Оти ги ручааме жабетата?

Продал си Нане кравата на пазара и седнал да полее добрия пазарлък. През това време минал Вуте и тръгнали двамата към село. Вървели, вървели – гледат на пътя им крастава жаба.

Нане го засърбял езикът и рекъл на Вуте:

– Вуте, ако изручаш тая жаба, че ти дам сичките пари от кравата. – Ооо, одма я изядам – зарадвал се Вуте и глътнал жабето. Дал му Нане парите. Умълчали се, вървят към село. Нане взело да го хваща яд, че заради един зевзеклък е изгорял с парите за кравата и за наказание Пена ще го прати да спи в обора. Вуте пък се притеснил, че от утре селяните ще му лепнат нов прякор, дето е изял жабата. Вървят и мълчат двамата и хоп - на пътя им още една жаба. Светнали му очите на Вуте и промърморил: – Нане, че ти върнем парите от кравата, ако изручаш жабата! Нане не чакал да го кандърдисват. Глътнал жабето и си взел парите от Вуте. Уж доволни, вървят, но пак мълчат умислени. Пазарлъкът е честен и спазен, ама нещо нагорчава. Вървели, що вървели, мълчали и сумтели. По едно време Нане изокал: – А бре, Вуте, ние оти ги ручааме жабетата?

Този пропит с шопска мъдрост радостно-тъжен въпрос за неслучила се далавера най приляга за последната година и половина от историята на милата ни татковина. В народното съзнание въпросът „Оти ги ручааме жабетата?“ отдавна се е превърнал в синоним на мъчителни, но безсмислени усилия да се постигне нещо, което в края на краищата е нищо. В най-добрия случай обаче, защото последиците обикновено обещават проблеми и страдания, на каквито ни ориса злополучното правителство на Орешарски. Дали на някой редови гражданин му стана ясно с каква цел дойде на власт кабинетът Орешарски? Стига, разбира се, оглупялата, потънала в невежество и неграмотност маса от граждани, с радост продаващи гласовете си или пък принудени да го правят, все още да помни кой беше Орешарски. Късата памет на българина е сериозен дефект на нацията и все се намира някой, който да захранва шараните, а те са щастливи, че кюспето е заситило глада им за един ден. Оскотява си нацията, бавно и неотклонно, което, въпреки че е полезно на повечето от партиите днес, в недалечно бъдеще ще създаде огромен проблем в България, а Европа ще ни остави да си го решаваме сами.

Защо дойде Орешарски на власт? На пръв поглед заради спонтанното народно недоволство от управлението на ГЕРБ и заради високите цени на тока. Да, ама не. Всички знаем, че протестите бяха стимулирани къде с обещания, къде с пари или принуда и също тъй се говореше, че парите за тях идвали от Цветан Василев. Случайно станах свидел на хвалбата на един млад човек, който беше много доволен, че за участието си във февруарските масовки получил 450 лева и успял да си плати забавения наем. Прескачам думи като морал и човешко достойнство и се питам защо службите не направиха така, че тези организирани провокации срещу държавата да бъдат блокирани. Тогава вътрешен министър беше все още Цветан Цветанов.

Никой не допускаше, че Борисов толкова бързо ще подаде оставка, но и това се случи на 20 февруари 2013 г. В очакване на предсрочните избори Мая Манолова много навреме подхвърли на Бареков интригата за костинбродската печатница, който от екрана на телевизията на Цветан Василев създаде нужната истерия, тъй че 800 000 гласа бяха разпилени и въпреки че ГЕРБ спечели тези избори, не можа да състави правителство. С помощта на Волен Сидеров, който осигури необходимия кворум, депутатите от БСП и ДПС гласуваха правителството на Орешарски. Предизборните обещания се изпариха като лански сняг, а Европа блокира парите за България. Протестите на хората започнаха веднага и продължиха до падането на правителството.

Според мен от един момент нататък обликът на протестиращите се смени. Недоволното гражданство беше изместено от жълтите павета от платеното такова, вероятно за да се държи в напрежение кабинетът и да не забравя кой дърпа конците.

Е, аферата Орешарски приключи и дойде време да броим пилците на прага на зимата. Както вече много пъти казах, за да се преодолеят негативите от неговото управление, ще са нужни поне десет години. Така казва хороскопът, въпреки че премиерът Борисов е оптимист и е убеден, че негативите ще бъдат неутрализирани за две години.

Едната версия – защо дойде правителството на Орешарски на власт, можем да обвържем с идеята за държава, която иска да дестабилизира България. Да, първо ви хрумва Русия, с която отношенията ни са повече от хладни. Но имайки предвид, че плащаме по 501 долара за 1000 куб. метра руски газ, една от най-високите цени в Европа, надали на руснаците им трябва да полагат някакви специални усилия, за да ни тормозят повече. Възможно е проблемът да идва от държави, които считаме за приятелски.

Другата версия, даже без да искаме, ни се набива в очите със странна логична обвързаност, която ми позволява да мисля, че правителството на Орешарски дойде на власт с две цели. Първата, за да създаде условия чрез гласуването на подходящи закони, посредством които държавата, всички ние, да платим милиардите, изтекли неправомерно от КТБ. Ясно е, че един балон не може да се надува безкрайно. И ако днес вече цялото общество знае, че КТБ се е превърнала от банка в пирамида, ограбила средствата на вложителите си, то преди две години тази информация е била известна на единици. Тези хора със сигурност са планирали как да преодолеят спукването на балона. Няма да задавам наивния въпрос къде са били съответните служби и защо регистрацията на близо двеста фирми, свързани с КТБ, на четири адреса в София не е породило въпроси. Дали службите не са си свършили работата заради безхаберие, по разпореждане или от интерес по времето на министър Цветанов няма как да знам. Също тъй е повече от странно, че в БНБ са нямали никаква яснота за далаверата в КТБ. Дали да им вярваме?

Както много пъти се е получавало в историята, един добре замислен план може да се провали заради някоя непредвидена случайност като тази, че министрите от правителството на Орешарски бяха избрани по критерия лоялност, но не и компетентност. Планът се провали и изведнъж на 11 юни 2014 г. КТБ се превърна в горещия картоф на държавата. В първата седмица на юли Василев избяга от България, уж отишъл по работа във Виена. На 23 юли правителството на Орешарски подаде оставка, а на 28 юли е издадена европейска заповед за арест на Василев, който е обявен за издирване в шенгенската информационна система. Как да не си помислиш, без да си вътре в задкулисието, че Цветан Василев не е бил кукловодът на правителството на Орешарски.

Втората цел, според мен, е подготвянето на обществото, тъй че в един момент обезверената и гладна тълпа да припознае Василев като спасител на нацията и да го избере за премиер или президент. Дотогава ролята на удобна маша ще се изпълнява от Бареков, който обаче след бягството на Василев декларира, че вече е европейски политик и не се интересува от ситуацията в България. Разбирам го. Корабът потъва и трябва да се спасява!

Предсрочните избори минаха. Борисов отново е премиер и държавата сякаш тръгна в естественото си русло. И тук е моментът да се запитаме: оти ги ручааме жабетата. Ще ви кажа – от безхаберие. Не ни интересува нищо извън прага на собствения ни дом и интерес, но удобно сме заличили от съзнанието си мъдростта, че безхаберието създава робска душевност и превръща човека от личност в животно, по-окаяно от най-окаяния добитък за заколение.