Войната започна

Точно преди три години, в брой 10 на „Кармичният кръг“ от 2012 г. в редакторската си колонка ви разказах за светлото бъдеще на Земята, което ще настъпи след около двеста години. Тогава човечеството или онова, което е останало от него, ще е помъдряло, еволюирало и ще сме се слели с единния Вселенски разум. Живот и здраве да го дочакаме това време. Дотук с розовите боички, защото пътя до спокойното земно бъдеще ще трябва да го извървим сами и той ще бъде такъв, какъвто си го направим.

Пътят на човечеството за предстоящите два века е път през огнедишащия, унищожителен, изпепеляващ живота ад въпреки теоретичната възможност да предпочетем пътя на мира. Човеците обаче сме така устроени, че ако има шанс нещо лошо да бъде избегнато, къртовски усилия ще положим то да се случи. Няма да си спестим злото, което ни обещава ние, днешните хора, и бъдните поколения в рамките на следващите две столетия да преживеем поне три глобални войни.

Първата ще е войната между религиите.

Втората – между малцинството, управляващо и владеещо парите на планетата Земя, и човечеството като цяло, което ще бъде повече от радостно да работи и получава достатъчно съгласно общовселенските правила, където пари и кредитни институции не съществуват.

Третата война ще е между хората и нехората, вклинили се в земляните с надеждата, че няма да бъдат открити, докато прелеят своя генетичен код с този на земните етноси и ги тласнат в желана от тях, но неестествена за хората, посока на развитие. Да припомня, че във Вселената продължителността на живота на индивида може да бъде и до пет-шест хиляди години, което изглежда повече от невероятно в сравнение с 57 години, колкото е средната продължителност на живота на човешкото същество.

Първата война, тази на религиите, вече започна. В момента, казано по военному, силите се дислоцират по местата на бъдещите бойни действия. Ако не разбирате за какво ви говоря, вие или вашите потомци най-вероятно ще играете ролята на жертви, когато заговорят оръжията.

Бежанският поток е новина номер едно на планетата. „Приоритет на приоритетите за Европа“ според Юнкер. Телевизиите ни показват изнурени и смазани хора, принудени от войните и ислямските главорези да бягат от домовете си, изоставяйки всичко. Просълзяваме се и страдаме със страданието на тези хора, плачем за удавеното тригодишно детенце и наум си казваме – дай Боже нас да не ни споходи. Но всъщност имаме ли представа какво точно се случва, или сме манипулирани и ни се показва само онова, което трябва да видим?

В потока от бежанци камерите случайно или нарочно се фокусират върху инженер, счетоводител, собственик на магазин, говорещи на английски, и подсъзнанието ни услужливо ни подсказва, че това са хора, успели по родните си места, които войната е прогонила. Дали наистина са такива и дали войната ги е прогонила е въпрос, който би могъл да намери верния си отговор. Както и да гледаме на бежанците – с добро или с неприязън, е невъзможно да не си дадем сметка, че организацията на тези стотици хиляди хора е твърде добра, за да бъдат просто бегълци от смъртта. Ако се вгледате малко по-внимателно в лицата и в нелогичното им за спасяващи живота си хора поведение, ако имате дарбата да виждате физическата и духовната аура, ще установите, че те не лъчат с енергията на смазани от умора и глад от бягството си към неизвестното същества. Ами ако някой им дава пари, за да бъдат бежанци, но не къде да е, а точно в Австрия и преди всичко в обетованата земя Германия със заплахата, че ще бъдат убити, ако не приемат. Не търсете противоречие в думите ми. И така между редовите бежанци, служещи за алиби, се промъкват редови бойци на исляма... или само нечии бойци, а ислямът е фасадата. Западът е богат, милостив, ще ги приеме, ще угоди на претенциите да им намери добра работа, да осигури жилище и висок стандарт и лека-полека нещата ще се успокоят. Ще дойде следващият етап.

Важните за бъдещите бойни действия фанатизирани хора или модифицирани такива ще започнат да създават своята мрежа, която трябва да е напълно готова в рамките на две поколения. Някъде там ще започнат битките между исляма и християнството и нека не забравяме, че ще бъде повече от глупаво да се надяваме като християни на милост от мюсюлмани, тръгнали на джихад.

В едно отношение имат основание. Католическа Европа си е заслужила и ще доживее до времето си за кармична разплата заради кръстоносните походи. В тях няма нищо романтично и героично, а холивудските продукции и безбройните романи по темата са фантазии. Действителността е съвсем друга. Жестокост, масови убийства, обезлюдяване на Светите земи, заграбване на чуждите богатства. Това са кръстоносците, от които и ние на Балканите сме патили, защото сме източноправославни. Добре че великият цар Калоян е смазал четвъртия кръстоносен поход, за да им държи влага на всичките кръстоносци и оттам насетне да избягват пътя през България.

Тази част от кармичната разплата между Запада и арабите е невъзможно да бъде избегната, макар и в голяма степен общата карма да е уравновесена и да не предполага избухването на глобална война.

Да се върнем във видимия свят и да оставим Божието Богу. Създадената карма няма нищо общо с това организирано преселение, което има за крайна цел промяната на Европа, унищожаването на християнството, установяване на нов световен ред чрез освобождаване на територии от Евразия за нови заселници. Климатът на Земята се променя, а и не се знае дали някой континент няма да потъне заради проклятието, изречено от унищоженото му коренно население, и кога ще се случи това.

Бежанският поток е насочен основно към Европа, но не и към други арабски държави, някои от които са затворили границите си за своите единоверци. Вероятно знаят, че бежанците не са точно бежанци. Америка е далече и там не ги искат, въпреки че стотици американски семейства били изразили желание да приемат сирийските несретници. Капка в морето. Азиатските държави също не ги допускат. За Русия, посочена да бъде злодеят на цивилизования свят, да не говорим. И за това ме е яд като българка на унизителната сервилност на нашия външен министър спрямо САЩ и смешното му помпане на липсващи мускули пред Русия. Президентът Плевнелиев и той все неподготвен, но с емоционален хъс се изказва против Русия. Тези хора очевидно не могат да проумеят или им е безразлично, че с думите и действията си насила правят от Русия наш още по-голям враг. Там всичко се помни. Не си дават сметка, че никой няма да се загрижи за нас, българите, ако не дай си Боже двамата батковци решат да си премерят силите. А и никой не ни обича заради недостойната ни сервилност да се мазним пред този, когото сме избрали за наш приятел сега, и да оплюваме онзи, който може да ни бъде такъв в бъдеще. И за да бъдем постоянни в оглупяването си от сервилност, на 8 септември външното ни министерство взело „самостоятелното“ решение и забранило на два руски самолета с хуманитарна помощ за Сирия да прелетят над България, защото... имало основателни съмнения да се предполага, че товарът не отговарял на заявения. Очевидно външният ни министър е притичал до някоя врачка, за да му подскаже какво се крие в самолета, а тя го е зарадвала с каквото е искал да чуе. На следващия ден министър Митов не пропусна да ни развесели с изявлението си, че ако руснаците ни позволят да проверяваме какво има в самолетите, сме щели да им позволим да прелетят над България. Човечецът така и не разбра, че с този дълъг, неудобен и необичаен полет над България руснаците подлагат на тест за политическа мъдрост нашите политици. Е, не го издържа нашият външен министър. Все не си научаваме урока, че в политиката има вечни интереси, няма вечни врагове и вечни приятели. За кого е вредата? Само за България. И с право ще бъдем презирани и от руснаците, и от арабските държави, и от още кой ли не. Ние не се самоуважаваме, защо другите да го правят? Естествено руският отговор ще удари редовия български производител и потребител, но никой няма да държи сметка и на външния министър, и на президента за думите им против Русия.

Не бързайте да ме упреквате, че съм защитник на Русия. Не бих могла да се наредя в редиците на нейните апологети и заради всичко сторено от тази държава на България за 45 години комунистическа диктатура. Думата ми е за достойнството, каквото на нашите политици все не им достига. Къса им е паметта срещу кого се ежиха до 1989 година.

Тънко нещо е политиката. Иска мащабно мислене, още повече ако си политик в държава като днешна България, от която никъде и нищо не зависи, но ние все се пъчим и плюем върху интереса си, битувайки в кокошата си слепота, че има само днес, няма утре.

Войната започна, европейци, а ние, българите, да помислим къде да бягаме с тези мразещи Русия наши политици, когато фронтът стигне до България.