България е математическо уравнение с много неизвестни в миналото и много неизвестни в бъдещето.“ Това пише през август 1944 г. в своя вестник „Щурец“ Райко Алексиев. Този изключителен творец, с който всяка държава би се гордяла, е арестуван веднага след преврата на 9.9.1944 г., измъчван и пребит до смърт в Държавна сигурност. Не бързайте да казвате, че ви е писнало от този мрачен и жесток период в нашата история. Да, комунизмът си отиде и никога повече няма да се върне, но все още си битува във фантазиите на мнозина. А когато мислите ти са склерозирали и закотвени само в миналото, те задължително формират твоето поведение и стил на живот в настоящето и бъдещето. Думата ми е за БСП. И за партията, и за нейния злополучен лидер Сергей Станишев. Така и си остава загадка за мен Първанов сам ли си го избра, или някой му го наложи.

Когато през 2005 г. правих хороскоп на Станишев, ясно и категорично бях написала, че този човек не става за лидер, камо ли да управлява държава. Той доказа, че няма качества за министър-председател, нито да води към успех своята партия, но това, което не може да му се отрече, е, че е перфектен демагог. Жонглира с думите и успива масите. Насажда омраза, противопоставя хората един на друг с убеждението, че не разбирателството, а разделението ще го закрепи на върха, докато той продължава да си плете кошницата на личната изгода. Знам, че отделям немалко внимание на Станишев, но той е обект, достоен за изследване, най-малко защото обикновено прави обратното на това, което говори. Винаги има авторитетно изглеждащ вид и говор на висш партиен функционер, ратуващ за благото на народа и все търсещ политическа воля и разбирателство, ама на, не ги намира. Майстор е на измъкването от ситуации, в които е нормално да подаде оставка, и винаги другите са му виновни. И хороскопът му казва същото – достолепна фасада, зад която се крие пустота. Маята на държавника и авторитетния политик липсват. Затова и съсипва БСП.

Доколко БСП е лява партия, е друг въпрос заради изповядваната от нейните членове вяра, че да си ляв, значи да си русофил.

Няма допирни точки между двете душевни проявления на житейска философия, но иди търси логика в любовта на някой към Съветския съюз. Или ги мразим братушките, или ги обичаме. Средно положение няма. А повикът на здравия разум, изказан от един западен политик, че държавата няма приятели, има интереси, ни е дълбоко чужд и неразбираем. Може би точно това дълбоко скътано пламъче на любов към великата братска страна ревниво пречи да бъде споделена с народа съкровената тайна има ли подписан договор за „Южен поток“, или няма такъв. Чухме, че правителството на Борисов го било разписало през 2010 г. После беше отречено. В качеството си на премиер Орешарски каза, че не е подписвал такъв договор и няма представа има ли го, или го няма. Дойде обаче един американски лобист и Орешарски изненадващо разпореди спиране на работата по „Южен поток“, докато не приключи съгласуването с европейското законодателство. Това последното аз го тълкувам като неявно признание, че България е нарушила европейските закони, които сме длъжни да спазваме, и договор има. А искаме да ни вярват и да имаме авторитет. После стана ясно, че три дни след като е встъпил в мандата си, същият този Орешарски бил разписал договора, ама както се разбра още по-след това – не бил го чел.

Явно договор има. Щом го крият, надали ще е в полза на България. За комисионните на подписалите го не завиждам. Притеснено ми е обаче какви са неустойките и какво ще трябва да плаща всеки един български гражданин заради некадърността или пристрастието към нечии икономически интереси на един или друг български политик. Помните ли възклицанието на наш министър от зората на прехода – „Ега ти държавата, щом аз съм министър“. Същата работа е и с Орешарски, но той очевидно няма скрупули, а и хороскопът, който изготвих на неговото правителство, показа, че е кукла на конци. Друг е реалният управляващ. Не знам кой, а и не ми се полага да знам. Също тъй не знам защо този човек, скрит в тъмата и останал неизвестен за гражданството, не подбра кадърни хора за министри, а с малки изключения сякаш бяха посочени по критерия „посредствен, но лоялен“.

Въпреки негодността на Орешарски за министър-председател, ако за министри бяха назначени кадърни хора, може би те щяха да направят нещо за България и за народа. Тогава нямаше да става и дума за оставка на правителството. А днес, както и вчера тя не само че е искана, а е и належаща. Еврофондове са ни спрени, кредитният рейтинг на държавата е намален. Страдайте всички вие, дето все не ви пука дали ще гласувате или не, и обикновено не гласувате. Вие също сте взели кредити и плащате лихва, която неизбежно ще се повиши заради намаления ни кредитен рейтинг. Демократично е да се гласува по желание, а не задължително и също тъй е демократично да плащаме от собствения си джоб цената на управлението на всяко едно правителство. Помните надявам се, че при управлението на всяко правителство на БСП или с участието на БСП след 1989 г. винаги сме обеднявали и задлъжнявали. Винаги след това се е налагало да стягаме коланите, както ще бъде и сега. И винаги сме се делели на наши и ваши, беден народ и гадни богаташи, русофили и русофоби. И още много години ще продължи да бъде така, защото, както съм казвала, след септември 1923 г. България е в постоянна, ту затихнала, ту избухваща гражданска война. В началото на ХХ в. разделението е било класово и идейно и много практично използвано от българските комунисти. Техните действия тогава сякаш са жигосали гените ни с отрова, и разделението е живо и до днес в съвремието на България. Думите на Васил Коларов и Георги Димитров в отворено писмо до работниците и селяните в България звучат като клетва, която още кой знае колко години ще ни преследва и съсипва. Двамата комунистически водачи пророкуват, че септемврийският метеж „ще прокара още по-дълбока кървава бразда между класата на потисниците и експлоататорите, от една страна, и трудещия се народ, от друга, и никога, никога между тях не ще има мир*“. Това разделение и днес е факт, но не на непримирими идеологии, а на икономически интереси. Партиите в България идват на власт не за да направят добро за народа, а за да задоволят нечии потребности – местни, задгранични или задокеански, за натрупване на икономическа власт, с която да влияят върху политическата, когато не са на власт. Припомнете си говореното на Станишев, на хора около него и фанатизирани социолози с болшевишко мислене и ще се убедите, че клетвата на Димитров и Коларов все още действа ефективно. Не знам докога, веднъж, защото за разлика от идеологиите, които често бързо отиват в историята, икономическите интереси поне в обозримото бъдеще и докато има пари ще формират живота на масите.

Втори път, защото, колкото и да е ситно ситото на незримия свят, недопускащо човеконенавистници като Сталин и Хитлер да се преродят, винаги ще се намерят малки и нищо не значещи лакейчета-злодейчета като Димитров и Коларов, които да избегнат цедката и се въплътят в някой съвременен българин. Преродят ли се, няма кой да ги спре да изживеят живота си, а те ще продължат да вредят и да унищожават инакомислещите не с убийство и терор, а по други начини.

Тия дни гръмна бомбата, че банкерът Цветан Василев е поръчал убийството на Делян Пеевски. Даже проектоубийците арестуваха, ама после ги освободиха, защото нямало доказателства. Няма да навлизам в цялата сага, която поне на мен ми звучи като отклоняващо вниманието активно мероприятие. Според мен неговата цел е да се изчисти образът на Николай Бареков, свързван и с двамата по-горе цитирани бизнесмени. Ясно е, че колкото и да е напорист и оптимист за своето политическо бъдеще Бареков, не е припознат от народа като лидер и авторитетът му е функция на стояща зад гърба му икономическа сила. Тъй както някога зад Димитров е стоял Сталин, а Димитров, за да си избие комплекса на лакей, помогнал му все пак да оцелее в обкръжението на Сталин, не е имал нищо против веднага след 9.9.1944 г. да бъдат избити десетки хиляди българи, при това въпреки волята на Сталин. Тъй че, хора, мислете. Идват избори и когато гласувате, помнете, че може да гласувате за някой, който ви е много симпатичен и обещаващ фанатик-политик, но да получите за награда промъкнал се от небитието любител на омразата, насилието и алкохола и тогава бъдещето ни, както е казал Райко Алексиев, въпреки че сме членове на Европейския съюз, ще продължи да бъде изпълнено с много неизвестни... и най-вече с безпътно страдание.

* „Георги Димитров – една критическа биография“, Мона Фосколо.