В козметичния салон, претендиращ за лукс, чуждоземна апаратура по последна дума на техниката, опитни козметички и даже лекар дерматолог, който впоследствие разбрах, че не бил такъв, без да съм искала и без моето съгласие ми направиха химически пилинг.
Последиците след случилото се бяха твърде болезнени и невъзможно да бъдат скрити за дълъг период от време. Повредиха кожата на лицето ми така, че да се боря с проблема цели две години.
Не бях разказвала за моите изживявания, защото при мен всичко мина успешно и вече е забравено, въпреки че никога повече няма да посетя козметичен салон. Е, поне така мисля сега.
Дойдоха писма от читатели и зрители, които ми съчувстваха. Благодаря им, независимо че за мен проблемът вече е история. Щастлива съм, че има хора в нашата мила родина, които не са забравили да съчувстват, да са съпричастни, защото без тях останалите, с болните души, няма как да бъдат излекувани.
Заради пострадалите, но анонимни хора, както и заради другите, които могат да пострадат от уж невинните, но всъщност увреждащи кожата ни маски, не се колебая и подкрепям промяната в законодателството, която да внесе яснота къде и от какви специалисти могат да се извършват козметични и пластични процедури. Вярвам, че и моята дума ще бъде чута.
Аз съумях да се справя бавно, но отново сама, защото медицинската козметика не ми помогна. Какво ли не пробвах, но нищо от медицинските мазила не беше ефективно. Друг на мое място можеше и да не успее да излекува и възстанови кожата си. Какво се случва по-нататък? Човек с по-лабилна психика може да провали живота си заради липса на самочувствие, заради депресия и дори да посегне на себе си, защото вече не се вмества в обществото и то го отхвърля като белязан завинаги, но по чужда вина.
Искам да вярвам, че след моята изява и споделеното преживяване между вас ще има смели хора, потърпевши от подобни процедури, които да се осмелят да ми пишат и да споделят, за да проявим нашата обща, но жизненоважна гражданска отговорност и да се справим с един проблем, който започва да придобива плашещи размери за цялото ни общество.
Като препатила и аз да дам съвет. Когато в козметичните салони ви уверяват, че всичко онова, което мажат върху вас, е от най-реномираните световни фирми, имайте си едно наум. Възможно е бурканче с надпис от световна козметична фирма да съдържа мазило с неясен или експериментален произход... Ако има проблем с кожата ви, за това, естествено, е виновна само тя, а не уж фирменото мазило. Печалбата е само за козметика. Веднъж заради увеличеното количество на процедурите, с които трябва да “оправят проблемната ви кожа”, и втори път заради разликата в цената между марковия препарат и ментето, която отива в джоба на козметика или собственика на салона.
Не се чувствайте неудобно да поискате дипломата на човека, който твърди, че е лекар, или пък такава за специализация, ако не ги видите окачени на видно място. Не че в България не могат да бъдат купени, но все пак е нещо.
Измамата и непочтеността са присъщи на човека като цяло, но сиромахомилството си е български патент, тъй че от глобалните човешки характеристики да хвърлим едно око на байганьовския гений.
Малко след като ми олекна, че споделих вече отминалия проблем, се заговори за наложените мерки върху разходите в държавната администрация. Чудесно! И в най-богатите общества са нужни подобни съкращения от време на време, защото както знаем, според един от принципите на Питър администрацията е самонарастваща и самообслужваща се система, която винаги има увеличаващи се потребности.
Изговори се много как ще се ограничат ненужните покупки на какво ли не. Чухме, че секретарките вече няма да ползват служебните коли, че има министри, готови да пътуват с метрото или с колело до работното си място. На теория звучи добре. На практика не го вярвам, въпреки че ще се радвам, ако греша.
Това, което ме изуми при всички изброени мерки, беше как затяга коланите в подопечното му ведомство министърът на земеделието. Ето го вечно живия дух на Бай Ганьо. Само той би могъл да измисли подобен гениален начин за пестене. Ще си караме мерцедесите, но ще пестим от тоалетна хартия, сапун и хартия за бърсане на ръце. Невероятно! Бравос! Ашколсун! Като се замислим по-дълбоко, човекът си е прав. Преди сто години да не би да е имало тоалетна хартия? Имало е ибрици, с които да се самообслужваш, или хора гъзомийници за по-богатите прослойки. По-бедните са били поклонници на мотото “Хубава си моя горо”, какви меки листа раждаш.
Само на Бай Ганьо може да му хрумне да икономисва от хигиенни материали. То на него и за какво са му? Очевидно този наш герой съществува и се вихри, разклонен в различни социални среди? Може би отново ще върнем старите си навици от преди 1989 година, когато всички ние, които бяхме на държавна работа, имахме в бюрата си хавлиени кърпи, сапун и тоалетна хартия, а също така си носехме кафе в термоси? Ето това е демокрация! Няма да пестим от скъпи коли и ненужно скъпи компютри, няма да се лишим от официалните обеди и вечери, нито от скритите за обществото екстри, а даже за чужденците ще има представителна тоалетна. Българите да му мислят.
Тук обаче ми хрумва следния битово-философски въпрос. Ако българинът примерно има американско гражданство? На него полага ли му се тоалетна хартия или да се оправя както може? Ами ако чужденецът сбърка и сам влезе в погрешната тоалетна?! Представете си как ще ни разнасят по цял свят с тази наша “пестеливост”.
Не знам дали ви е смешно, но мен подобни разпоредби ме потискат, натъжават и унижават. Не заради икономията или липсата на такава за дребни стотинки, а заради дискриминацията. Български министър с действията си ни казва, че ние сме втора ръка хора. За чужденците може, за нас не. Цинично и недостойно, а без достойнство няма как да бъдем равностойни на европейците.
Спомням си едни мъдри думи: За културата на един народ можем да съдим и по количеството сапун, което използва.
