Скъпи читателю-приятелю! Държиш в ръцете си брой двеста на „Кармичният кръг“, моето авторско списание. Неговият толкова дълъг живот е благодарение на вашите писма с лични истории, радости, тегоби.

От излизането на първия брой на списанието на 26 януари 2001-а изминаха седемнадесет години, скоро ще отхвърлим осемнадесет, пълнолетие... а ни даваха само шест месеца живот. Какво ли не чух в далечните 1999-2000 г., когато идеята за издание, списвано само от един човек, доби ясния образ на списание, от вестник се отказах. Какви ли не аргументи чух, че не бива да издавам точно такова списание, защото има поне няколко в България, защото един човек няма знания и време да списва цяло списание, защото никъде в Европа, че и по света няма издание списвано от един човек, защото, защото... Само че аз вече бях решила. Така се роди „Кармичният кръг“.

Започнахме на тридесет и две страници, черно-бели, на вестникарска хартия. Въпреки че вестникарският пазар тогава беше пренаситен с какви ли не периодични издания за астрология, езотерика, магии, ритуали, откровени страхотии, интересът към „Кармичният кръг“ беше стимулиращ. Така брой четвърти на списанието излезе на бяла офсетова хартия и продължи до 2005 г., когато тридесет и двете черно-бели странички на „Кармичният кръг“ нараснаха до петдесет и шест пълноцветни страници. Така е и до днес, а в електронния си вид списанието достига до читатели в 87 държави. В хартиения му вид положението не е толкова блестящо, но все пак „Кармичният кръг“ се продава на вестникарските сергии в повече от половината европейски държави, в двете Америки, а преди година и половина бях приятно изненадана, когато мой приятел ми звънна по телефона и каза, че го е купил в Претория, Южноафриканската република... Неведоми са пътищата вестникарски.

Минахме през нелеки години, днес ми е смешно, но в началото се ядосвах. Тогава, за да ми помогнат по-бързо да се откажа от издаването на списанието, „конкуренти“ даваха по пет лева на сергия на продавача, за да не излагат „Кармичният кръг“. Далаверата е повече от добра, защото основната отстъпка от изданието, както и от всяко друго отива при собственика на разпространителската фирма, а не при продавача. Откъде знам ли? Казаха ми го продавачи на сергии. Един-двама от тях бяха много доволни от този неочаквано печеливш бизнес, защото хем си взимаха петте лева, за да крият „Кармичният кръг“, хем го продаваха на близки и познати извън сергията. Как да не им завидиш на търговския нюх! Но и това мина. Няма как по такъв безперспективен начин да спреш едно издание, което се продава на всяка сергия. Ако реша да спра списанието в незнаен момент в бъдещето, вие ще научите първи, от мен, а не от „всичко знаещия“ продавач на вестникарската сергия.

Минаха една-две години след началото, когато ме изненадаха с прозрението, че няма как „Кармичният кръг“ да излиза повече от три години, защото всичко ще бъде казано! Тогава се ококорих на тази сентенция на ограничения мироглед, но днес съм помъдряла и знам, че никой не може да надскочи своите мисловни граници. Нима безкрайният живот в зримия и незримия свят може да бъде описан и предаден за архив само за три години и тридесет и шест броя на списанието?

Изминаха седемнадесет години, изпълнени със споделени човешки драми, с възходи за тези, които чуха съветите ми, с падения за инатливите, които и до днес са убедени, че са по-силни от Съдбата и отказват да приемат истините за себе си, за България, политическите ми прогнози и се превръщат доброволно в щрауси, чиято глава е в пясъка, защото този е единственият начин да се самозаблудят, че заложеното няма да се случи. Уви, то винаги се случва – примерите и доказателствата са във всеки брой на списанието. Все повтарям, че ние сме господари на Съдбата си, но и никой не е по-силен от своята Съдба. С живот напук на Съдбата хармония, щастие, пари не идват.

Сигурно си мислите, че след като списанието има толкова дълъг живот, го списвам лесно и бързо. Уверявам ви – не е така! Всеки брой създавам въз основа на вашите писма с въпроси и лични истории с къртовски труд. Аз знам и мога, за мен зримият и незримият свят са едно пространство и поради това искам да съм ви полезна с изстраданите ваши лични истории, които всеки път съпреживявам, с постиженията и радостите ми, когато ги споделяте.

Знам, че насила добро не мога да направя, отдавна спрях да правя и непоискано добро, но се радвам на всеки, който е успял в живота с моите съвети. Вярвам, че ще продължим заедно и през следващите години.

Бъдете смели, пишете, споделяйте и следвайте съветите на Съдбата си, чийто тълковник съм аз, защото дойдох Светлина да ви дам!