Здравей, Алена! Купих си книгата „Сватбата“ и ти благодаря за безценната информация, която си включила в нея. Тези истории са излизали и в списанието, но когато ги чета в книгата, настръхвам.Алена: Благодаря ти за оценката за „Сватбата“, която без да очаквам, роди бури и урагани от противопоставянето на сватбени агенции. Вярвам, че ще е полезна на много хора, които търсят своето щастие и знаят, че действията в зримия живот оказват влияние и в незримия и искат да се предпазят от незаложени им вреди.Тази книга е комбинация между „Настоящето е само ден“ с въпросите на нас, читателите, и твоите съвети и „Уроци по карма“, където са само лични истории и твоите тълкувания. Дай Боже повече хора да го осъзнаят, да ги прочетат, ако още не са го сторили, и да си направят изводите как могат да променят живота си към по-добро и да избегнат фаталните грешки, които допускаме заради незнание, невежество или под натиск.
Искам да споделя моята сватбена история.
Беше преди 30 години. Естествено, в ден събота, защото тогава имало часове в общината и отчето така бил казал – задължително венчавката да е в събота. Вярно е, че тогава не сме имали възможността да четем информацията, която сега ни поднасяш, но се учудвам защо е трябвало да ни лъжат. А и ние с моя съпруг искахме малка сватба, само с кумовете и най-близките роднини, но нямаше кой да ни чуе.
След гражданския брак се оказа, че през всички дни от седмицата преди съботата е имало часове в общината и не сме били принудени да подпишем точно в събота. Не вярвам отчето да не е било наясно, че събота е ден на мъртвите.
На гражданския брак нашите забравили чашите, добре че халките бяха взели. Дадоха ни чаши от общината, обикновени, водни.
Отиваме да се венчаваме след общината в черквата и гледаме катафалка, от която свалят мъртвец.
Опелото се оказва записано точно на нашия отдавна записан час за венчавка. Със сигурност човекът не е починал преди месеци, а преди ден или два.
Казаха ни да чакаме. Идеше ни да си тръгнем, но като гракнаха роднините, ужас! Напълнихме пейките в градинката с моите роднини и гости заедно с тези, дошли за опелото. Гледахме невярващо и мислехме, че не на нас се случва.
Мина опелото, тръгнаха към гробищата с единия поп, а ние влязохме вътре – още миришеше на починал човек.
Започна венчавката. В нашия край ритуалът трае към 30-40 минути. Точно обикаляме масата с кумовете, влезе клисарят и каза нещо на попа. Той отвърна „Добре, ей сега ще я свършим сватбата. Да влизат“. И какво мислиш, че влезе – втори ковчег с мъртвец за опело, докато още бяхме вътре. Попът набързо ни претупа ритуала, явно е имал сметка от стореното и е получил добри пари, въпреки че и ние добре му платихме.
Моля те да тълкуваш това, което ни се случи преди 30 години, защото знам, че проблемите в брака ни, с децата ни и с техните партньори са свързани по незрим начин със случката.
По-лесно ми е да приема, че твоят разказ е сценарий за комедия, а не е действителна житейска ситуация, толкова абсурдно звучи.
Не знам кое от двете – невежеството на попа или неговата меркантилност, е по-значимото, за да бъде вашата венчавка обградена от два трупа. То е и без значение за крайния резултат. Не разбирам и защо е била необходима лъжата, че само в събота има свободни часове в общината. Когато лъжата стане ясна, дори и при хармоничен брак тя оставя горчилка за цял живот, защото идва от най-близките ти роднини.
Жалко, че не сте си тръгнали още като сте видели първата катафалка, от която са сваляли мъртвец, сякаш да ориса вашето бъдеще. Щяхте да избегнете проблемите в семейния си живот заради вмъкнатата между две опела ваша венчавка, които са утежнили и умножили тези, които са следствие от ваши действия.
И двамата с твоя съпруг сте били още в периодите си на Съдбовна забрана за брак, която не сте спазили. И при двама ви тя е била до 28-ата ви година. Тази е първата причина за трудностите в семейните ви отношения.
Втората причина е отказът на вашите родители да се съобразят с желанието ви да направите малка сватба. Щеше да е по-добре, ако бяхте подписали в делничен ден – както си споделила, е било възможно, а църковния ритуал да направите в неделя, пак в тесен кръг. Рядко правят опело в неделния ден, явно и поповете имат на моменти осъзнат страх от Бога, въпреки че е рядкост да го покажат.
Третата причина за проблемите ви е, че вашите са забравили чашите с имената ви и не сте ги използвали нито в ритуалната зала, нито в църквата. Отпивали сте шампанско от водни чаши, което не е простъпка спрямо незримия свят, но и няма нищо тържествено и специално. Сватбените ви чаши и до днес стоят в дома ви. Не си написала, но се надявам да сте ги използвали за тези 30 години брачен живот поне на годишнините или като си пиете двамата вино на ваши празници. Съдбата наказва, ако стоят архивирани, без да са влезли в употреба. В такъв случай е по-добре да бъдат счупени и хвърлени.
Отказвам да приема, че попът не е знаел на какво ви обрича с двете опела. Сватбата ви е заключена между труповете на двама починали, създавайки в незримия свят нетленно единство между душите на починалите хора и вас, младоженците, единство между живота и смъртта, но не за добро. Уж сте женени пред Бога, но всъщност не съвсем, въпреки че имате документ за сключен църковен брак. Ритуалът ви е правен недоправен, защото точно в мига на истинската венчавка пред Бога е прекъснат, за да бъде внесен ковчег с мъртвец.
Другото изумяващо ме в цялата тази страхотия е, че явно вие сте познавали хората, които са придружавали починалите си близки – нали живеете в едно и също градче. В малките градчета всички се знаят. И се учудвам, че нито твоите роднини, нито тези хора са реагирали, въпреки че за тях опелото е било важно да мине, за да погребат починалите. Пък че някой се жени, ами да си бере последиците. Не го разбирам, няма и да го разбера, но случилото се доказва, че България е държавата на абсурдите и никой не мисли за другите, след като на него му е комфортно, дори и с цената на нечие нещастие.
Децата ти са родени на добри дати и би трябвало да нямат проблеми в личния живот като последица от начина, по който ти си сключила църковен брак.
Дъщеря ти има Съдбовна забрана за брак още две години, партньорът й няма такава, затова след две години Съдбата им позволява да създадат семейство.
Синът е с вече отпаднала Съдбовна забрана за брак, приятелката му – също. И те могат да помислят за сключване на брак.
И понеже знам, че очакваш съвет от мен как поне малко да неутрализираш случилото се преди 30 години, макар че си могла много по-рано да го разкажеш, ето какво е редно да направиш.
До ден днешен изпитваш негативизъм към двамата починали, чиито души, без да искат, са заключили брака ти между опелата. Занеси в черква, може да е в същата от вашия църковен брак, варено жито с орехи, бутилка вино, малка питка, бутилка с вода и бутилка с олио. Остави ги при свещниците за починалите хора или пред иконата на Св. Мина. На ум или на глас, както искаш, кажи, че им прощаваш и ги освобождаваш, защото с твоята негласна неприязън за всичките тези години си ги привързала към Земята. Запали свещи и за двамата, без да изричаш имената им, които едва ли знаеш, и когато погорят, се обърни и си тръгни, без да се обръщаш навътре и назад само този път и без да се кръстиш на излизане от черквата. Това е достатъчно, за да уталожите проблемите в семейството, а душите на двамата починали да се подготвят за следващите си прераждания.
