Сто години след инфлуенцата светът отново, вече повече от година, живее в безвремието на поредната, но не последна световна пандемия. Естествено зародила се или изкуствено предизвикана, животът на човечеството ще постави нова разделителна линия по дългия път на своята еволюция – преди ковид и след това. Огромен ще е скокът напред в интелектуално и технологично отношение. За малцина малка ще е крачката напред, за мнозина много крачки назад ще е развитието в морално и междуличностно отношение. Този е естественият ход на живота – битието формира съзнанието, а не обратното. Когато съзнанието, обществено и индивидуално, достигне до най-ниската си точка на деградация, настъпва качественият скок, който ражда новото съзнание и новия човек, търсещ своето ново битие. И така безкрай се върти колелото на Вечния живот.

В сравнението между появата, развитието и последиците от испанския грип и коронавируса има много сходства, в които солидарността като общност на интереси, като взаимна подкрепа и разбиране в обществото, както между отделните индивиди, така и между по-големи общностни групи, невинаги е най-изявената, въпреки че я има и хората обичайно очакват по време на глобално страдание съпричастието да е всеобщо състояние на обществото, нацията, човечеството.

Загадката на произхода

Появата на испанския грип, или инфлуенцата, като географски произход е загадка, уж е тръгнал от Китай, но това са само предположения без доказателства. За първи път заболяването е регистрирано в края на Първата световна война през март 1918  г. През октомври 1918  г. инфлуенцата вече е пандемия, обхванала целия свят, а краят є настъпва през декември 1920  г. Заразените са половин милиард души, около една трета от тогавашното население на Земята. Между 50 и 100 милиона души умират. Карантината на места е продължила една година. Затворени са съдилища, училища, театри, кина, църковните служби са прекратени. Някои държави са във военно положение.

Произхода на инфлуенцата продължава да бъде загадка, но бихме могли да потърсим връзка между тази пандемия и бойните отровни вещества, употребени за първи път ефективно по време на Първата световна война три години по-рано, отново през пролетта, когато на 22 април 1915 година германската армия използва 6000 бутилки, пълни със 180 тона втечнен хлор, срещу френските и британските позиции на река Ипър. Ефектът от жълтеникавия токсичен облак е незабавен. За няколко минути ослепяват и умират от задушаване между 2000 и 5000 души. Ранените са близо 10 000. Паниката е безмерна... но химическите оръжия се оказват неефективни при добра защита и трудни за контролиране, вятърът може да смени посоката, температурите да са ниски и газът да се стеле по земята.

Химическите и бактериологичните средства за водене на война са забранени през 1925  г., но са използвани и през Втората световна война, и до наши дни в Ирак и Сирия. Бактериите и вирусите са забранени като оръжие по време на война, но поне аз не знам да има документ, който да заб­ранява използването им като диверсия срещу икономиката на държава през мирно време, като грипен вирус например.

Появата на коронавируса също е загадка

Първата официална информация е от началото на декември 2019  г. Уж тръгна от Китай, но месеци преди това бил засечен в алпийски курорт, а година по-рано присъствието му сред хората сякаш вече било установено.

Дали коронавирусът е изпуснат от лаборатория, дали порази човечеството от паднал на неподходящо място сателит с биологично оръжие, каквито с хиляди обикалят в орбита около Земята, това никога няма да се разбере, независимо коя държава ще бъде обвинена за създаването му и неговото разпространение. За шест месеца пандемията е обхванала целия свят. Към 10 март 2021  г. заразените са близо 117 милиона души, около 1,7% от сегашното население на Земята, от 223 държави, а починалите са 2,6 милиона.

Коронавирусът е далеч по-безобиден от испанския грип, а човечеството несравнимо по-напреднало в знанията си, тъй че преодоляването на тази зараза ще е недалечен факт. Коронавирусът ще се превърне в един от обичайните грипни вируси, с които земляните ще свикнат да живеят и ежегодно да се ваксинират. Ако имаше солидарност и единение между хората, вече щяхме да сме го забравили. Нужно беше само да се спазва дистанция, да се прави дезинфекция и най-важното – да има дисциплина. Човечеството, уви, се оказа разглезено в битието си след Втората световна война и се случи точно обратното и у нас, и по света, а солидарността често си остана само думи и благи пожелания, докато съзерцаваше и се възмущаваше от избухналата с пълна сила злост, агресия, противопоставяне между хората, бунтове, палежи, погроми.

Днес как да разпознаем общочовешкия път към Светлината в почти липсващата солидарност на хората в изпитанието по време на заразата?

В миналото пример имаме. По време на испанския грип мъжете и жените от създадения само преди 100 години орден „Рицарите на Колумб“ в САЩ работят като медицински сестри, шофьори, доброволци във военните лагери, лазарети, временни медицински пунктове. От членовете на ордена над 3000 души са покосени от болестта. В настоящето такава масова саможертва на хора, които не са длъжни да са на първа линия като лекарите, сестрите, помощния персонал, е немислима. А и размислите ни, свързани с пандемията, дават насока на мисли, различна от библейските откровения.

Ако приемем, че всичко било и предстоящо е творение, еволюция и развитие по волята на Бога Отец, тогава дори думите на Иисус: „По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие“ (Матей 19:24), добиват обратен смисъл. Според тълкувателите за богатия е много по-трудно да подчини волята си на Вярата и на Божия Син, отколкото за бедния. За богатите е правило да се уповават на материалното, но не и да вярват на невидимия Спасител. Пандемията от коронавируса ни даде обратния пример. Богатите хора, приели или не Спасителя в Душите си, стриктно спазваха забраните и съхраняваха живота си и този на близките си за разлика от бедните. За бедните, но с куха душа и немощни на мисъл за доброто за тях и за всинца, за Иисус, за Твореца Божието царство ще остане затворено. За богатите ще се съди по делата им... и камилата може да мине през игленото ухо.

Бяхме и продължаваме да бъдем свидетели на крайното, до безчувственост, противопоставяне между поколенията. Натрапчиво беше поведението на безразличие за живота и здравето, предимно на баби и дядовци, от техните внуци. Виждаме как в зелените коридори се редят един до друг млади и стари, но младите не дават предимство на тези, които трябва първи да се ваксинират заради възрастта си. Къде да търсим в тази ситуация човечността?

Карантината в много държави предизвика протести, които зад лозунгите за отнемане на права и свободи ускориха разпространението на вируса. Маските се превърнаха в необходимост и още дълго ще ни съпътстват в битието, но въпреки това постоянно някъде протестират срещу тяхното носене – някой се задушавал, на друг му отнемали правото да говори, фантазьори. Докато хиляди се заразяват и стотици умират, всякакви „анти“ хора обясняват, че вирус няма, че и глуповати политици им пригласят. Къде тук е християнското смирение и единение, къде е осъзнатото добро в изпитанието, къде е Светлината, обединила нашата доброта и ра­зум, за да бъде спасен поне един човешки живот – не от лекарите, а от потребителите на тяхната помощ? Пандемията раздели хората, събуди най-злото в отношенията, изкара на преден план всички онези качества на човешкия характер, които трудно бихме могли да причислим към Светлината на Твореца.

Солидарността на глобално ниво също си остана пожелание. Свидетели сме как държави се опитват да придърпат повече ваксини за сметка на други държави. Ако имаше християнска и общочовешка солидарност, нямаше Европейската комисия да гласува механизъм за блокиране на доставки за ваксини за страни извън ЕС, за да не бъдат ощетявани гражданите на Европейския съюз. Човещината по време на пандемия не е правило, а изключение, защото е продължение на битието, забравило същата тази човешка солидарност и единение между хората.

Която и да било, пандемията събужда и подтиква към изява на Злото, за да извадим наяве забравеното Добро в отношенията ни, в Душите ни, в пречупения през ценностите на материалното морал. Вирусът принуди хората да си припомнят отговорността към себе си, към околните, към станалата ненужна в презадоволеното ни материално битие човечност. Солидарността, обществена и индивидуална, по време на пандемия не е правило, а изключение, защото е продължение на битието, забравило същата тази човешка солидарност и единение между хората.

Пандемията –инструмент на еволюцията

След всяка пандемия животът се променя, а технологиите – усъвършенстват. Всяка епидемия съсипва икономиката на държавите, глобалната икономика и убива хора. Но след кризата загубеното бързо се наваксва и достига нови технологични висоти. Сегашната пандемия от коронавирус даде тласък на дигитализацията, която достигна още преди да е приключила кризата, невиждани досега нива. Човечеството тръгна по пътя, който ще го отведе до Стоманените пещери на бъдещето, за които ни разказва Айзък Азимов, когато през поредната пандемия ще търсим отговори за единението ни по пътя към Светлината, която винаги ще е част от нас, а другата ни част ще е притежание на Мрака.

Дойде мигът човечеството, достигнало 13-о ниво на духовно и интелектуално развитие, да започне да се учи да се обединява и да възприема себе си като единна планетарна култура, а не като сбор от държави, всяка със свой интерес. Далеч напред е времето на окончателното обединение, но кризите и пандемиите ще ни сръчкват и принуждават да вървим по този път.

Нашият път е в Светлината, защото, както е казал апостол Иаков: „Мъдростта, която иде от горе, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.“ (Иаков 3:17). Въпреки че мнозина още кретат по пътеките на Мрака, обратите са очаквани с еволюцията на съзнанието ни и с все още несигурно покълващото желание да сме съпричастни към всеки и всички във всяка ситуация, позволяща Добротворство. Такъв е редът на по-високото ни планетарно ниво, който преминава през сегрегацията на Душите на хората – едни нагоре към Светлината, други в Светлината, но все още нуждаещи се от Мрака, трети – към Мрака.