Има нещо гнило в България

Погледнато отдалече, фасадата на България е примамлива. Тридесет години, без една, вече живеем в демокрация. Членове сме на Европейския съюз, пътуваме свободно без визи, еврото и левът се омесиха в джоба ни. Данъкът в България е най-ниският в Европа – 10 процента, е, ДДС – поне за печатните издания би могъл и по-нисък от 20 процента да е... Деветдесет и осем процента от жилищата са собствени, с което много изпреварваме богатите държави, както и по притежаваните лични автомобили на глава от населението, въпреки че статистиката ни е отредила първо място по бедност в ЕС. Изключение прави само цар Симеон Втори, който ще се окаже най-бедният българин, неуспял да наследи дори една керемидка от предците си. Природата ни е прекрасна, алкохолът – евтин,  храната – според стандарта ни. Държава мечта. Нещо гнило обаче се крие зад тази фасада-мечта. Нещо толкова гнило, че дори мигрантите и бежанците от войната в Близкия Изток не искат да се застояват в България. Бягат от евтинията и добрината българска към скъпотията на Запада.

Догодина с всенародни тържества по почина на незабравените традиции на народната република ще честваме тридесет години от десетоноемврийския преврат, който загроби „комунизъма и социализъма“, не че системата вече не беше на командно дишане. От народна република се превърнахме в обикновена република и заживяхме в демокрация. И тъй като демокрацията се оказа мечтано, но загадъчно за Бай Ганьо управление, започна разграбването на държавата, нейното разпродаване и приватизиране. Умно го бяха измислили другарите тогава. Политическата власт им беше отнета не заради порива на народа към друг живот, свободен от партийни догми, а поради естественото развитие на живота, доказало пълната несъстоятелност на „диктатурата на пролетариата“. Присвоиха си икономическата. Скоро четох изследване, не помня от кого правено, че в настоящето 70 процента от икономиката на България е в ръцете на хора, свързани с властта отпреди ’89 година. Ясно е, че тези 70 процента, искат или не, са задължени на онези, които са ги допуснали до благата. И трябва да се отчитат. Може би затова все още в България съществува и БСП, която е всичко друго, но не и лява партия. Ако българинът, подкрепящ не заради носталгия, а заради споделена идеология „социалистите“, беше мислещо същество, тази партия отдавна би трябвало да е отишла в историята, а не да бъде втора политическа сила в България. Да не забравяме, че плоският данък, който ощетявал най-бедните прослойки, а облагодетелствал средните и богатите, беше въведен при управлението на Сергей Станишев, но от фанатизма разсъдък не бива да очакваме, само омраза към различните. Затова БСП продължава да съществува, нищо че не е способна да управлява градивно, а само да руши. За истинска лява партия очевидно няма почва в България и електорат липсва. Този мирис на гнило не ни е отредено скоро да изчезне, колкото и да намаляват привържениците на БСП заради естеството на живота. Парадоксът си има своето обяснение и спрямо незримия свят. Разказвала съм ви, че Душата след кончината на физическото тяло живее невидима сред нас четиридесет дни. След това пътят я води към отредените й нива за пречистване, осъзнаване и подготовка за ново прераждане. Такъв е редът, но ако Душата реши да остане на Земята сред нас, никой във Вселената няма право да я застави да тръгне веднага по пътя на нейното ефирно битие. Такава Душа може да престои на Земята десетилетия, дори столетие, докато в един момент все пак не бъде изтеглена и насочена към заслуженото от нея място в астралните нива или директно за наказателно раждане. Само ако знаете колко десетки хиляди Души на фанатици рушители витаят около Земята и търсят подходящо място за прераждане, за да продължат оттам, докъдето е приключил предходният им живот. Е, България е една от няколкото такива благодатни държави на планетата заради манталитета на немалко българи нихилисти, тарикати, далавераджии, безродници, които винаги търсят изгодата за себе си, а ако не могат да я получат, омаскаряват и рушат всичко, до което се докоснат, и в морален, и в материален план. Най-пресният пример е убийството на Виктория Маринова в Русе. Уж българи по кръв охулиха държавата си от Брюксел до ООН. Хрантутници на чужда ясла чернят родината си и насаждат без миг покой омраза в обществото. Рушат устоите му и са щастливи от делата си. Омразата убива обществото.

Демокрацията била хубаво нещо, но западната, а не българската, белязана от нестихващи далавери на всички нива, и вкоренено вече усещане сред народа за несправедливост, за обреченост. За тридесет години намаляхме с два милиона души. Не искат българите да живеят в България. Бягат. Безработицата е ниска, постоянен глад за работна ръка има, на мнозина заплатите са добри спрямо стандарта у нас и все пак хората напускат родината си. За миналата година над тридесет хиляди българи са променили адреса си в страната с такъв в чужбина. Всеки втори емигрант е на възраст 20-39 години, което прави над 55 процента от напускащи страната, четем в доклада за Националната сигурност, приет на заседание на Народното събрание на 17 октомври. Тази нерадостна перспектива, дори и погледната от висотата на незримия свят, се е проточила към хоризонта и не й се вижда краят. Здравеопазването е катастрофално, далаверите и там са безумни и се създава усещането сред народа, че всичко у нас е толкова абсурдно и шизофренно, че промяната е невъзможна, непосилна за човек или партия. Всеки се спасява поединично. Мнозина емигрират, други, като не знаят как да се справят с живота, се разболяват от рак – на всеки седем минути по един българин... Но иначе сме много благи към престъпниците. Убият, признаят си и присъдата им пада с 30 процента, вместо да лежат до живот. Убил шофьорът трима човека, ама на, бил отличен студент, нищо че е неопитен водач, хайде да го пощадим с една условна присъда... друг е въздухът в България, убедена съм, че всеки, който пътува или живее извън родината, го усеща. По-плътен е някак си, наситен с омраза към всичко и всеки. Безцелна омраза – „към системата“, каквото и да значи това. Целенасочена омраза, в последните години към Борисов. Президентът Радев винаги е готов да дава тон и приглася на тази омраза, забравяйки, че на последните избори за трети път народът даде предимство на Борисов пред всички други. Липсва му усещане за достойнство на този човек, станал президент благодарение на ината на Борисов, а не заради собствените си качества. Иначе щеше да подмине без коментар няколкото разперили транспаранти „протестъри“ пред посолството ни в Лондон, които му връчиха папка с четири хиляди подписа „Против геноцида на Борисов и всички управляващи мафии“, вместо сервилно да ги хвали: „Водите една важна битка, тя е най-важната, битката с апатията“. В България ври и кипи ежеминутно, жълтите павета се изтъркаха от платени протестъри, а на президента апатия му се привижда. Доволен е Радев, че наливат вода в неговата мелница, която обаче съществува само в мечтите му, живот не й е отреден.

Така и не разбрахме колко са подписите в тънката папчица събрани от безродниците очернящи България – 4000 или 40, за да сме наясно колко струва папката.

Има нещо гнило в България, нещо, което все тласка към разруха. Разруха заради самото унищожение, а не с цел нов, по-добър градеж. Пълно е в България с разбирачи и специалисти по всичко и само оставки искат. Лошото е, че управляващите често им се връзват, което прави лошо впечатление извън България и създава усещане за несигурност, която пъди инвеститорите, щото те иначе и по родните си земи са свикнали с корупцията, а в България, това много отдавна съм го разказала – корупция няма. Всичко е далавера, ама как да им обясниш на чужденците каква е разликата между корупция и далавера... Затова не се колебаете да търсите живот извън България. Бягате от омразата – с право, тя няма да изчезне в скоро време. Когато му дойде времето, както казваше най-бедният българин, наследниците ви ще обърнат поглед към родината, пречистена от отровата на тълпите безродници, които „обичат родината, но мразят държавата“ на думи, а на дело просто мразят България.