Като дете много обичах да чета приказки. В детската ми библиотека българските народни приказки на Ангел Каралийчев, „Златни приказки на нашите деца“ от Николай Райнов, „Приказки на народите“, „Африкански приказки“, томчетата на Братя Грим, Андерсеновите приказки и още много други заемаха цял рафт. Някои съм забравила и трудно бих могла да разкажа, без да си ги припомня, но една от българските приказки се е запечатала завинаги и незабравимо в съзнанието ми – „Сливи за смет“.
Един баща решил да намери добра съпруга за своя син, но как да бъде сигурен, че тя ще бъде и чиста, и къщовница. Натоварил една талига със сливи. Отишъл на мегдана на селото, разпрегнал конете и с пълно гърло започнал да вика: „Идвай, народе, давам сливи за смет. Кой колкото боклук има в къщи, да го донесе, а аз ще му дам същото тегло сливи.“ Условието било момите в семейството да идват да разменят сметта за сливи.
Втурнало се де що има здраво и болно да види какъв е тоя луд човек, дето дава сливи за смет. И тъй като не било лъжа, започнало голямото метене на къщи и дворове. Според сегашния ни начин на мислене можем да кажем, че се е провела кампанията „Да си изчистим селото за един ден“. Всяка мома носела събраната смет. И все много носели. Най-накрая, аха сливите да свършат, дошло едно моме, което успяло да събере едва шепа боклук. Сякаш засрамено, че за разлика от другите моми за две сливи боклук не е намерило у дома си. Светнали очите на бащата. Ясно било, че е намерил най-добрата съпруга за своя син... и както знаем, в приказките три дни яли, пили и се веселили.
Заради приказката нямаше нужда баба ми да ме кара да мета двора с голямата дворна метла, нито пък да чистя онази част от къщата, която беше мое задължение. Правех го с желание и доброволно. Бях убедена, че трябва винаги да е чисто, без да мога да отговоря с детското си съзнание защо е необходимо да бъде чисто около нас.
Без да боледувам от носталгия по миналото, ми се струва, че в годините преди ’89-а сякаш чистотата, която пазехме, беше много повече, отколкото след това. В последните 25 години като че ли се опитваме не само да разрушим, при това много успешно, всичко изградено при социализма, но и да го затрупаме с боклуци. Ако днес някой реши да търси булка на сина си, поучил се от приказката „Сливи за смет“, със сигурност всичките сливи на Европа няма да му стигнат да ги размени за разпиления боклук на България.
Като гледам как мои сънародници си изхвърлят боклука и освинват де що чисто място намерят, представям си как Дарвин е формулирал своята еволюционна теория за произхода на видовете. Докато е плавал с кораба „Бигъл“, вероятно многократно е наблюдавал как човешки същества и маймуни създават боклук и замърсяват около себе си по еднакъв начин. Въпреки че теорията му не е вярна, не мога да не се съглася, че между не малко хора и маймуните начинът за цапане е еднакъв. Въпрос на развитие. Някои от човешките същества все още са на етап човек-животно, други са еволюирали до човек. Облеклото, религията, етносът и социалното положение са само маскировка, прикриваща това разделение. Не бихме могли да очакваме от човек-животно да пази чисто, както и не бихме могли да очакваме, че еволюиралият човек няма да пази чисто. Човекът винаги ще чисти боклуците на човека-животно, докато дойде мигът някъде напред в бъдещето, в което хората-животни няма повече да се прераждат на Земята. И тъй като този момент е много далечен, затова и набира все по-голяма популярност кампанията „Да изчистим планетата“, в която участват повече от 70 държави.
„Да изчистим България за един ден“, организирана вече за трета година от бТВ, успя да организира само през 2013 г. 375 хиляди българи и да събере 24 хиляди тона боклук. С 2000 тона по-малко от 2012 г. Не знам дали тези общо 50 000 тона отпадъци, събрани чрез кампанията за две години, са натрупани в предходните десетилетия. Дай Боже да е така, защото ми се струва повече от притеснително българският гражданин да изхвърли 24 хиляди тона боклук за една година извън регламентираните сметища. Не че не е възможно, но ако фактите са такива, излиза, че все повече хора-животни обитават България, че деградацията и маргинализацията са повсеместни, че все по-малко стават човеците, които поемат отговорността да поддържат чиста земята, която обитават. Земята, за която са проливали кръвта си техните деди и която са им завещали, но не да я зариват в боклуци.
Ако потърсим допирни точки между желанието ни да пазим чисто не толкова в домовете си, колкото да съхраняваме чиста природата около нас, и безбройните битки, водени от предците ни, за да имаме правото да наречем земята, която обитаваме, своя родина, мога без никакво съмнение и с абсолютна категоричност да кажа, че опазването на природата ни чиста е изява на патриотизъм и родолюбие.
Кампанията „Да изчистим България“ стана на три години. Аз и близките ми всяка година участваме в нея и чистим с удоволствие, въпреки че боклука го е направил някой друг. Е, на пръв поглед хора, всъщност хора-животни, но нямам нищо против да им чистя. Защото участието в това масово почистване на България освен изява на цивилизованост е и тест за патриотизъм. Човек, който обича земята си, я пази чиста.
