Обичам животните. И четирилаповите, и пернатите, и обитателите на водния простор. Обичам моята сингапурска бяла акула, която днес пори безкрая на океаните и е станала огромна. Е, не бих могла да се насиля и да кажа, че обичам пълзящите твари, както и не малка част от насекомите, особено хапещите, но не съм крайна като моя съпруг, за когото планетата Земя щеше да е едно прекрасно място за живот, стига на него да не съществуваше човечеството. Създателят обаче не се е съобразил с творческия порив на съпруга ми, тъй че още поне два века ще продължим да унищожаваме животинския свят на планетата Земя, докато узреем за истината, че ние, хората и животните, имаме еднакво право да обитаваме планетата, на която сме се родили. Земята е общ дом за нас и ние, човеците, нямаме право да унищожаваме другия живот, който възприемаме като заплаха за обиталищата си или пък просто го убиваме за удоволствие.
Когато убиваме, най-общо казано, животни, дали се замисляме, че и те са разум. Да, много различен от нас, но разум.
Опаковката на разума във Вселената е най-различна. Във вселенското множество от високоразвити планети никой не би се учудил, че на планетата на октоподите те са висшият разум. Планетата на къртиците ни изпреварва с милиони години и спрямо тях ние, хората от 21, век сме още в зората на своята еволюция. Никое високоразвито същество не се учудва, че вселенският шампион по шахмат е с тяло на земна горила. Също тъй на никой не прави впечатление, че съществата, които за нас са животни, на своите планети са творци с много и специфични знания. Същества, които използват речта в цялата й сложност и многообразие. Усещането да разговаряш с куче, котка, тигър, панда или октопод е невероятно. Но за нас, земните хора, те са просто животни. Животни, които убиваме за трофеи или показваме в зоопаркове.
Римляните бяха казали, че културата на човека се мери по количеството сапун, което изразходва. Според мен мерило за културата на човека, на обществото, за неговото еволюционно развитие ако щете, е начинът, по който се отнася към животните в зоопарка.Посетила съм десетки зоологически градини в Европа, Азия и двете Америки. В не малко от тях нашенецът би се чувствал щастлив да живее, защото грижата към него ще е по-голяма, отколкото грижата, която показва родината ни към всеки един от нас. Тъжно звучи заключението: искам да съм експонат във Виенския зоопарк, но и това съм чула. До слуха ми обаче все още не е стигнал апелът: искам да съм в клетка в Софийския зоопарк. Никога няма да си изясня защо архитектът на този зоопарк го е създал, сякаш клетките на животните са с двойно предназначение. Хем за животни, хем бункери. Ако ни нападне врагът, да има къде да се крием и откъде да го обстрелваме.
Обичам животните, независимо че на нашата планета те не притежават разума на своите вселенски събратя. Обичам ги и затова съм един от първите осиновители в Софийския зоопарк, още от 2004 година. Надявам се, че съм полезна на моите рисове и мечока Антоний, който много обича да се прави на клоун пред публика, въпреки че вече гони триста и петдесет кила. Ето защо бях повече от притеснена, когато се разнесе новината, че в Софийския зоопарк са умрели преживни животни. Първото съобщение беше от 25 август. Зоопаркът беше затворен и различни версии плъзнаха в общественото пространство, включително и за умишлено отравяне. Останах с впечатление, че за смъртта на бизоните това било доказано.
Тъй като не вярвам на случайни случайности като бацили, появили се в храната на преживните вследствие на влагата и довели до тяхната смърт точно в този момент, си зададох въпроса кое друго би могло да е предизвикало отравянето на животните. Версията, че някой вътрешен човек нарочно го е направил, за да отстранят д-р Иванов, директора на зоопарка, от поста му, е повече от недостоверна. Веднъж, защото на него малко му остава до пенсия и втори път, защото кой гарантира, че неговото отстраняване няма да доведе до уволнението и на мечтаещия, който иска да заеме поста му. Трябва да потърсим нещо по-значимо.
Има го: в предизборна кампания сме. Всяко начинание е добро, ако може да доведе до отлив на гласоподаватели от набелязана партия. Кметът на София Йорданка Фандъкова преди няколко месеца стана зам.-председател на ГЕРБ. Тя е един от основателите на партията. На примитивния мозък не му трябва много, за да направи „гениалното“ заключение, че щом ГЕРБ за един зоопарк не може да се грижи и животните мрат, няма да е по-различно и с народа, ако вземе властта. Няма логика, но работи. Тъй както сработи и костинбродската афера на БСП и Бареков, довела до катастрофалното управление на Орешарски.
Този вариант на теория звучи добре, но на практика не сработва, защото не би трогнал средностатистическия български гражданин, за когото животните в зоопарка са последна грижа. Българинът като цяло е прекалено озверял, за да се впечатли от смъртта на десет животни. Тъй че отхвърляме тази надежда за вреда спрямо ГЕРБ.
Съществува още един, според мен с много по-голяма тежест замисъл, заради който умишленото отравяне на животните в Софийския зоопарк е попадение в десетката.
Докато за българина, като събирателен образ, смъртта на животните в зоопарка не прави впечатление, точно обратното е за събирателния образ на европееца. Нямате си представа на какви критики бяхме подложени, когато застреляха ягуара Алонсо в Ловешкия зоопарк и също тъй каква е реакцията не само по западните медии, а и в частни разговори, които аз съм водила след смъртта на преживните. Ще кажете: какво ми пука и накъде бия с тези умрели животни. Какво го интересува Запада Софийският зоопарк, та ще ни държи сметка.
Интересува го и още как, веднъж, заради грижата към животните, които се разменят между зоопарковете. Втори път, заради решение, което е от изключителна важност за четири български града.
София, Пловдив, Варна и Велико Търново кандидатстваха за европейска столица на културата през 2019 г. Залогът е голям заради парите, които ще се налеят не само от държавата, след като изборът бъде направен. Най-логичният, според мен, избор трябваше да бъде София. Не заради факта, че е столица на държавата, а заради своето развитие в областта на културата, което е далеч преди другите кандидати. И тъй като с корупция няма как да бъдат преборени тринадесетте членове на международната комисия, трябва да се намери начин да им се въздейства, тъй че да вземат „правилното“ решение, при това без никой да се усъмни в техния избор. Решението на комисията беше обявено на 5 септември в късния следобед. Беше избран Пловдив, а трябваше да бъде София. Не си мислете, че ви предлагам някакви конспиративни теории, за да вгорча успеха на Пловдив. В никой случай не бих си го позволила, защото който и от претендентите да беше избран, все е добре дошло за България. Пловдив заслужава първото място заради със своята стародавна история, но пак казвам, София беше по-добрият избор.
И ако се върнем в началото и си припомним, че в третото хилядолетие културата на обществата се мери и по отношението им към животните в зоопарковете, излиза, че в София не може да се говори за култура, след като допуска смърт на не малко животни в градската зоологическа градина и не може да установи бързо от какво е масовата им смърт. Както се казва – де го чукаш, де се пука. Информацията в западните медии или навреме подшушната със сигурност се е загнездила нейде в подсъзнанието на хората, призвани да изберат български град за европейска столица на културата. А подсъзнанието нерядко командва съзнанието.
Възможно е и да греша в хипотезата си, но когато става дума за пари, за много милиони, които ще се влеят в спечелилия град, всяко предположение заслужава внимание.
