Възможно ли е абсолютно всички представители на цивилизация да изчезнат? Макар и малцина, би трябвало да оцелеят. Империите на инките, маите са разрушени, но езикът, културата, генетичният фонд, всичко е запазено.
Нищо във Вселена не изчезва напълно, а само се трансформира.
Не само в нашата малка, а и в необятната Вселена нищо не изчезва напълно, освен ако Създателят не прецени, че нещо не бива да продължава да съществува, защото е вредно и унищожаващо околния живот или постепенно води към неговата деградираща мутация.
Потомци на древните човешки цивилизации на Земята съществуват и сега. Империите се раждат, достигат своя връх на развитие и загиват, но хората остават, колкото и да са унищожавани или насилствено „облагородявани“ с чужда кръв. Представители на отживели времето си цивилизации пак се раждат заради кармичното си наследство, заради нещо несвършено преди векове и хилядолетия, за което примерно сега е дошъл подходящият момент като време и общество да бъде свършено. Империите на инките и маите са разрушени, но хората не са загинали. Продължили са да съществуват като малцинство, което и сега се развива в своята си общност, но съхранило знанията, уменията си и спомена за своето минало величие.
В началото на осемдесетте, когато беше редовното ми обучение по астрология и психоанализа в Ню Йорк, групата беше от цял свят. Интересното беше, че имаше представители от държави в Южна Америка, за които не държавата, а потеклото им беше първостепенно. Имаше инка, ацтек, имаше и маянец, с когото дори разменихме остри реплики заради моето проверено с преход във времето мнение за жестокостта на империята на неговите деди, в която ритуалните убийства на хора са практика, както и ритуалният канибализъм. С черните си като въглени очи, ако можеше, щеше да ме прониже и изпепели, но аз като наследник на арийски българи му обясних, че не се плаши потомък на Българската цивилизация, основен камък в еволюцията на хората. Като се люти толкова, да ми каже как шарките от българските черги са същите като тези в сегашно Мексико, част от империята на маите. Не можа да ми отговори, но и аз не разказах каква е истината, различна от всички наукообразни допускания в съвремието. Е, бързо станахме приятели и още си пишем.
Защо да говорим за инки и маи, нима пеласгийската, тракийската, българската цивилизация са по-малко значими? Разликата е, че са много по-стари и материалните носители за тяхната високоразвита култура са унищожени през хилядолетията, а и следващите ги цивилизации са си ги приписали за свои.
Много пъти съм говорила за едно Вселенско правило, отнасящо се до все още слабо развитите планетарни култури, каквато е и земната. Съгласно това правило най-ценните в културен и в материален план скрити богатства от минали епохи се откриват, когато обществото е узряло за тях, и докоснат ли се отново до светлината, няма да бъдат унищожени или профанизирани с удобно за политическата конюнктура тълкуване. Когато дойде време за находката, тя може да бъде открита или случайно, но от подходящия човек, или от избран археолог. Такъв като Георги Китов и като още няколко подобни нему в България.
Запитали ли сте се защо при хилядите съвестни археолози единици са тези, които откриват предмети, златни, бронзови, сребърни, съпоставими с откритото от екипа на Китов? Отговорът е – защото той беше един от малцината избрани.
За мнозина думите ми сигурно звучат като фантастика. Не им се сърдя. Животът във всяко общество налага много бариери, които наричаме здрав разум. Често пъти здравият разум е алибито за нашата непочтеност или догматично невежество, отказващи да признаят очевадното, защото то не съвпада с нещо, което сме решили, че трябва да бъде.
На тези, които им е приятно да не вярват на думите ми, ще задам само един въпрос. След кончината на Георги Китов през 2008 г. има ли поне един артефакт, открит при разкопки през отминалите 14 години, съпоставим с откритото от него? Няма. Ако в близките години не бъдат открити нови, това означава, че обществото ни не е дорасло да знае истинската история на своите предци. А това, което ни е било позволено да извадим от земята, е нищо в сравнение с онова, което тя пази.
Представете си, че сте на плажа. Около вас е безкрайният пясък. Гребнете с шепа от пясъка. Малко е, нали, спрямо всичкия друг пясък. Е, това в шепата е откритото за цивилизацията на траките. Пясъкът под вас и около вас е скритото наследство на траките.
Ако отворите енциклопедиите, ще видите, че там преобладаващо за траките се пише като за племена. Имали царства, но все пак племена. Племена, ама оставили ювелирни изделия, на които можем само да се дивим. И руническата им писменост остава загадка, а тя е на повече от осем хиляди години.
От траките започва Европа
Ще ви разкажа нещичко от историята на тракийската цивилизация, след която Европа започва да се превръща в това, което познаваме – от Елада, през Рим до съвременния свят.
Тракийската цивилизация води своето начало около 100-ия век преди Христа. Това прави около дванадесет хиляди години, броено от днес. Тогава, когато траките са били в своя апогей, елините, които днес славим като основоположници на демокрацията и културата в съвременния свят, все още не са били наясно дали са хора или хора-животни. На писаната история е абсолютно неизвестно битието на траките в тези забравени хилядолетия.
Няколко хиляди са тракийските владетели, управлявали огромни територии в днешна Европа и до Урал. Дали някога ще имаме късмета да открием нещо от тези владетели, за които златото е било подходящият материал за кухненска употреба и за ритуални цели, не знам. Това зависи от начина, по който обществото възприема или отхвърля истинската история. А винаги има податки, които са пробен камък за отношението на историците към нещо нетипично. Интересно ми е, когато се открие предмет на тракийски цар, който освен красив е и от позлатена платина, какво ще се каже. Сигурно племената случайно са го направили или за да не противоречи на съвременните разбирания, ще бъде унищожен. Няма предмет, няма проблем.
Неизвестните на съвременната история тракийски владетели са били обкръжени от стотици килограми златни съдове и са владеели технологии, някои от които са открити през 20-и век, а други все още не са. Спрямо тях последните тракийски царе стоят като бедни роднини.
Като всяка цивилизация и тракийската е преживяла възход, достигнала е своя връх, преминал в няколко хилядолетно равновесно съществуване и закономерен упадък, довел до пълното изчезване на траките някъде около появата на Иисус на Земята. Тогава траките вече са били случайни отломки, доизживяващи своето време в лоното на нови култури.
Днес величаем гърците, наричащи себе си елини, макар че днешните гърци нямат нищо общо с истинските елини, и подминаваме факта, че като казваме Древна Гърция и нейния класически период, говорим за 5-6-и век пр.н.е. Един хвърлей време от нас. Прехласваме се пред архитектурните им паметници, но не си задаваме въпроса дали те не са отражение на изтляло във времето старо знание. Тема табу е каква част от Акропола в Атина е построен от пеласгите, също траки.
Културите се преливат една в друга и аз ще бъда удовлетворена, ако се намери човек да направи откритието, че гръцката култура се е развила върху тракийската. Дори за минойската и микенската култура, както ги определяме днес, вече залязващата тракийска цивилизация е била недостижим връх. Богатите, културни и знаещи траки не са имали равностойни.
Днес се възхищаваме на малкото, което знаем и имаме от траките. Надали пазителите на материалната история ще ни позволят да открием нещо значимо, ако не уважаваме археолозите, допуснати да открият частица от битието на тракийската цивилизация. И още, ако официалната история не признае реалностите такива, каквито са, заради многото си политически, идеологически и научни догми. Едва когато строшим оковите на ограниченото си мислене, ще бъдем достойни да открием и липсващата част от статуята на цар Севт ІІІ. На тази статуя царят е на своя любим боен кон, изправил се на задните си крака в победен поздрав пред своята войска, спечелила решителна победа над велик завоевател.
