Много съм наивна. Преди половин година в рамките на месец имах десетина телефонни обаждания от България и (уж) от странство. Хора, твърдящи, че имат всички мои книги, се интересуваха имам ли налични и дали няма да преиздам първата си книга “Буквар на Душата или как да чуем гласа на Вселената”, защото точно нея нямали.

Книгата излезе през август 1998 година и свърши бързо. Не направих допечатка, защото реших, че съм дала повече информация, на която не й беше дошло времето. Все още не съм я преиздала.

Телефонните обаждания ме озадачиха, но и поласкаха, че някой иска да има в библиотеката си първата ми книга. Е, излъгала съм се. Явно обажданията са били проверка. Щом няма да издавам книгата, значи е свободна за плагиатстване.

Тази беше първата мисъл, която ми хрумна, когато прочетох във в-к “Всеки ден” от 17.9.2011 г. материала на Мариана Везнева “Животът на земята зависи от горите” и по-точно думите й, че “функцията човек-дърво клони към нула”. Баналната истина, че горите са белият дроб на Земята, я знае всяко дете, но виж, за “функцията човек-дърво” нещата стоят по-различно. Прочетох внимателно целия текст и в мен се загнезди убеждението, че Везнева е правила своите “телепатични контакти” въз основа на моя статия във в-к “Психо” от 2 октомври 1996 г. със заглавието “Хайде да умрем”, която в разширен вид със заглавието “Глобален дуализъм” влезе като глава (стр. 80-87) в първата ми книга “Буквар на Душата или как да чуем гласа на Вселената”. Тълкуванията на Везнева във “Всеки ден”, нейни или заимствани от мен, осакатяват смисъла на това, което съм казала, и предлагат едно тривиално значение за смисъла на дървото на планетата Земя, различно от истинското.

Аз пиша: “... еволюцията на Земята е свързана в двоични системи, които изграждат обща еволюционна верига. Единственият биологичен вид на Земята, който на пръв поглед няма равновесна половинка, е Човекът. Той е еднакво универсален във всички области на съзиданието и унищожението и наличието на допълващ вид би ограничило неговото еволюционно бъдеще. В това отношение равновесната половинка на човека е гениално създадена. Това е дървото. То ни дава кислород, вода, топлина, уют и още нещо изключително важно.

Всяка секунда човечеството бълва черни облаци от отрицателната мисловна енергия на милиардите човешки същества, които опасват планетата ни в непробиваем обръч. Дърветата пречистват и тази енергия, продукт на нашия мозък. Чрез листната и кореновата си система я изпращат в почвата, където енергийният природен обмен я изтласква към течното ядро на Земята.” ... Този детайл за мисловната енергия са спестили “извънземните” на Везнева... или може би е решила да прояви творчество върху моята основа, защото ако знанията й опират дотук, са повърхностни и неясни.

През 1996 г. пиша: “Съществува ли все още равновесие между двойката Човек-Дърво ... Равновесието Човек-Дърво е жизненоважен елемент за енергийния баланс на човешкото съществуване, без който сме обречени...”

Везнева променя думите ми и глаголното време, но смисълът остава същият: “Функцията дърво-човек клони към нула”.

Аз казвам: “...Планетата Земя като стационарен разум е способна сама да регулира равновесието върху и в себе си и за да не загине, тя ще регулира естествения прираст на хората.”

Везнева променя думите ми: “Майката Земя полага усилия за пренаселеността.”

Тук моите думи, че Земята е “стационарен разум и като такава е способна на действия”, са прескочени. А всички представители на извънземния живот знаят що е това стационарен или пък динамичен разум. Защо ли са спестили това знание на Везнева?

Моите думи: “... искаме или не, ще доживеем до деня на равновесието, упоменат в Откровенията на Йоана, в които с болката на материалното си тяло ще осъзнаем необходимостта от равновесието между материалното консумиране и материалното съзидание”.

При Везнева е станало “залесявайте... и възстановявайте горските масиви”.

Моето огорчение да видя за кой ли път знанията си употребени къде дословно, къде перифразирани от някой “феномен”, естествено без да ме цитира, ще се стори без значение за страничния наблюдател. Но знанията са си мои, при това без да контактувам телепатично, защото аз знам!

В първата си книга дадох знание, което беше непознато дотогава. Сега съм доволна, че не се изкуших през 1996 г. да напиша и математическата формула на съотношението Човек-Дърво на Земята. Във Вселената тя отдавна е известна, но на Земята някой може и Нобелова награда да получи за нея.

Дали Везнева единствена в света разчита житните кръгове, най-вече в Англия, оставям на преценката на компетентните български и чуждестранни учени. Интересно защо отговорите на телепатичните й въпроси се дават само в Англия? Вярно, там фигурите са най-много, но ги има по цял свят. А нашите житни полета да не са второ качество, че да не може да се пише по тях? А и не мисля, че са нужни отговорите, които получава, след като във вестника черно на бяло пише, че е задала въпроса си през 1988 г., но е получила отговор на 13.8.2011. Ако ще чакаме 22 години, за да ни дадат информация как да оцелеем, значи сме обречени, а това няма как да е вярно.

Всъщност с кого си “общува” медиумът Везнева и дали не си общува единствено с вътрешния си глас, не ме интересува. Не искам обаче да ми се плагиатстват знанията. И понеже съм от хората, които, ако сгрешат, не се притесняват да поднесат извиненията си, мога да го сторя, ако Везнева ме обори в съмнението ми, че е ползвала моите знания, като ми даде доказателство, че откровението, предадено й телепатично, е публикувано на хартиен носител преди 2 октомври 1996 г.... Но както бях информирана от журналист във вестника, такова доказателство, отпечатано на хартия, няма. Било съвпадение, така й се дало... По този начин се аргументирала Везнева. Въпреки това бях лишена от възможността да споделя притесненията си, особено след като у нас кражбата на интелектуална собственост се счита за нещо обичайно.

В средата на октомври на сайта на бТВ електронно писмо от “Пианисимо” ни информираше, че можем да видим написаното от Везнева в електронния вариант на книгата й “Свръхсетивното познание”, излязла през 1990 г. Тази информация обаче породи основателния ми въпрос защо Везнева не помни, че е писала в книгата си по темата. Така излиза от отговора, който е дала на журналиста. Аз оставам със съмненията си, защото в интернет всичко може да се допълва по всяко време. Интересно защо Везнева не иска да ми покаже печатния вариант на книгата си.