е на своя любим боен кон, изправил се на задните си крака в победен поздрав.
