Мразим всичко, мразим и себе си. Мразим, за да живеем и живеем, за да мразим. А уж сме изтъкани от Божествената Любов. Но тя се е приютила като сираче в сърцата и душите на малцина.

Градим демокрация от 32 години. Единственото, което упорито и неотклонно съградихме в обществото ни като здрав темел за бъдещите векове, беше омразата между хората. Леви, десни, център и неориентирани, всеки мрази някого. Свикнахме с омразата и сякаш се радваме, че омразата ражда омраза, за да избягаме от неудобството на вече чуждото ни душевно състояние да обичаме.

Отдавна вече не помним, че омразата, изпълваща душата, мис­лите, сърцето, пречи и на мразените, и на мразещите да получат справедливото си наказание за своите мисли и дела още в настоящото си прераждане. Неслучайно Библията просветлява – „Обичай ближния си!“, „Прощавай“.

Не раждай омраза, този е смисълът на библейските слова, изказан с други думи. Във вида си според Вселенските закони те звучат така: „Обичай всички живи същества, без значение каква е степента на тяхното развитие, защото и те като теб са творение на Създателя!“

През 1986  г. най-накрая разбрах какво е скритото значение на тези поучения. Многократно при много хора, познати и непоз­нати, бях забелязала една особеност, енергийно лъчение като сива лента, разделяща физическата и духовната аура.

При някои беше ярка и наситена, при други липсваше. Стоеше като идеален овал между двете аури около човешкото тяло, дори и при нарушена цялост на физическата аура при хронично болни хора. При едни понякога изчезваше, при други ярко избухваше.

Тази ефирна лента от аурата, широка около 10-12 сантиметра, съдържаща в себе си подвижни, светещи с метален блясък частици, сякаш снежинки проблясваха, озарени от блуждаеща светлина, е причината хората, направили нещо лошо в живота си, да не получават своето наказание. Тази сива лента е енергията на омразата, която градим ние самите с ненавистта и неприязънта към наранилия ни човек, без значение дали се отнася за физическа или за душевна рана. Негативните чувства изграждат лентата, защитаваща човека, който ни е наранил или когото мразим, заслужено или не.

Колкото повече мразим един или друг политик или партия, толкова повече страдаме като общество. През отминаващата година три пъти ходихме на избори за Народно събрание.

Гарантирам ви, че ако омразата към един или друг политик беше по-смирена, резултатите щяха да са по-различни. Истеричната емоция на омразата създаде такава броня на някои наши политици, че за нея все още бронебойни патрони няма открити.

Мнозина мразят неистово Бойко Борисов. Ковчези му носиха пред дома, как ли не го нарекоха, баща на българската корупция и задкулисие, което обаче изля милиони в платените протести срещу управлението му. Мнозинството от мразещите си поживя добре през тези 12 години. От лятото на 2020-а кой ли не се упражнява в темата за неговото изчегъртване и това на ГЕРБ. Е, като го мразите толкова, изчегъртването му ще бъде невъзможно. Видно е за всички, нали.

Ако отношението към Борисов беше с разум, а не с манипулираща тълпата омраза, той вече сам щеше да се е дискредитирал непоправимо, защото от миналото лято всеки божи ден унищожава партията си, разгонва кадърните хора в нея, нито един от политическите му ходове не е правилен, обградил се е с лицемерни използвачи, изпаднал е в личностни зависимости.

Президентът Радев, човекът, който посрами държавата пред цял свят, единственият президент на България, който има заложен астрологичен аспект за предсрочното му отстраняване от власт, се задържа на поста си досега не заради народната любов, а заради огромната омраза към неговата несъстоятелна за заемания пост персона. Колкото повече го мразите, толкова повече ще властва.

Не мразете Радев. Ако не откриете в себе си поне трелка на обич към него, бъдете безразлични и току-виж преди 20 януари 2022  г. пак сме в избори заради отстраняването на този президент от поста, но къде ти. По-лесно е да се мрази, но не и с невярваща усмивка да му се радват на фантазията, че до 2030 година ще ни превърне във втора Швейцария. Леле, май мечтите му са подсказани от Дявола, но преди време, не сега, защото днес и Той е разочарован от съществото Румен Радев и се пита, като го е раждала майка му, какви орис­ници са били около него. Явно орисници на Злото.

Корнелия Нинова – и тя е защитена, без значение, че подава оставка заради изборния разгром. Подала е оставка, но дали ще се случи. Съсипа БСП, но омразата към нея не позволява кармичните є наказания да я споходят.

Мая Манолова също беше мразена, но харесвана и някак си опи­яняваше достатъчно екземпляри от мъжката тълпа с русата си коса, подходяща прическа, арогантно поведение и дразнещо скъпи дрехи и аксесоари. Помним как Борисов я инсталира на поста омбудсман на държавата, без да се съобразява с партийното несъгласие. Някой обаче є даде безумния съвет да се превърне в човек от народа с бозави дрехи и безлична прическа. Сивата лента на омразата към нея се стопи, сякаш тя се прероди в друго същество и, освен закономерният резултат на изборите, и Кармата я шамароса мигновено.

Както е тръгнало, доказано нарушилият конституцията Кирил Петков, по начин, определян от закона като престъпен, се гласи за български премиер. Моля ви, обичайте, а не мразете този и другия спасител на държавата – Асен Василев. Този е шансът бързо да стигнем до нови предсрочни избори в началото на следващата година, докато не са успели да направят големи поразии. Колкото повече ги мразите, толкова повече пречите на Кармата да ги възмезди за думите и делата им, за това, което обещават с ясното съзнание, че няма да направят, и за това, което премълчават, но са обещали някому във вреда на народа и държавата. Обичайте ги и бързо ще отлетят към историята.

Като мразим, наказваме себе си и отлагаме във времето кармичните наказания на мразените хора. Ако ги заслужават, разбира се. По-доб­ре да обичаме и да прощаваме дори и на най-големия си враг. Така няма да се питаме защо не идва навреме възмездието върху този или онзи, защото всичко ще следва своя естествен ход.

С нашите отрицателни мисли и стремежи сами да налагаме наказания ние не само че не успяваме, а и забавяме настъпващото по естествен път възмездие, като на всичкото отгоре трупаме тежка Карма върху себе си.

Напразно хабим сили и енергия да мразим, товарейки допълнително и без това нелекото си ежедневие. Мнозина от омраза се разболяват нелечимо и до сетния си дъх мразят своята окаяна Съдба.

Напразно упрекваме Вселената и Създателя и сме готови да отречем съществуването на Съзиданието, защото, видите ли, някой не получавал своето справедливо наказание според неписаните закони на обществения морал. Казвам ви, всяко действие има своето време за противодействие.

Хора, не мразете! Аз не мразя никого, независимо че ден не минава без някой да не ме обиди, уязви, да опита да ме унижи, защото неприязънта му към мен така му диктува. Политическите ми хороскопи винаги са крайни и остри, но не мразя никого, дори Борисов, който предаде мен и България.

Обичайте и прощавайте! Аз прощавам от сърце и душа, колкото и да съм наранена, и така позволявам на Кармата да накаже заслужилия. Сивата лента на вашата омраза е бронята, която не позволява съг­решилият да търпи естествените си наказания. Любовта наказва, омразата защитава!