Скъпа Алена! Прочетох днес, вторник, във в. „Телеграф“ написаното от един Роберто, който твърди, че е създал кармичната номерология. Познавам те от 1997 година и знам, че след Линда Гудман ти издаде у нас първата такава книга. Имам си я с автограф. Как е възможно такова нахалство и кой е всъщност този човек?! Не се ли притеснява, че товари кармата си с тази лъжа?Притеснявам се, че съм родена на 26-о число като теб, а този е написал, че нямам право да създавам семейство и деца, защото имам родово проклятие, което тегнело над нашата вибрация. От една страна, знам, че това не е вярно, ти също имаш дете и семейство. От друга, много хора, мъже и жени, ще си зададат въпроса дали няма някаква истина в написаното, след като е във вестника. Може ли всеки човек, роден на 26-о число, да има родово проклятие, или този писач си прави самореклама колко е велик и иска да привлече клиенти. Много те моля, успокой нас, родените на тази дата. Междувременно допълвам, че пак има материал за Карма и Съдба, който според мен е взет от книгата ти „Настоящето е само ден“ и е преразказан.
Алена: В моя свят животът не започва от днес и от мен. Моят свят е различен от обиталището на случайно станалите известни хора, в чийто неспособен да поеме знания мозък е избуяло дървото на егоцентризма и самовъзвеличаването, омаяло ги да си повярват, че преди тях светът е пустош, а те са орисани да го дарят с прозренията си. Това са хората еднодневки.
Купих си вторнишкия „Телеграф“ (2.8.2016) и прочетох самохвалството на въпросния Роберто, че, цитирам: „на кармичната нумерология... автор и създател съм аз“. Тепегьозлъкът и безпределната наглост на този лъчезарен младеж обаче не ми направиха кой знае какво впечатление. Отдавна съм свикнала да крадат знанията ми. Много пасажи от книгите ми пълнят астрологични и езотерични сайтове – някъде анонимни, другаде с име, естествено не моето. Но да твърдиш, че си автор и създател на знание, съществувало, развило се почти 100 години преди теб, е отклонение от нормалността. Горката Линда Гудман! Явно и тя е била сън.
Преди години много болезнено преживявах присвояването на мои знания, при това написани на хартия, а не споделени на ушенце. Днес в значителна степен съм претръпнала и дори съм се примирила, защото, както казва моят адвокат – не си струва времето и нервите да се съдиш с подобни хора в България. Когато ги осъдиш, ще са минали години, а те през цялото време ще трупат популярност, защото лично Алена ги съди. Иначе съм много борбен човек и в целия си живот не се е случило да си оставя магарето в калта. За този младеж и всички от неговата черга казвам: и на този плагиат ще му мине времето и ще бъде забравен. Ама много станаха преписвачите, които се пънат да „творят“, като преразказват чуждо знание. В България те са мнозинство, поради което в последните години вярното знание изглежда като почти невидимо островче сред океана от посредственост и измислици, особено в интернет, но в края на краищата, ако свинята иска помия, коя съм аз, че да я насилвам да пие изворна вода.
Еднодневките нямат скрупули и са убедени, че Господ е длъжен да излее рога на изобилието върху тяхното величие. И тъй като величие няма, защото и знанията ги няма, такива същества си припознават за свое чуждото знание. Нагаждат си го към своя почти липсващ интелектуален потенциал и започват да облъчват всички ни с „получените си свише знания“. Ама че вредели с прилагането на тези извадки от истинското знание, това тях не ги интересува, а как да се досетят, че има вреда, след като не могат да обяснят смисъла на присвоеното. То трябва да се приеме без съмнение. Сложно е, дори изисква и частичка морал, за да им хрумне подобен въпрос. Къде ти в такива хора душевни терзания.
Естествено, че проведохме няколко разговора с журналист от вестника и дори с главния редактор. Та този наш приятел журналист ме накара да се замисля, дори да се ощипя, докато разсъждавам над основополагащия битието философски въпрос: Аз сън ли съм или ме има?
На моето възмущение, че се преписва и преиначава знание от книгите ми, както от „Настоящето е само ден“, така и от „Уроци по Карма“ и от учебниците ми по кармична номерология и астрология, въпросният ясновидец бил казал в телефонен разговор, че има представа за моето съществуване, но не знае, че съм издавала книги, за които и десет стотинки не би дал, за да ги купи и прочете. Прав е човекът, нека не си дава парите. Това, което съм написала в книгите си, за чието съществуване той не предполагал, е сложно за него. Гузен, негонен бяга!
Да се смея ли, да плача ли, но се оказва, че това свежо българско дарование е родено през 1990 г. и все още е подмокряло памперсите през 1993 г., когато в къщата си в Колорадо Линда Гудман ми разкриваше тайните на кармичната номерология. Нямал понятие, че от 1996 г. това, което той бил създал сега, аз съм го писала във в-к „Психо“ и във в-к „Феномен“, а после и в „Кармичният кръг“. Той даже не бил чувал, че съм разпространила кармичната номерология и астрология в България, а за втората ми книга от всичките 59 досега, в която тълкувах вече и с мои знания кармичните числа, излязла през октомври 1998 г., съвсем нямал спомен. Е, за еднодневките толкова дълъг период назад във времето просто не съществува. Мозъкът им не може да го обеме. Какво да говорим за четиридесетгодишната ми практика. За него това време вероятно е някъде преди динозаврите.
Написаното от този човек в броевете на „Телеграф“, които видях, е невярно и не е възможно да носи друга полза, освен да запълва вестникарско пространство. Причината е проста, но за специалиста: кармичната номерология включва само деня на раждане и вибрациите на кармична разплата, включени в него, а не Съдбовния път, който този откривател тълкува. Ама откъде да знае момчето тези подробности? Като знаем какво е нивото на българските ясновидци, очевидно му е било нужно нещо по-сериозно. Решил е с чужда пита помен да прави, какво като може да се задави! И така доказва, че е случайник, който оправдава невежеството и посредствеността си с лъжата „дава ми се“. И се опитва да прави име, като преиначава моите знания, тоест да вреди. Негова работа. Избрал е път, в края на който ще се наложи да плати висока цена, доколкото осъзнава действията си, защото такива хора смятат, че Кармата и Съдбата работят винаги за тях. И така, докато бъдат смачкани от собствените си действия. Тогава почват да се жалват от злата си Съдба, да правят и да развалят магии, докато в главите им нищо не остане. Примери, даже и от българското битие на феномени, екстрасенси, ясновидци, диагностици и рейкисти – колкото щеш.
Съгласно законите на кармата той съзнателно или несъзнателно е извършил престъпление с нелепото си тълкуване на числото 26 в деня на раждане. Трябва да си абсолютно безотговорен невежа, за да твърдиш, че всички родени на това число са засегнати от родово проклятие и им се забранява да имат деца. В нормална държава подобно твърдение, написано в уважаван ежедневник, а не в жълт вестник, е не само срам за вестника, но и досега вече щеше да се е намерил някой роден на 26-о число, стресиран от родовото си проклятие и забраната да има деца, който да е завел дело срещу въпросната еднодневка заради внушени страхове, довели до психически травми. Не мислете, че се шегувам. Ако лабилни хора, родени на 26-о число, повярват на това твърдение, биха могли и да получат невъзстановими промени в психиката си. Когато животът им се срине, кой ще плати цената?
26 е число като всяко друго в календара. Да, то е на кармична разплата, но това привидно утежняване на живота всъщност може да дари на своя притежател много повече хармония и блага от което и да било число на кармична отплата. Ама той как да ги знае тия сложнотии.
Родовото проклятие, за да се изрече, трябва да има причина, а ако е родово, то ще се знае и ще вреди на целия род, не само на родените на 26-о число, но младежът и това не осъзнава, защото няма знанията и не може да го обясни.
Всички, родени на кармичните числа 4, 13, 22, 31, 8, 17, 26, които са техен избор, и пак повтарям – не са наказание, имат шанса да бъдат щастливи, успяващи, да имат семейство и деца. Който си позволява да плаши с небивалици, вероятно за да привлече клиенти, че да им разваля проклятията, мога да нарека единствено подлец.
Аз знам какво съм дала на света като знание, знам как и между редовете ще бъде четено и анализирано цялото ми писмено наследство много след като е приключила командировката ми в този живот на планетата Земя. Тогава всички тия еднодневки преписвачи ще са забравени, но в живота очевидно без тях не може. Иначе как ще различаваме плагиата от твореца, имитацията от истинското.
