На 19 април 1997 г. са проведени предсрочни парламентарни избори в България. В Народното събрание влизат Обединените демократични сили със 137 депутати, които съставят и правителство с министър-председател Иван Костов. На второ място е Демократичната левица с 58 депутати и лидер Георги Първанов, ДПС с лидер Ахмед Доган има 19 народни представители, Българската евролевица на Александър Томов е с 14 депутати и Българския бизнес блок на Жорж Ганчев е с 12 народни представители. Тези народни представители волно или неволно превърнаха България в гробище с приемането на новия герб.До 2003 г. се приема, че за първи път лъв в герба използва цар Иван Шишман (1371-1393 г.). Лъвът като български държавен символ за първи път е описан в дневника на арабски пътешественик, който споменава, че върху щитовете на царската стража в Царевград Търнов са нарисувани три червени лъва на златно поле.31 юли 1997 година. 13.30-13.35 ч. депутатите от 38-ото Народно събрание приеха новото предложение за герб. Гласуваха 222-ма народни представители, от които 177 гласа „за“, 16 „против“ и 29 „въздържали се“. В новия символ на държавата има три лъва, четири корони и девет кръста, от които само четири са хералдически логични.
Точно в 14.00 ч. президентът Петър Стоянов лично постави цветно изображение на герба на „Дондуков“ 2.
Най-старото, засега, изображение на български герб с лъв датира от около 1295 г. открито през 2003 г. от Иван Войников и Петър Яначков в библиотеки във Великобритания и САЩ. Кога се е появил лъвът в български герб, бил той на царстващия род или не, все още е загадка. Нямам право да назова владетеля, който за първи път е сложил лъв на своя герб, нито да нарисувам този герб. Ще кажа само, че това се е случило през Първото българско царство.
Сигурна съм, че стотици хиляди са в България хората, които освен трите лъва и короната надали биха се сетили какви други елементи има върху герба. А ако им бъде казано, че някои от тези елементи, колкото и нелогично да звучи за здравия разум, увеличават смъртността в държавата, намаляват раждаемостта, засилват емиграцията, няма да повярват и ще решат, че дори аз, която съм толкова позитивна личност, съм се пречупила и съм решила да тормозя психиката им с черни новини. Уви, все съм си същата позитивна, което не означава, че ще спра да говоря за вредата, която нанася на България настоящият ни държавен герб.
Зримият свят е малка частичка от незримия, а законите в незримия са безкомпромисни, в тях няма вратички затова и всички ние, гражданите на България, независимо от етноса ни, сме потърпевши от погребващия ни символ на държавата.
Материалът, който частично повтарям, излезе за първи път през 2003 г. в брой 7 (юли) на „Кармичният кръг“ със заглавие „Гробище в герба“. Оценките бяха най-различни – от сериозни и вайкане „как я допуснахме тая работа“ до подигравателни „абе как ти хрумват такива неща“, разбирай, глупости. И в двата случая изводът беше – добър-лош гербът е приет, няма кой да се излага и да го сменяме.
Как да им обясниш на тези хора, демократичните български депутати от 38-ото Народно събрание, че като са гласували шест кръста в короната, не са станали по християни и не са натрили носа на комунистите за четиридесет и пет годишното насаждане на атеизма и възпитание в безверие. Как да им обясниш, че с една уж нищо и никаква картинка, корона с кръстове в нея, те нанасят неизмеримо по-голяма вреда на България, вреда, обричаща я на обезлюдяване, спрямо всичкото зло, което сме преживели в столетията назад.
Тогава не бях разбрана, не съм оптимист, че това някога ще се случи. Дай Боже последният българин да го осъзнае, но и да си признае, кой ли ще го приласкае.
Гербът е отличителният знак, СИМВОЛЪТ на държавата
Думата „ГЕРБ“ в българския език идва от немската дума „Erbe“ – НАСЛЕДСТВО
Гербът е съчетание от изображения, притежаващи точно и ясно значение. Гербът олицетворява историческите корени на държавата, нейните постижения и въжделенията на народа є. Той е заявка за мястото на държавата в бъдещия живот на човешкото общество. Тези характеристики, погледнати през очите на хералдиката, създават композицията на герба. Самоцелна символика трудно се измисля и стои кухо, ако се загърби историческото наследство. Измислянето и добавянето на нови елементи в исторически утвърден герб трябва да става единствено ако за това има фактически съществуващи предпоставки. В противен случай самоцелната промяна води до подмяна на СИМВОЛА, забрава на НАСЛЕДСТВОТО и най-важното – промяна на естественото бъдеще на държавата, заслужено в столетията и даже хилядолетията живот и културно развитие на нацията. Вменява и насажда нещо насила, вредно за естествения ритъм на живота на народа.
С пълна сила тези думи важат за българския герб, гласуван от Народното събрание на 31 юли 1997 година, и особено за един от неговите елементи – короната.
Обръщайки поглед към миналото, виждаме, че гербът на България не се е променял повече от 550 години. Най-старото изображение на българския герб в западноевропейската хералдика намираме в хрониката на Улрих Рихентал (1414-1418 г.). От тогава и до 1946 година това е гербът на България, употребяван и наименован след 1883 година като малка форма на герба, за разлика от другите две – голяма и тържествена, използвани от 1883 до 1946 година. Във всички тях върху короната – символ на държавността,
има повтарящ се
орнамент – лилии
Историята и символиката на това цвете в хералдиката може да бъдат проследени назад в хилядолетията, преминавайки през Шумер, Асирия, Елада, Рим, и най-накрая, много столетия по-късно, то заема подобаващо място в европейската хералдика. Логично е, след като съвременните законотворци търсят връзката с миналото, да използват и този символ. Най-малко няма никаква причина за неговото отхвърляне, освен субективна, родена от нечие космополитно невежество.
Наистина лилиите са предложени като орнамент в короната в един от двата одобрени за гласуване варианта на национален герб. Но... случва се нелогичното.
Приет е гербът, в основата на чиято корона са вместени пет кръста.
Толкова са при едномерното изображение на короната. Ако си я представим обемна, тогава кръстовете в основата, стават осем, при това не точно православни, а „богомилски“. Добре поне, че думата „богомилски“ не е описана в Закона за герба. Иначе, надали щяхме да избегнем коментара на някоя чужда държава, че в държавния герб сме вместили символ на средновековна терористична организация, каквито са всъщност богомилите и техните производни в Европа.
НИКОГА досега в български герб (от всички познати ни и от всички, които аз съм видяла при прехода във времето и пространството в Първото и Второто българско царство и все още тайна за историците) няма такъв аналог, включително и в короната на цар Иван Александър от Лондонското четвероевангелие взета за пример.
Някой ще каже – картинка, какво толкова се вживяваме, и ще сбърка. С това свое действие народните представители, приели последния герб, променят бъдещето на България. Обричат я на разруха чрез кръстовете, символизиращи смъртта, а не на възход чрез лилиите, символ на вечния живот.
Нормално и естествено е короната – символ на държавността, да е увенчана с един кръст, определящ принадлежността ни към християнството. Един кръст на една корона! Когато пет кръста ИЗПЪЛВАТ короната, това навява единствено мисли за гробище. За нещо било, но изтляло.
Короната във вида, в който е приета от народните представители, символизира целенасоченото унищожаване и смъртта на държавността, тържеството на хаоса, на беззаконието, мародерството, обезверяването в утрешния ден и засилва стремежа ни да оцеляваме поединично, забравяйки Род и Родина, подвластни единствено на инстинкта си за самосъхранение.
Допълвайки казаното дотук със заложеното от звездите в деня на приемане на българския герб, се налага категоричният извод, че и този герб трябва да бъде променен. Той е вреден за България, за нейните граждани независимо от етноса им и от религиозната им принадлежност.
Характерът на герба
Луна в Рак
Луната в Рак заедно с кръстовете върху короната, общо девет на брой, засилва зависимостта от миналото, от предците, от неблагополучията и възходите, наследство, от което за съжаление няма да сме способни да извлечем полза. Първо, защото ще ни бъде изключително трудно да отсеем полезното, пренасяйки го в бъдещето, да се откъснем от миналото си. Второ, заради заложената невъзможност да осъзнаем грешките си и да ги поправим.
Меркурий в Дева
Меркурий в Дева в деня на приемането на герба ни налага винаги да сме в нечие подчинение, лишени от самостоятелност в развитието на държавата и особено в икономическото ни развитие.
Венера в Дева
Венера в Дева е причината да липсва единството между хората, спомага за затруднено общуване и неумение за разбирателство, засилва противопоставянето между хората, материалните стремежи, завистта и злобата, а със засиленото его, което носят трите Лъва, шансът за промяна в отношенията е нищожен.
Съвпад
на Меркурий и Венера
Съвпадът на Меркурий и Венера пречи да бъдат поемани отговорности, от които зависи оцеляването на държава, заради предпочитанието да се живее в удобство, с лекота, с далавери.
Марс във Везни
Неблагоприятно е и положението на Марс в знака Везни, недопускащо държавата ни да поема инициативата в полза на българския народ, мислейки повече за чуждите, отколкото за своите интереси. Може да доведе до изолация на държавата ни от международната общност, ако управляващите, независимо кои са те, не бъдат предпазливи и умерени във всичко, което договарят в международните отношения.
Сатурн в Овен
В същото време присъствието на Сатурн в Овен засилва стремежа към власт, към постигане на възхода, който сме имали преди векове, но това е възможно само ако не се опитваме да надскочим времето и съумеем да се възползваме от отминалия положителен опит на българските държавници и да не го омаловажаваме.
Тези мои тълкувания са отпреди двадесет години. През много от лошото вече минахме, много още ни очаква, докато този герб продължава да съществува в десетки милиони екземпляри върху лични карти, паспорти, шофьорски книжки, свидетелства, дипломи, всякакви официални документи, бланки, сгради. Как ще избягаме от неговото въздействие? Няколко са начините. Първият и най-правилният, нищо че ще е съпроводен с милиони лева разходи, е гербът да бъде променен, като, разбира се, за това е нужно да се извърши и промяна в Конституцията. Този е добрият шанс за България.
Другата възможност да избягаме от въздействието на герба е емиграцията. А ако се съмнявате във всичко, което съм написала дотук, погледнете статистиката за смъртността, раждаемостта и емиграцията в България след 1997 г. и досега. Погледнете мястото на България в Европа и в света. Във всичко постоянно вървим надолу, освен в смъртността. Да, аргументите на здравия разум са ясни. Вероятно за вас те обясняват статистиката, но преди да отхвърлите думите ми, си позволете едно мъничко червейче на съмнението да позачопли душите ви, защото България цена няма!
