Към брата си Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани; душата ми в огън тлее, сърцето ми в люти рани. Отечество мило любя, неговият завет пазя, но себе си, братя, губя тия глупци като мразя.
Христо Ботйов
---
Ще ми се да го кажа като Ботев, но нямам неговата дарба. Сякаш е писано сега... народе! Единствената ми отлика с изплаканата му горест е, че не мразя никого. И да искам, не мога да мразя. Звучи като оправдание, защото в нашето общество неспособността да мразиш е недъг, а днешният българин живее, за да мрази, и мрази, за да живее.
И душата ми плаче, и сърцето ми е в рани от овчедушното безродие, в което вече 25 години благо си битуваме. Родина – какво е това? Предателят по душа най обича да е космополит. Патриотизмът е гнъсна дума – като национализма. Затова на Великия творец на гафове – президента Плевнелиев, не му трябва национална доктрина, вероятно и Родина, след като звук не пророни в защита на България в отговор на османлията Семир Ялчън от Партията на националистическото движение в Турция при учредяването на партията на Местан – ДОСТ: „Където и да се говори на турски език, това място за нас е част от нашата родина“. Разбирай, че където в България се говори на турски, това е Турция! Дали Плевнелиев няма и турско гражданство? Външния ни министър Митов, и той е космополит и заради глобалността на евроатлантизма си вероятно е възприел думите на турчина като комшийска задявка. Да ни пробват рефлексите. Премиера също не го чухме по темата.
Някой от кормчиите на България ще ми отговори ли – ние вече в Турция ли живеем, или скоро ще се приобщим към възраждащата се Османска империя, та затова отдалече ни подсещат. Тъй де, да не се блъскаме по магазините за забрадки, когато дойде време хиджабът да е добрият тон в обществото.
Мълчат си нашите управници с изключение на вицепрезидента Маргарита Попова, която поизми срама: „Има ли нашата, българската дипломация своята стратегическа дълбочина за защита на националния интерес? И кога българската дипломация няма да крета след събитията, кога ще очертаем ясно националния си интерес и ще го защитаваме пламенно и докрай, и просветено?
Аз също казвам, че където и на този свят да има българи, там е България, там има един български свят. Когато обаче на учредяване, на партийно събрание има говорене от страна на чужди граждани по тази тема и ако се изпращат двусмислено или недостатъчно добре разбрани послания, тогава на битово ниво могат да се получат недоразумения, неразбирателства... И затова аз казвам, за мен най-напред е българският национален интерес...“
Дълго е цялото изявление на вицепрезидента, а другите, които мълчат, сигурно си имат оправдание. Но аз не искам да мълчат, да се оправдават, защото моите деди не са се върнали от странство да градят България, не са воювали в световните войни, за да мутира родината ми в хранителна среда за безродници, за които дали ще си нахлупят фес, будьоновка или каскета на вожда им е все тая. Важно е да се имат за значими, докато всъщност са случайници, получили власт заради безхаберието на поне половината от народа, на който някой внушава, че му нарушават човешките права, когато го карат задължително да гласува. А моите права не се ли нарушават, когато платени тумби гласуват под строй? Държавата не страда ли заради хората, които биват избирани по този лъжовен начин? Или оправданието е, че „не ми пука за държавата, защото обичам Родината“. Тарикатът винаги ще се изхлузи като мазна връв, а електоралните далавераджии ще са щастливи, че са ударили кьоравото, но тъй като са предимно неграмотни, ще им е трудно да пресметнат какво губят, когато печелят по 50-100 лева, за да продадат гласа си.
Парламентът прие задължителното гласуване. Казват обаче, че щяло да си остане само на хартия. Може, като всяка българска работа, правена-недоправена. Как пък никой не възропта, че да се прилъгва електоратът към урните, като се раздават с томбола телевизори, перални, хладилници, пари, е унижение за човешкото му достойнство. Само аз ли се терзая, че е сбъркано мисленето осъзнатият ти избор кой да води държавата в следващите четири или пет години, да бъде разиграван на хазарт. Ако на някой не му пука дали ще гласува или няма да гласува, защо на държавата трябва да й пука за такъв човек. Според мен е справедливо негласувалите без основателна причина да бъдат лишени от социални блага. Държавата и гражданите са едно цяло и правото да се гласува трябва да е вменено като задължение. Знам обаче, че на нашите народни представители от най-ляво до съвсем дясно никога няма да им стигне смелостта да постановят, че който не гласува, губи своите социални привилегии. Не им стиска, защото веднага дежурните безродници като тези с нищо незначещото име Български хелзинкски комитет ще закрещят за накърнените човешки права на отказващите да гласуват, защото така било в демокрациите. Сякаш българинът за цялата си история все в демокрация е живял и ако някой му я отнеме – край, душичката му изтръгва.
Същите тези се заканиха на премиера да сезират прокуратурата за това, което бил казал, доколкото го бил казал, за доброволните отряди по границата, които задържали бежанци и ги връзвали със свински опашки. О, ужас! Какво просташко незачитане на тяхната религия сме показали! „Абсолютно безобразие“ – така външният ни министър Даниел Митов коментира пред bTV гражданските арести на бежанци и връзването на ръцете им със свински опашки. Какъв срам, вместо с белезници, да вържат нарушителите на границата с найлонови въркозуни, на които казвали свинска опашка. Сякаш те разбират български и някой ги е попитал каква им е религията. Като им е толкова крехък натюрелът на тези преселници, защо пресичат нелегално нашата граница, ами не отидат на граничния пункт да се предадат и да искат убежище? Ако свинските опашки са им проблем, да ги нарекат по друг начин – телешки език, овче черво, чурук кадаиф, че да не им се нарушават човешките права. Безродниците от БХК как веднъж не се сетиха да застанат и в моя защита като редови гражданин и да споделят фанатичната ми вяра в член втори на върховния закон – Конституцията на България, който гласи: „Териториалната цялост на Република България е неприкосновена.“ Защо не се опитаха да избършат от лицата на нас, българите, и най-вече от тези на управляващите храчката, която ни залепи Местан, като се кри в турското посолство. Днес се крие, утре на бял кон ще си иска територии по историческа бащиния. Затова и както подкрепям, така и смятам, че вицепрезидентът греши в думите си, че „на битово ниво могат да се получат недоразумения, неразбирателства...“ Когато битовото ниво се захлеби, защото демонстрацията на вярата освен по принуда може да бъде и платена, както от години се прави в България, с месечни помощи за всеки, чиято майка, сестра, жена, дъщеря, сложи чадор или бурка, задължително ще дойде и моментът, в който битовите недоразумения ще прераснат в претенции за територии. Тогава какво ли бихме могли да защитим с бутиковата си армия и с негодното за войнска служба младо поколение. А промените на планетата Земя предстоят. Светът няма да е същият, който познаваме, затова трябва да можем да защитаваме границите си. Днес от бежанците, утре от някой, който пожелава земята ни.
Като искаш да си бежанец, вървиш през официалните пътища. Всеки друг е нарушител и враг. Към врага трябва да се отнасяме безкомпромисно, защото неговите човешки права не означават накърняване на моите, нито тези на родината ми.
Аз съм за създаването на доброволни отряди. След като границата с Турция и Гърция, въпреки усилията на властите, е порта без пазач за каналджиите и толкова много нарушители всеки ден я пресичат, логично е да има легитимни доброволни отряди. Такива, каквито имаше във времето на късния социализъм. А всички, които са се загрижили да не обидим вярата на бежанците-преселници и се бият в гърдите какви борци за човешките права са, защо не отидоха в Сирия, Ирак и Либия, за да просветляват главорезите от „Ислямска държава“ колко е нехуманно да се режат глави, първо на християните. Преди две години йерусалимският митрополит Теодосий беше в България и в сказката си каза, че в тези размирни територии християните са целенасочено избивани. Защо платените защитници на човешките права не отидоха там? Питам и знам, че въпросът ми ще си остане висящ, веднъж, защото господарите им плащат, за да сеят смут в България. Втори път, защото винаги е по-сигурно да си кръчмарски бабаит в спокойна държава, вместо да плещиш глупости пред същества, за които е наслада да ти отрежат главата. Така са направени – да се зареждат със сили чрез пролятата кръв.
Днес българите живеем в някакъв измислен, пълен с безвремие мехур, но всичко, което нашите политици, държава, народ прави, се вижда и помни по света. Пазеното в пълна тайна притичване на Плевнелиев до Украйна, за да бъде обявен за „Личност на годината – 2015“ и изцепката му, че „не признаваме резултатите от референдума в Крим и проведените референдуми от самопровъзгласилите се власти в Донецк и Луганск“ ще струва много на България, нищо че сме почти невидима точица на земната суша. Достатъчно е да помним какво каза в интервю за Би Би Си на 31 март Дмитрий Песков, говорителят на президента Путин: „Назряват грандиозни промени. Старият свят е длъжен да отстъпи пред Новия. Русия има потенциал, воля и мисия“.
Българите с типичното си безродничество къде са в тези промени. Нито риба, нито рак. Ако се надявате на САЩ, забравете. Ако се надявате на Русия – да благодарим на Плевнелиев за високата цена, която ще платим. Ако на никой не се надявате – тичайте да си купите забрадки, докато не са свършили.
Ако питате за ненаписаното след „Народе????“ в тефтерчето на Левски, ще ви го кажа – „Народе???? Ланшна шума“.
