Трима души починаха на 27 септември 2022 г., след като са били ударени от мълния в градинката при църквата „Свети Николай Софийски“ на ул. „Пиротска“ 76 в София.
Има и четвърти пострадал, който е откаран в „Пирогов“ в много тежко състояние с повече от 20% изгаряния по тялото.
Четиримата се оказаха сирийски граждани, регистрирани на 19 септември в лагера в Харманли, със започнала процедура за статут на бежанци. Възрастта им е между 20 и 30 години. Отсъствието им е забелязано в деня на инцидента. Сирийците не съобщили на служителите, че ще напускат бежанския център, нито че ще пътуват към София.
В късния следобед над София се разрази гръмотевична буря, придружена с обилен дъжд и градушка колкото грахово зърно. За половин час над столицата са регистрирани близо 800 мълнии.
Кармата е разрешила възмездие
Поводът да разкажа за преживяното от мен в Цейлон, което бях заличила от ужасеното си подсъзнание и споменът се беше превърнал в нещо мъгливо и неясно – има го, но какво – удобно не помня, е мълнията, убила на 27 септември 2022 г. в София трима сирийски бежанци, четвъртият е оцелял. Защо точно при църквата? Дали защото градинката е дилърско сборище, или друга е причината, свързана с кармата на тези хора?
Няма да се ровя в подробности, прекалено изтощително е. За мен фактът, че се е случило точно до тази църква, в близост до която е гробът на мъченика християнин Николай, убит с камъни от местните мюсюлмани на 17 май 1555 г. и изгорен на мястото, където четиристотин години по-късно е построена едноименната църква, е показателен.
Кармата е разрешила възмездие.
Спомнете си „здравичките“ от село Югово, за които ви разказах в бр. 3/2020 г. на „Кармичният кръг“. Душите на 17 убити деца чакат векове да мъстят на убийците на своите майки.
Човекът – канонизиран
Душата – с право на мъст
Вековете в незримия свят бързо летят. Николай Софийски е канонизиран, което не означава, че Душата на убития няма право на мъст. Ще чака колкото е необходимо най-големите му мъчители да се преродят и да се появят на лобното му място, за да получат своето наказание.
Дали тримата изпепелени сирийци са трима от преродените убийци на Николай Софийски, оставям на вас да прецените.
„Свети Николай Софийски“ е църква, построена в памет на св. мъченик Николай Софийски, убит от турците през 1555 г.
На 300 метра от храма се намира и гробът на св. Николай, един от малкото известни гробни места на български светци. Храмът е осветен на 3 декември 1900 г. в местността Ючбунар (Три кладенци) между днешните улици „Пиротска“, „Опълченска“ и „Цар Симеон“.
Кълбовидната мълния все още е загадка
Първите документирани доказателства за наблюдавани кълбовидни мълнии са от 1638 година, когато в църква в Англия влетяла двуметрова кълбовидна мълния, която убила и ранила много хора, нанесла сериозни повреди и на сградата. Оттогава до днес въпреки хилядите наблюдавани кълбовидни мълнии все още няма яснота относно произхода и същността на този природен феномен. Нито една от множеството предлагани хипотези не може да обясни причината за формирането на загадъчните топки от електрическа енергия с размер от няколко милиметра до няколко метра.
Интересно е поведението на кълбовидната мълния. Най-често тя се движи хоризонтално на около метър над земята и хаотично променя посоката си, дори може може да е неподвижна. По-рядко се движи вертикално. Влиза в помещения, промъква се през най-малките отвори. Обичайно се появява по време на буря, но не е изключение да се появи и в хубаво време. Цветът на мълнията най-често е червен, оранжев или жълт. Понякога в движение изменя и цвета си, и големината. Животът є е от няколко секунди до няколко часа. В редки случаи една кълбовидна мълния може да се разпадне на две по-малки сфери или две да се обединят в една по-голяма.
При среща с кълбовидна мълния не бива да се извършват никакви движения, защото, както се предполага, тя следва създаденото въздушно течение и може да последва човек, особено ако се опитва да избяга. Не трябва да се докосва с каквито и да било предмети, защото има опасност да се самовзриви, да нарани и дори да убие хора в близост до нея.
Мнозинството от хората никога не са се срещали с кълбовидна мълния, а малцина са загинали още при първата си среща с тази природна загадка за земната наука.
Мълния палач в Цейлон
По време на работата ми в Сингапур съм пътувала в множество командировки до близките, че и до по-далечните държави. През 1990 г., в дъждовния сезон се наложи да пътувам делово до Цейлон. Въпреки че отдавна вече носеше името Шри Ланка, с векове използваното име си беше в разговорната реч. Свърших си работата, отминаха деловите срещи, подписахме нужните документи и в свободното време до полета ми реших да се разходя из Коломбо. Най-големият град на острова си оставаше и столица на държавата, въпреки че столицата официално вече беше друга.
Главната улица беше пълна с хора. Обедно време. Свърнах по тясна еднопосочна уличка вдясно, широка около четири метра. От едната страна – тротоарът само с ресторанти, от другата само магазини, предполагам, се досещате от коя страна стоях. По средата платното, много неточна дума, широко около метър и половина, колкото да мине рикша, без да закачи нещо или някой по тротоарите.
В един миг очаквано рукна тропическият дъжд. Всички хукнаха под тентите на ресторантите, местата вътре и вън бяха заети, хората обядваха спокойно и не се впечатляваха от пороя. Свикнали са. Аз стоя под широка козирка пред затворения магазин за дрехи с голям сладолед в ръка и чакам да приключи обедната почивка. До мен двамата индийци, които ме съпровождаха, си убиваха времето, омитайки големи сандвичи, разбира се, твърде различни от европейското понятие за сандвич.
Зяпах ресторанта на другия тротоар, а погледът ми се закова, без да знам защо, в русокос бял турист, облечен в черни широки летни панталони със златен кант отстрани, бяла риза, и тя обточена със златни кантове отстрани и отпред. На главата му леко килната панама. Чудех се дрехите испански или португалски са, а иначе видът му беше на северноевропеец. Цялото му внимание беше в храната. Дъждът се лее, а моите разсъждения си стоят без отговор.
Малко след като рукна пороят, откъм дъното на тясната уличка се появи сякаш от нищото сивкавосин пушек, който плътно се стелеше на около метър и двадесет и тридесет над земята и се приближаваше към тентите и към нас. Гледах с любопитство, няма огън, а димът като умерено бърз поток приближава към нас. Загубих интерес към сладоледа и се втренчих в пушека, който вече беше в непосредствено близост до нас тримата.
На около метър и половина от нас изведнъж, все едно от цилиндъра на невидим фокусник, пушекът се превърна в ярко огнено кълбо, изхвърлящо искри с големината на футболна топка. Всички хора в близост около мен бяха притихнали, индийците ми прошепнаха да стоя неподвижна, защото... другото не го разбрах. Дъждът звучеше като артилерийска канонада. Местни, туристи, всички с изключение на обточения в златни ширити турист се бяха втренчили в светещото кълбо, което за миг остана неподвижно.
Всичко стана за секунда, която ще помня цял живот, колкото и да се опитвам да забравя.
Неподвижното огнено кълбо, после ми поясниха, че било кълбовидна мълния, като изстреляно от пистолет се заби в гръдния кош на туриста, привлякъл моето внимание с несъответствието между дрехите си и русата си коса. Мълнията избухна и изчезна, остана само дим и изпепелено човешко тяло. В първия миг не осъзнах какво се случва. В следващия гледката ме раздруса. От човека бяха останали остатъци от овъгленото тяло. Незасегнати, като че ли с нож отрязани, в края на въглена до преди малко хранещо се човешко тяло, бяха останали непокътнати ръцете, главата с част от врата и стъпалата. Обгърна ни отвратителна лепкава смрад на изгоряла плът.
Сега разказвам това спокойно, въпреки че пак ми се гади от видяното и от миризмата, но когато бях на три метра от случилото се, щеше да ми се пръсне сърцето, цялата се разтреперих, казаха, че съм побеляла като вар. Искали да викат лекар, но съм отказала. И това не помня.
Бях забравила какви дрехи ще купувам, не дочаках отварянето на магазина. Моите придружители ме заведоха в не съвсем близък ресторант, не че съм яла, за да се успокоя. А те ми разказаха как местното население в Индия възприемат появата на кълбовидна мълния.
Направи ми впечатление, докато напускахме лобното място на малката уличка, че хората дори не се разбягаха уплашени и притеснени. Останаха си по местата.
Разпитвах познатите си защо са така спокойни, изпепелен е човек, а те добронамерено, подробно и също спокойно ми разказаха, че всички местни хора са наясно, че кълбото на мълнията е живо, че е пратено от Съда на Божествата (разказах ви преди няколко броя за Вселенския съд) да накаже живо същество, човек или животно, но винаги същество с душа, за негови прегрешения. А са спокойни, защото огненото кълбо никога не „напада“ случайно и погрешка. Всеки от местните вярва в прераждането и кармата, всеки си знае греховете и тегобите и дълбоко в себе си е наясно дали може да го „споходи“ мълния, която да го изпепели. Обясниха ми, че при тях кълбовидните мълнии не са нещо рядко, но не му се дава гласност. Разказаха, че дори слоновете могат да бъдат нападнати и убити от мълния, ако са повалили без причина дърво или са наранили животно или човек само защото са били ядосани.
Чужда и неразбираема за европейците е житейската логика на хората в този край на планетата. За съжаление не мога да кажа същото за другите държави по света, нито за нашата мила България, защото хората вярват във врачки, ясновидки и странни духовни учения и течения, но не и в реалностите на Вселената. Затова си патим и още дълго ще си патим, защото случилото се заради мълния в София е подобно на преживяното от мен в Колобмо. Винаги трябва да помним, че заради действията ни Вселенският съд може да разпореди унищожението и на народ, и на държава.
Слава Богу повече не ми се е случвало дори да видя кълбовидна мълния, камо ли да присъствам на човешко наказание и изпълнена присъда. Толкова бях потресена от видяното, че отказах полета и се прибрах в Сингапур с корабче.
Кармата, която, както по-късно разбрах от моите тибетски учители, е обвързана с Вселенския съд – вече често пиша за него. Кълбовидната мълния е най-тежкото показно наказание за прегрешилите или изтъканите от непочтени мисли.
