Кое е най-важното събитие за бъдещето на България през октомври?
Не са изборите за местна власт, оставката на правителството, крепящо се на недадения имунитет на Борисов, без който марионетките на чужди господари, мразещи България и човечеството, имат около десет дни живот на правителството на Сглобката, забавянето на инфлацията, поредният отказ от Нидерландия и Австрия да ни приемат в Еврозоната. Нищо от това.
Най-важното през октомври е обезсилването на изреченото проклятие от българския комунистически водач Георги Димитров. Вредата, която е нанесъл на държавата, е огромна и въпреки че проклятието отива в небитието, още много време ще е необходимо, за да се отърси обществото ни от неговото въздействие. Дотогава, но не знам докога, защото не е възможно да бъде изчислено астрологично, народът ще продължава да живее, за да мрази, и да мрази, за да живее.
В отворено писмо до работниците и селяните в България през 1923 година по повод Септемврийското въстание този властолюбив човекомразец е пророкувал, че това събитие с всичките му последици „ще прокара още по-дълбока кървава бразда между класата на потисниците и експлоататорите, от една страна, и трудещия се народ, от друга. Никога между тях вече не ще има мир“.
За някои хора тези думи биха могли да минат в графата комунистическа нетърпимост към всичко некомунистическо и допълнително да захранят омразата на партийните фанатици. Все още има такива, въпреки че в съвремието комунистическите догми, доказали практическата си несъстоятелност, са пременени в модерните дрехи на ляволибералната джендър идеология и вече агресивно се натрапват и вменяват като неизбежно бъдеще на човека и обществото.
За мен, а и за всеки, който има реален досег с незримия свят, изреченото от Димитров е клетва, имаща за цел постоянното разделение в българското общество, поддържано от вечно живата кървава просека на омразата. Няма нужда да си знаем историята в подробности, за да кажем, че до този момент България продължава да живее ту в затихваща, ту в стигаща до крайна изява гражданска война. Обществото ни е постоянно разделено и сякаш няма сила, която да го направи единно. Имаме шанс, разбира се, защото всяка клетва е крайна.
Изречената от Димитров клетва след неуспешния Септемврийски метеж през 1923 година е с давност 100 години и нейният край настъпва през октомври 2023 година.
От 2014 година, когато за първи път написах за това проклятие към народа и държавата, много пъти хора, за които този начин на живот – в омраза и разделение, им осигуряваше политическа и икономическа власт, се опитваха да възобновят тази клетва и дословно, и с удобна за тях промяна заради начина, по който живеем днес, в 21 век, но това вече е невъзможно.
По какъвто и път да върви България, след мисловното, емоционално и душевно пречистване на народа, което може да отнеме и десетилетия, никога повече родината ни няма да е жертва на злобата, омразата заради егоцентризъм и желанието на някой фанатик да е властелин на българските съдбини след времето на неговото управление и след края на дните му.
Чернотата на Злото, в което обществото ни е живяло в предходните сто години – на постоянно разделение и тиха гражданска война, най-накрая е зад гърба ни. Настъпва време за помирение дори между мразещи се политически формации. За сговор е много рано да говорим, но поне началната поносимост ще усетим. Дай Боже ако не с разума си, поне интуитивно нашите управници да проумеят бързо случващото се, особено при подготовката и предстоящите избори за местна власт, което ме съмнява заради вече разпределената кметска баница поне в най-големите градове.
Октомври, от една страна, за мнозина ще е месец, изпълнен с безхаберие какво се случва извън прага на техния дом. Политика – мръсна дума. Местна власт – всички са маскари, който иска, да гласува. Машините ще разпределят и пренасочат според предварителните договорки вота на електората. Време на колебание и отрицание, защото мнозина се чувстват объркани и не вярват в правотата на собствените си решения. Дори най-уверените хора ще изпитват съмнения дали постъпват правилно или не. През последната десетдневка на месеца, когато властва Скорпионът, колебливостта се превръща в емоционална лабилност, залитаща в крайността на безпричинната самоувереност до степен на лична вреда спрямо околните, държавата, както и лишаване от живот. В края на месеца, включително и в изборния ден на 29 октомври, мнозина ще се окажат заложници на собствени грешки, които няма как да поправят, защото живеят в противоречие с обруганата ни действителност, само и само да докажат колко са знаещи, можещи, радващи се на незаслужена слава, но само в техните фантазии. Политиците няма да се радват на доверието на хората. Обещанията, дадени през октомври от управляващите, са неизпълними, а лъжата им ще е гаранция за поредната, заслужена чрез тях кармична разплата за България през настъпващата година на Сатурн. Страданието отново ще е за народа. Той обаче е свикнал да страда и удобно да приема ежедневните лъжи на политиците за светата истина. Защо да се тормози с морални дилеми, да си губи съня и нарушава кефа само защото бил употребен и излъган от тези, за които е гласувал.
През ноември розови балони ще изпълват небето над България. Нови кметове ще обещават чудеса под небеса. Е, не точно като намерението на Борис Бонев, който просветляваше столичани на предходните местни избори през 2019 година, че ако спечели кметски мандат, ще прекрати строежа на софийското метро, защото на София метро не й трябвало. Да не забравя и екзотичното изказване на левия кандидат за кмет на София – Ваня Григорова, обещаваща на електората, че „за да има чист въздух, ще направим демонтаж на сградите, които блокират въздушния поток“. Впоследствие явно някой приземи полета на ирационалната й фантазия, насочена неизвестно към какъв електорат, и се оказа, че няма да бута построените високи сгради, а като кмет няма да разрешава да се строят много високи сгради. Много обтекаемо изказване. Какво означава много висока сграда? А по-малко висока? Интересът на наши-ваши ще каже кое е много и кое е малко високо. Но и за нея ще гласува верният на Партията електорат, нищо че част от него може да живее във високи сгради. Слава Богу, че няма шанс да стане кмет на София. Иначе Паметникът с шмайзера може и да оцелее, но въздушният поток да се окаже по-ценен от високите сгради. Поне в разрухата сме традиционалисти. България след 1944 година, та и до днес не се е отклонила от порива каквото построи, да го разруши.
На мнозина заради промените ще им се привидят много пари. Тази вяра е лъжовна и когато мечтателите за богатство, увъртели се около новите властници, я осъзнаят, едва тогава ще оценят личните си загуби. За кой ли път българинът ще се окаже жертва на своята некомпетентност или наивна доверчивост към правителството и народни представители. Силни клетви ще се хвърлят към управниците, но само на думи, дори не и в кръчма. Мнозина отново ще изберат да бягат от България, ако имат съхранено работно място и дом зад граница. Останалите в България ще продължат да се борят с абсурдите на нашето общество, които и през януари 2024 г. ще им се струват непреодолими. Ще блеснат лъжи, които са били умело прикривани. Обществото ще е шокирано от истината за грабежите от властимащите, но сметката ще я плати народът.
Всяко чудо за три дни, декември е, време за ваканция, трапези, подаръци в последния месец на поредната трудна година. Напрежението в държавата привидно е притъпено. Да, обаче планетарни аспекти подтикват към унизителна за народа демонстрация на превъзходство на не един и двама от управляващите. Все ще гледат да се натрапят с неуместни изказвания, с имотен стандарт, уж случайно изтекъл в общественото пространство, за да ги видят кои са и колко са величави. Ако тази наглост не бъде овреме потискана от партийните централи, е възможно желанието за мъст към тези същества да помрачи коледните и новогодишните празници. Ще се открият прикриваните или неосъзнати проблеми на нацията, за които не сме подозирали. Емоционалните реакции на хората, решени заради лъжите и измамите да не се съобразяват с никого, включително и със законите, може да доведат до спонтанни безредици, чието безпричинно разпалване ще продължи да тласка България надолу.
Съветът ми е, въпреки че Меркурий е ретрограден още от 13 декември, не допускайте в края на година да бъдете пометени от заблудата колко всичко е наред в държавата, защото животът ви е по-ценен от най-скъпия диамант, от най-тежкото кюлче злато, а България трябва да пребъде. И това ще преживеем.
Очаква ни поредната пета трудна година от девет възможни.
Доброто ще е несъизмеримо малко спрямо злото, което ще изпълва битието ни. И не бързайте да се оплаквате. Сами сме творци на живота си, на беднотията, на болестите, на корупцията, на агресията и смъртта по пътища и домове.
Стогодишното проклятие на Георги Димитров към народа и България е отпаднало през октомври и вече сме свободни, но къде ни води този път, ще разберем в началото на годината на Сатурн.
