Все друг ни е виновен

Мародер! Точно тази дума ми хрумна, докато четях в седмичник интервю на Деян Икебаната, каквото и да означава това. В него безпардонно твърдеше, че Анна-Мария Тонкова, един от основателите на БГ радио, взимала пари, за да пуска песните на изпълнителите от ефира му. И тъй като той не давал рушвети, затова бил с провалена кариера. Щеше да е много достойно, ако думите му бяха изречени приживе, а не след смъртта на тази жена, известен български музиковед. Затова и Икебаната ми заприлича на мародер. Но за разлика от мародерите, ограбващи труповете на загинали хора при войни и бедствия, този странен и очевидно твърде бездарен индивид се пробва да извлече облаги, като ограби достойнството на починалата жена. Интересно защо, ако е такъв радетел за справедливост не е провокирал да даде рушвет с белязани банкноти със съдействието на полицията. Тогава всички щяхме да мълчим пред фактите, ако изобщо е могло да има такива факти. Всъщност този човек с действията си се оправдава пред обществото за собствената си некадърност, като се опитва да ни внуши, че друг е виновен за неговия професионален провал, а не, че той няма качества и не е даровит. Дадох си сметка, че това оправдание – друг ни е виновен – за дереджето, за бедността ни, за мързела ни, за глупостта ни, се е превърнало в житейска философия за мнозинството от хората, съставляващи съвременното българско общество.

Ако приемем, с уговорки, разбира се, че социализмът ни научи на мързел, че мнозина във фанатизма си оглупяха, докато крещяха „Слава на БКП“ и „Вечна дружба“, защо не поумняхме след 10 ноември 1989 г.? Как не успяхме да разберем, че само с разграбване на вече създаденото няма как да бъдем в челото на развиващите се държави. Все ще бъдем последни, защото политическите демагози, обслужващи партийни и икономически интереси, може и да забогатяват, но народът обеднява. Е, не можем да бъдем сигурни, че народът обеднява въпреки поредния статистически факт за намаляла производителност на труда, защото твърденията, че си беден и не можеш да си плащаш тока, камо ли да си купиш нещо по-качествено за храна, не се припокрива с действия от страна на същия този народ. Първото и най-важно действие е да избираш хората, които те управляват. В случая не става дума коя партия трябва да вземе властта, а мнозинството от хората да декларират чрез пускане на изборната си бюлетина желанието си съответната партия или коалиция да ги управлява. Вместо това наблюдаваме с всеки отминал избор за Народно събрание все по-голяма инертност сред избирателите, което за мен говори единствено за маргинализация на обществото. Усещането за нация започва да изтлява. Все повече хора се възприемат като отделни индивиди, оцеляващи или презадоволени от блага в джунглата на нашето примитивно общество. Възмущаваме се от тройната коалиция на БСП, ДПС и АТАКА в настоящото управление и ги сочим с пръст – те са виновните за нашата омраза към тях, родена заради лошо прикрития интерес, обединил три абсолютно различни политически философии. И докато в баснята „Орел, рак и щука“ обединението е невъзможно, очевидно в България тази ненормалност е нормална. Но не те са ни виновни, а ние, избирателите, сме виновни заради това, че не гласувахме и заради факта, че както при всеки парламентарен избор досега позволихме компроматната война срещу партия ГЕРБ да повлияе на избора ни. Въпреки това ГЕРБ спечели изборите, което в нормалните държави предполага, че ще излъчи министър-председател на коалиционно правителство. В родната ненормалност чухме категоричното изказване на една социалистка към парламентарната група на ГЕРБ - вие не сте ни необходими. Аз разбирам думите й, че всичките близо милион и сто хиляди, гласували за ГЕРБ, не са нужни на социалистите. Един вид или си мълчете, или се махайте от България. На фона на тази декларация ми звучи твърде цинично изявлението на Орешарски след стоте дни на управление как най-голямата им заслуга била, че народа вече не го било страх.

Странно ми е, че ние не се възмущаваме от собствената си инертност, безразличие и даже бих казала глупост, а протестираме против законно създадена коалиция и правителство. Ако повечето от нас бяха гласували тази коалиция сега нямаше да съществува. Ето защо, въпреки че и аз съм на категоричното мнение, че предсрочни избори трябва да има, ако щете и заради факта, че властта в някаква степен беше заграбена, а не заслужена от настоящите управници, не те ще бъдат виновни за дълговете, с които ще бъде натоварена държавата, както и за все по-голямото ни обедняване.

Видях на контрапротестите и български турци от провинцията. Уж сами си платили транспорта. Запитах се, но отговор няма, защо в предходните 23 години никой от електората на ДПС не излезе на протест за това, че ДПС и БСП, партията изгонила 360 000 български турци, станаха като сиамски близнаци. Насилника и жертвата едва ли не се сродиха. Ако мислим като нормални хора, тези две партии трябва да са антагонисти. Може би в друга държава, но не и у нас. Може би на жертвите на Възродителния процес друг им е виновен.

Гледам комичните изпълнения на протестиращите пред президентството и ми става тъжно не заради факта, че не знаят защо протестират, а че някои от тях даже не знаят кой е президентът. Една крещи „Долу Борисов“, а друга й приглася: „Кметът Борисов веднага да си подаде оставката“. Темата с офшорките на президента Плевнелиев вече е забравена. Сега вече му искат оставката, защото подкрепил САЩ за военни удари в Сирия. Не че Америка ще се съобрази с думите му даже и да са несъгласие. Интересно защо същите тия будни български социалисти не протестираха против президента Първанов, който от отявлен противник на НАТО стана пръв негов поддръжник след встъпването си на поста. Защо не протестираха, когато президентът и правителството не успяха да защитят българските медици в Либия, измъчвани и осъдени на смърт заради обвинението, че са заразили със СПИН повече от 300 либийски деца. Президентът Първанов показа недостиг на ниво, а министър-председателят Костов заедно с външния ни министър Надежда Михайлова (сега Нейнски), вместо да впрегнат цялата мощ на държавата и защитят името на България пред света, казаха: „Може и да са виновни.“ Нормалните държави правят обратното даже и когато са виновни. Хвърлихме вината върху Кадафи, а ние чисти и невинни 9 години се оправдавахме пред света как друг ни е виновен. Но сами си бяхме виновни за некадърността и безхаберието да спасим своите сънародници. Франция ги спаси, а ние за малко и французите да обвиним, че са ни изпреварили. Точно сме постигнали развитие по въпроса, ама на, французите обрали лаврите. Пак друг ни беше виновен.

Друг ни е виновен вероятно за това, че 23 години на всеки парламентарен и президентски вот компроматите са тези, които решават хода на изборите. Така и не ни увряха главите, че всеки път сме лъгани и всеки път си кълвем на компроматите като гладни шарани.

Със сигурност си спомняте първия компромат след 10 ноември 1989 г. Тогава заради уж изреченото от президента-председател Петър Младенов - „Да дойдат танковете“, той бе принуден да си подаде оставката. До момента няма нито едно категорично доказателство, че думите са тези. След оставката дойде моментът да избираме нов президент. Най-достойна сякаш беше кандидатурата на д-р Петър Дертлиев. Познавах го лично и той имаше цялото ми уважение и топли чувства. Безспорно щеше да бъде добър президент... но на парламентарната трибуна на ВНС излезе комунистът Анжел Вагенщайн и с разтреперан глас оповести, че „В сладкарницата на парк-хотел „Москва“ Дертлиев бил чут да казва, че ако стане президент, ще избие всички комунисти“. Шараните гласоподаватели клъвнаха и за президент беше избрана кандидатурата на Луканов – Желю Желев.

Последните избори за парламент също не минаха без смайващи с наглостта си компромати. След изборите разбрахме, че са кьорфишеци, но си постигнаха целта. Разпиляха гласове и позволиха да бъде създадена сегашната ненормална политическа обстановка у нас.

Докога ли все ще се оправдаваме, че друг ни е виновен за всичко, случващо се и в личния ни живот и в този на държавата. Колко ли поколения българи трябва да изживеят дните си, за да се превърнем от сбирщина в нация? От хора, за които думата далавера от лелеяна житейска философия ще се превърне в отблъскваща непочтеност? В общество, в което коалиция между партийни философии като тези на ДПС и АТАКА не би могла да се случи даже и при най-кошмарните и трагични сривове на държавата. Може би тогава, когато отвикнем да казваме „Друг ни е виновен за това, което сме“. Може би едва тогава от вопъла на Левски „Народе????“ ще отпаднат препинателните знаци.