Никога не съм го обичала. От дете дресурата на животни ме е потискала, защото всичко онова, което животните правят на арената, е противоестествено на тяхната природа и не е постигнато доброволно, а с насилие над животното. Циркът обаче си има и положителна страна. Можеш да изгледаш само клоуните, а на дресурите да си излезеш или пък изобщо да не ходиш на цирк. Как обаче да избегнем натрапчивото присъствие на множество клоуни, събрали се в омерзяващия цирк на 42-ото Народно събрание? Подскачат като дресирани, но без да са насилвани. Иде им отвътре. Клоуни, които не ни развеселяват, които ние сме избрали или пък не особено съвършената ни избирателна система е решила да избере вместо нас, клоуни, които много скоро ще ни разплачат, ако парламентът избере правителство, каквото и да е то.

Още първият звън на парламентарния звънец сякаш озвери депутатите от БСП, ДПС и АТАКА. Вместо шеги и ведро настроение, обещаващо спорна и в полза на държавата и народа работа, ни заляха с неконтролируема междуличностна омраза и поглед назад към отминалите 4 години. А който върви напред и гледа назад, винаги пада и си чупи главата. Това ще му е орисията на парламента – ГЕРБ срещу останалите. Цената ще я плаща народът в следващите десетилетия. Ако искаха да бъдат отговорни народни представители, тези в парламента трябваше още от първия ден след задължителния избор на председател, заместници и комисии да поставят въпроса как да бъдат намалени и с колко държавните субсидии към всяка от партиите, прескочила един процент на изборите. Чухме обаче истеричните крясъци на Сидеров, които скандализираха присъстващите дипломати и хората вкупом си излязоха. Пука му на Сидеров, че излага България. Важното, е че си е самодостатъчен и с бутафорния си национализъм, колкото и да е дълъг животът на 42-ия парламент, ще си прави постоянно шоу, за да си задържа електората. Че и на него, горкия, не му е лесно. Доскорошният му съратник и кум, но днес враг, създал също националистическа формация, аха да влезе в парламента.

Видяхме, че и фокусниците са налице в настоящия парламент. Близо милион и сто хиляди човека са гласували за ГЕРБ, но изведнъж се оказа според твърденията на БСП и ДПС, че партията била политически труп и нямала право да участва в управлението. Направиха предварително наговорен парламентарен фокус и ГЕРБ се оказа в опозиция, а в парламента се създаде тройна коалиция. Нищо лошо, бих казала, но когато съглашението уж не е, но всъщност е между ДПС и АТАКА, очевидно, че интересът клати феса даже и на този, който крещи, че го мрази. Затова казах, че Сидеров е бутафорен националист. Делата на тези фокусници обаче ще разберем много след като са паднали от власт. Така както остана в тайна за хората, че Иван Костов като министър-председател е разписал вредни и съсипващи държавата ни договори с продажбата на „Марица-изток 1 и 3“. Така както дълго остана в тайна за народа, че с предсрочното затваряне на трети и четвърти енергоблок на „Козлодуй“ цената на тока е скочила с 30% и в същото време Сергей Станишев като министър-председател по време на тройната коалиция е отказал да разпише предпазна клауза за включването на двата блока при необходимост. Това го каза един експерт по телевизията. Не знам дали е вярно, но не бих се учудила, ако е.

Клоунадата в парламента започна, но вместо шеги и хъс за работа част от депутатите ни заляха с омраза. Бих мог­ла да кажа каква е кармичната причина за неистовата омраза на Станишев към Борисов. Няма обаче да го направя, защото нищо няма да се промени. Станишев отдавна е превърнал своя комплекс за малоценност, развит във вековете назад в рафинирана надменност, наглост и омраза към всички, които са с повече качества от него. За лош късмет на Борисов той е един от тези хора – грубоват, джаста-праста, казано на жаргон, нерядко езикът му пречи, но работи за България.

Всъщност на мен ми е безразлично кой ще ме управлява и дали житейската философия на правителството и министър-председателя ще са леви, десни или центристки. Важното е да не е коалиция и да се работи за народа и държавата. При управлението на коалиция винаги личното облагодетелстване е много по-лесно достъпно, а управлението на държавата – неуспешно. При управлението на ГЕРБ въпреки множеството грешки на тогавашния премиер Борисов позитивите безспорно бяха много повече. Затова и независимо от продължилата повече от година и половина масирана кампания против ГЕРБ тази партия спечели най-много гласове.

Нали сте чували приказката – каквото и да ви говорят, знайте, че става дума за пари. Според мен БСП загуби много пари заради управлението на ГЕРБ. АЕЦ „Белене“ – тази бездънна дупка, засмукваща народни пари, вече е затворена страница. Потен­циалът България да произвежда за нуждите си достатъчно количество природен газ стана реален и най-важното: близо година време измина, откакто правителството на Борисов успя да елиминира посредниците в доставките на горива между България и Русия. В резултат на това народополезно дело всяка година България пести по триста милиона долара. Не ми се ще да бъда лош пророк и да си мисля, че ако се създаде правителство на БСП, даже и за няколко месеца, подобни договори няма да бъдат отново подписани.

Странна за европееца и за американеца е нашата душевност. Ето ви пример. Бившият министър-председател на Украйна Юлия Тимошенко е осъдена и ефективно излежава седемгодишна присъда за това, че е ощетила държавата с 250 милиона долара при договаряне на енергодоставки с Русия. В България 942 541 човека гласуват за партията, ощетявала посредством фирми посредници всяка година народа с 300 милиона долара. Тези хора или имат много къса памет, или продължават да живеят с илюзията, че всяка крива линия на партията е права. Но забравят, че комунизмът си отиде, а сиренето даже и с палмово масло струва не малка част от пенсията, която можеше да бъде далеч по-голяма, ако държавата се управляваше от хора като Борисов, а не от такива като Станишев, Костов, Димитров или Виденов. Умният човек гласува за личности, защото те променят историята и работят за благото на народа... или за страда­нието му. Фанатикът гласува за партии и е щастлив да страда колкото е нужно, даже да гладува и да живее в лишения, но любимата му партия да управлява. И тъй като в историята повторения не се случват, звездите категорично твърдят, че колкото по-къс е животът на 42-ия български парламент, толкова по-малко ще са нашите страдания в бъдеще време.