Държите в ръцете си новия брой на „Кармичният кръг“, а изборите за Европейски парламент вече са история. Нямам представа какъв е резултатът, защото броят беше предаден за печат много по-рано. Очакванията ми са да е такъв, какъвто съм го предвидила.
Гласовете са купени и не са имали скрупулите да се продадат. Новият ерзац месия ни проглуши ушите, че със собствени средства е финансирал кампанията си за разлика от партийните мастодонти. Явно къртовски е работил този внушил си историческа предопределеност човечец и е успял да скъта бели парици за тежката борба с партиите кръвопийци на бедния народ. Иначе трудно можем да си обясним неговото масирано и натрапчиво медийно присъствие. Но знам ли, може и да бъркам. Преди петнадесетина години един депутат се похвали, че натрупал милиони като се лишавал от баничка всяка сутрин и спестявал парите. Защо и новият български месия да не си ги е спастрил от заплати. На примитивния човек вяра и обещания му дай за безплатно бъдеще.
Рекламният клип на една настояща евродепутатка, на която очевидно й е харесал животът в Брюксел, за да го иска втори път, представляваше синоним на тези, а и на всички други избори у нас. На лилав фон, долу на екрана беше изписано „Купуването и продаването на гласове е престъпление“. Над тях се мъдреха многозначителните големи букви – „Тя го може“. Много нахално твърдение. Знам, че мнозинството от тях го може, не само тя.
Няма да ги мислим нашите евродепутати. Така и не разбрах за какви български каузи ще работят в Европейския парламент. Доколкото ще работят. В предизборната кампания това сякаш се оказа детайл без значение. Научихме обаче, че заплатата на евродепутата ще бъде 7500 евро, плюс 300 на ден за храна и хотел при пътуване, плюс 4000 годишно за телефони и офис консумативи, плюс 17 000 за асистенти. Както се казва, да са им хаирлия. Такъв е стандартът на еврочиновника, същото ще получат и нашите. Европа не позволява дискриминация. Въпреки че се развива на две скорости, а ние сме последни на опашката. За мен обаче големите заплати на евродепутатите сякаш имат по-малка стойност от едни 100 лева общински пари, изхарчени преди около месец.
Спомняте си, на 26 април цялата страна масово се включи във вече традиционната национална кампания на бТВ „Да изчистим България за един ден“. Предходните години чистих в зоопарка и два пъти в циганската махала. Този път реших, че бих могла не само да почистя като цяло чистата градинка пред нас, но и да боядисам пейките. Имаха нужда от освежаване. И... стана интересно.
Оказа се, че за да боядисам пейките се иска разрешение от „Паметници на културата“. Бях изненадана, че пейките са паметник на културата, имайки предвид, че често ги чупят и антикварите си ги разнасят нагоре-надолу, но като човек подчиняващ се на правилата допуснах, че са движим паметник на културата.
За да бъде подчертана значимостта на пейките за културния ландшафт на градинката, моята скромна персона трябваше да говори с ресорния заместник-кмет в Столична община, отговарящ за „Зелена система, екология и земеползване”. Добре! Госпожата ми отговори: „Мисля, че предложението ви не може да бъде прието, т.к. пейките не подлежат на „боядисване““. Тези кавички на думата боядисване много ме озадачиха. Стори ми се, че от тях лъха презрението на зам.-кметицата към недостойният ми порив да боядисам пейките, при това, като сама купя боята и четките. Не си мислете обаче, че моето искане е проста работа за чиновника. Нужна е отговорност и даже държавническо мислене, което като че ли ми липсва, защото след немалко разменени писма по електронната поща, в които по принцип любезният ми тон започна да се втвърдява, получих строгото напомняне на тази зам.-кметица: „Имайте предвид, че градинката е паметник на културата и всяко ваше действие, без одобрението на дирекция „Зелена система“ ще бъде санкционирано. Пейките не са боядисвани, а са обработвани по предписание на НИНКН със специален лак.“ Ако все пак след заплахата за санкции не се кротна и продължавам да имам инатливото желание да боядисам пейките, се налагало да говоря с еди-коя си архитектка, а после с друг и трети. Не знам защо предложението за моя безплатен труд, а и на хората, които щяха да работят заедно с мен, не се хареса.
Не ми разрешиха да боядисам градинката пред нас, но получих великодушното разрешение да боядисам четиридесет и няколко пейки в Царската градинка и до Руската черква, същите като другите. И те били паметник. Боядисахме ги. Грешка! Изразих се некомпетентно – обработихме ги със специален лак. Човекът от общината, донесъл четките и боите, беше изключително любезен. Но „специалният лак“, който най-прилягаше на пейките – паметник на културата, се оказа най-обикновен прозрачен, с цвят на дъб, емайллак. Специалното му може би е това, че го продават във всеки железарски магазин за 4,90 лева кутията. Имаше и още една екстра към лака. Тъй като е прозрачен, той не успя да скрие, а само запечата, за да предпази от капризите на времето всички идиотски надписи и псувни на български и английски, изографисани върху пейките.
Може би аз съм извън талвега на динамичната ни съвременност, като смятам, че простотиите не представляват културна ценност и не биха могли да се сравнят с черната дъска, изписана от Айнщайн при последната му лекция и лакирана от неговите студенти за поколенията. Може би заместник-кметицата на ресор „Зелена система, екология и земеползване” в Столичната община е на мнение, че уличната „култура“ в нейната разновидност „безцелно сексуално цапотене“ е значимо достижение на постсоциалистическото изкуство, а знам ли, може би иска да съвмести и поста на зам.-кмета по културата. За всеки случай заснех всичката „култура“ по пейките. Ако е толкова значима след време може да предложа снимките на „Сотбис“.
Неведоми са мечтите човешки, но в моя град такива надписи все още приемаме за просташки и при възможност ги заличаваме. Е, да не съм жестока. Сигурно, ако поживее още малко в София, тази дама ще припознае и нашия тип разбиране за култура.
Така и не ми стана ясно защо не боядисахме пейките с кафява боя. Впрочем, знам защо. Първо, защото въпросната зам.-кметица е била безкрайно щастлива „да натрие носа на великата Алена“ и второ, за да се направи на по-значима, отколкото е, като раздава безсмислени разпоредби заради поста, който по стечение на обстоятелствата е заела. Да, чиновникът си начеса крастата, но общината хвърли на вятъра близо 100 лева. Толкова струваха кутиите изразходван лак. 100 лева от парите на данъкоплатците бяха похарчени само за да може тази държавна служителка да ми покаже, а и на неразбиращите какво се случва нейни подчинени, кой командва.
За някой думите ми ще прозвучат много познато. Чиновническата наглост в България е правило, с което сме свикнали от соца, въпреки, убедена съм, хилядите отговорни държавни служители. Заради другите обаче е излязло име на цялото съсловие.
Проблемът не е в стоте безсмислено изхарчени левове. Убедена съм, че милиони са загробени тук или там с грешни разпореждания и разчети. Проблемът е в мисленето и отношението на българина към богатството и бедността, както и към парите, с които имаш право да разполагаш, но те не са твои. Бедният пилее, а богатият знае как да харчи парите си, защото знае как ги печели. Затова е и богат, даже и когато плаща 7500 евро заплата на еврочиновника. На българина обаче му харесва да е беден, да мрази богатите, а когато му се удаде случай, и да се прави на газда. Зам.-кметицата ще разбере този жаргон.
