Закърмената в продължение на повече от 70 години в неистова омраза към българския народ-майка „македонска нация“ получи звучно „не“ от обекта на своята омраза по повод началото на преговорите за присъединяването си към Европейския съюз. Датата се отлага за неопределено време. Недипломатично емоционално ще кажа, въпреки многобройните ми приятели оттатък границата, че няма да страдам, ако неопределеното време стане постоянно, защото политически измислен народ като „македонския“ очевидно може да съществува единствено чрез припоз-наване на чуждото за свое. Шегува се еволюцията на видовете и ни показва, че кукувицата е не само пиле, и държава-кукувица може да се пръкне изпод сърпа и чука.
Какви ли конфликти ще разпалят „етническите македонци“, ако станат част от ЕС? Погледът в бъдещето ни подсказва, че негативите от неприсъединяването на Северна Македония към Европа ще са по-малки, отколкото ако бъде допусната. Ама щяла да попадне под руско влияние. А нима не са и сега? За Русия сърбите са братя славяни. Хората без корен в Северна Македония са само средство за подклаждане на напрежение в района. За друго не є трябват. А ние, българите, трябва да сме горди от достойното поведение на българското правителство, от премиера Борисов и от външния министър Захариева, на която никак не беше лесно в разговорите със северномакедонците, но остана непоколебима в позицията си. Този северен повей ми навява мисли за севернокорейците, които са вредни дори за себе си, но се заканват на цялото човечество и мятат ракети през Жълто море. Северна Македония да гледа към Северна Корея и ще провиди своето горко бъдеще.
Българското „не“ на Северна Македония е пример за създаването на наша позитивна карма, която поне малко неутрализира огромната негативна карма, сътворена от комунистическите управници на България през 50-те години на миналия век заради насилствената македонизация на българи в България. Какво от това, че впоследствие била отчетена като грешка. Грешка, създала държава и нация с невъзможна за уравновесяване карма между България и Северна Македония. Но ние да мислим за нашата си карма, личната и на държавата, която творим сами във всеки миг с мисъл и действие.
Откъдето и да погледнем, не сме пример за подражание. Може би и на това са разчитали северномакедонските управници. Омразата владее душите на българите от всякакъв етнос през последните 30 години, разделението на обществото сякаш е непреодолимо. Дали не са вярвали, че ще се намери някой в България, който да ги подкрепи по пътя им към тяхното велико европейско северномакедонско бъдеще, за да направи сечено на политическия си противник. И да са прави в догадките си, подкрепящите ги не са на власт.
Да кажем за омразата в България. За съседката ни достатъчно съм казала от 2017 година досега. Пропиляха шанса си да оставят в историята македонизма, който им беше въздух, слънце и вода. Вместо да го загърбят като зло минало, съсипало стотици хиляди човешки съдби, превърнаха го във фикс идея на своето настояще и бъдеще. Сами ще изстрадат отровната си карма.
В България вместо да се обединим в една цел, обща и носеща полза на всички, се делим, цепим и разцепваме. Българският народ допусна омразата да е на пиедестал в обществото ни и в живота на не малко хора, разяждаща като тумор отношения, съсипваща семейства заради невъзможност да се промени мисленето на отрицателите на всичко и мъстта им към всичко и всички. Каквито и успехи да постигнат управляващите, омразата между народа ни и към тях, вечното подклаждане на огъня на злобата и завистта, особено сред хората с по-нисък интелект, пречи тези успехи да ни осигурят спокойствието и един добър живот в нашата си мила родина. Политическата омраза, емоцията и агресията са набрали такава мощ, че враговете ни нямат нужда да ни обявяват война. Омразата към другите около нас, дори към държавата в незнаен миг може да ни заличи от зримия свят.
Омразата, злобата и завистта от привнесени качества се превърнаха в основен градеж и стълб на българската душевност. И понеже омразата се натрупва в неунищожими количества, които преминават в негативни качествени промени, обществото ни започна съзнателно да търси омразата в общението. От началото на юли 2020-а и до този момент в България се вихрят някакви и всякакви протестиращи. Конкретните им искания всъщност са за пълна разруха на държавата „пък после ще го мислим“ – изказване на протестиращ. Дори и властимащи се осмелиха да подстрекават към насилие и проливане на кръв. И у нас, и извън родината ни се нароиха хора, за които имам чувството, че в последните години демони владеят душите им, насъскват обществото в омраза един към друг, в омраза между партии, омраза между етноси, омраза към природата – само на българите е виновна за несгодите им, въпреки че не я пазим и сами я предизвикваме, омраза към правителството за какво ли не, омраза към богатите от бедните. Омраза от мързеливите към работливите. Омраза заради партийните пристрастия, която дори семейства разделя. Омраза между избиратели и политици. Омраза, омраза, за каквото и да си помисли българинът, първата му мисъл е негативна. Омразата толкова го е променила, че позитивното му се струва отровно. В обратното му мислене омразата е кислород, нищо че големите дози му изгарят белите дробове. Този начин за насъскване на обществото е любим на някои телевизии, чиито новини са търсено негативни. И да няма негатив, ще го измислят. Така се прави рейтинг, защото болните от омраза хора изпитват наслада, като се зареждат от негативните новини по телевизора.
Короновахме царица Омраза и й позволихме да шества триумфално из България. Лабилните хора я допуснаха в душите си, за да управлява битието им, за партиите е движеща сила и магнит за електорат. Ренегати мечтаят за власт догодина, стъпили върху омразата. А пътят на омразата води винаги към Ада на личното страдание и държавния упадък. Омраза сполука не носи, но болести развъжда.
Малцина българи си дават сметка, че с омразата си, насочена към политиката и управниците ни, товарят своята карма, но и кармата на държавата. Мразят, протестират, но на избори не гласуват.
Колцина политици се замислят какви думи изричат. Не им минава през ума, че изреченото се запечатва завинаги, незаличимо в полевите структури. Кармата, която твори политикът с изреченото от него, обичайно презаредено с омраза и отричане, най-напред може да удари по хората, които мрази, но задължително след време ще се стовари върху него и близките му.
На 17 ноември 2020 година, в ден на кармична разплата и за България, и за Северна Македония, надделя омразата на Северна Македония към България. Да, много е трудно да кажеш, че от българския корен преди 70 години е покълнала яловата македонска издънка и на днешния северномакедонец прабаба му и прадядо му са българи. Какво да очакваме от новия народ около Вардар, роден чрез насилие, лагери и убийства, освен омраза, която най-лесно заличава и хвърля в забрава спомена за корена и рода? На мъдрост не се надявайте.
Говорене без разумна мисъл, обещания и веднага забрава, че са изречени, заплахи към личности и към България с надеждата, че ще се случи чудо и историята българска ще се превърне в северномакедонска. Не се получава, ние няма да допуснем да бъдем унижавани. Затова започна кампания срещу България, бълващи злост публикации, както каза министър Захариева, повече от 10 000 за няколко месеца. Ден след ден тази омраза се опитва да задушава и омаломощава България, но всъщност затяга примката на съседите, където немалка част от народа продължава да мрази и да свирепства срещу тези, които не са му врагове, факт, известен на техните деди.
Уви, и у нас, и в Северна Македония царица Омраза продължава да е пътеводна звезда и да гради негативната карма на народите ни. Карма, която ще донесе тежка разплата, но когато бъде осъзната, връщането назад ще е невъзможно. Все още последната нишка не е скъсана. Но малко остава.
Как ще се развърже гордиевият възел между България и държавата-кукувица, дете на сърпа и чука? Ще бъде разсечен в мига, когато нашите велики царе, част от които вече са преродени, а други очакват своето прераждане, дошли отново, за да раздадат справедливо възмездие и върнат българското величие, поемат властта в България. Всеки ще получи заслуженото.
Вселената, Създателят и Съдбата поднасят изненади! А от нас зависи нашето възмездие да е Любов, Обич, Доброта и Човечност, които надмогват омразата в разпилените ни души и нагнетеното от злост битие.
