Батман завинаги. Така се казва третият филм за измисления супергерой, появил се по екраните три дни след рождения ден на премиера Борисов през 1995 г. Дали е случайно? Шегувам се, разбира се. Ако присадим заглавието на българска почва, ще прозвучи повече от отчайващо, защото ще означава, че все лошите ще ни управляват и винаги ще имаме нужда някой Батман да спасява онеправданите.
ГЕРБ управлява вече три години. Периодът е достатъчен, за да сме наясно или пък да усещаме кой колко струва от управниците. За оставащата една година до следващите избори по-скоро е невъзможно нещо глобално в българската действителност да се промени към добро. И тъй като ГЕРБ дойде на власт с огромни очаквания към нея, естествено е да си пожъне негативите от неизпълнените обещания. До първите две години управление минаваше номерът, че предишните са виновни и ГЕРБ все още не може да преодолее негативите от миналото. Как наследили 500 милиона скрита дупка в бюджета. Аз така и не разбрах за какво са били изхарчени тези пари. В един момент се замълча. Не че няма истина в подобни думи, но когато се повтаря непрекъснато, започва да втръсва и да звучи като оправдание. Помним как се заканваше премиерът Борисов, че ще вкара всички виновни за дереджето ни от предходното правителство в затвора. Както се казва, цялата пара - в свирката. Нито има осъден, нито се очертава да има такъв. Народът прегоря от очаквания. Здравеопазването в България продължава да е катастрофално. А сега, с последната цинична екзотика, че болниците щели да имат таван на приетите спешни случаи, редовият българин ще си помисли, че държавата му иска смъртта, защото й е по-изгодно. В социалната област нещата не са по-розови и не се очертава да станат. В съдебната система – същото блато. В икономиката, тази на средните и малки фирми, очевидно има все още много невидими течения, които я смазват. Тези негативи неизбежно ще заработят против ГЕРБ на изборите, даже и ако реши да се включи в традиционното за България купуване на гласове. Фокусът естествено е в премиера. А напоследък освен че безспорно е изморен, ореолът му е на ярко изразена несигурност. Възможностите за тази несигурност, която, ако не е моментно състояние, ще бележи политиката на България в следващата една година, са няколко.
Първата и според мен най-неприятната е премиерът Борисов да се е превърнал в олицетворение на принципа на Питър. Тази книга излезе преди тридесет и няколко години. Книга за управлението, за йерархията и развитието на отделната личност. Принципът на Питър най-общо гласи, че във всяка служебна йерархия всеки служител се стреми да се издигне до своето ниво на некомпетентност. При този общ принцип нивото може да е както на шеф на чистачите, така и да се отнася за шефа на правителството. Съвсем логично е да се запитаме дали нашият настоящ премиер вече е достигнал своето ниво на некомпетентност, осъзнал го е, и затова е видимо съкрушен.
Повод за притеснение има. България е все още абсолютно зависима от Русия по отношение на петрола, на газта, на ядреното гориво, на въглищата. Продължаваме да бъдем роби на руския енергиен монопол. А сме в Европейския съюз.
България все още няма национална доктрина. А когато няма национална доктрина, външната политика на която и да било държава не би могло да бъде ефективно действена. Искаме да сме добри и в разбирателство с всички, даже и когато ни унижават, което е невъзможно. Политиката на България спрямо БЮРМ (Македония) е повече от мекотелна. Щом нямаме национална доктрина и не можем да кажем с достойнство кои сме, какво сме и към какво се стремим, съвсем нормално е някакъв промит мозък с българско име и македонска фикция да твърди, че в България няма българи, защото всички сме македонци. Е, не сме. Все още в България има наследници по кръв на арийските българи, но такива очевидно липсват в управлението на държавата. Иначе не мога да си обясня неадекватно деликатния начин, по който се обяснява на неизживелите комунизма хора оттатък Гюешево колко не са прави. А и ние сами ги подтикваме да ни крадат историята. Как иначе можем да си обясним отказа на председателя на българския парламент Цецка Цачева да бъде почетена с минута мълчание 70-годишнината от разстрела на Никола Вапцаров на 23 юли 1942 г. на Гарнизонното стрелбище в София. Със същия нихилизъм ни потиска и докладът на Комисията за защита от дискриминация, насочен срещу представянето на турците като потисници и поробители в учебниците. Да, когато са завладявали България в края на XIV век по нашите земи, не са им казвали турци, били са османлък. И с абсолютната категоричност на човек, който прави преход във времето и пространството, мога да кажа, че точно заради този османлък, прочистил чрез избиването на стотици хиляди българи завзетите български земи, нашата нация днес няма нищо общо с хората, които са живели тогава и до поробването ни са се наричали българи. Разбира се, в никой случай не бих искала да подтиквам към омраза когото и да било, още повече че съвременното младо поколение много малко се интересува от история, като слушам разказите на сина ми, приключващ сега с магистратурата си по история. Не че съвременната турска младеж е наясно с тази история, но Турция има ясна политика в това отношение. Политиката на утробата е новият начин за мирно завземане на територии от исляма. И който не е съгласен с думите ми, нека прочете книгата на Ориана Фалачи „Силата на разума“, където има само факти.
Втората причина нашият премиер да е толкова оклюмал сега е, че трудно успява да балансира между теченията в ГЕРБ, които се борят за власт и надмощие, а той от привидно силната личност се превръща в зависима фигура.
Третата причина, която е типична за българските управници по най-високите нива след две - две и половина години управление, е обграждането им единствено със съветници, които ги ласкаят, но в същото време и изолират чрез невидима, но ефективна преграда от хората, които са им давали правилните, даже и болезнени съвети. Не знам защо нашите политици толкова обичат да се изживяват като незаменими и богоизбрани.
Четвъртата причина може да е естествена криза в управлението, съчетана с невъзможността да бъдат изпълнени част от най-значимите предизборни обещания, с които партията е дошла на власт.
Петата и най-важна според мен причина въпреки безспорните успехи, които има правителство на ГЕРБ спрямо предходните правителства, е тази на самоопределянето и припознаването какъв точно трябва да бъде министър-председателят Бойко Борисов.
Дали да е държавник или премиер-Батман. В съзнанието на обществото вече се загнездва мнението, че държавникът липсва, въпреки че според хороскопа му има качества да е такъв, защото му харесва да бъде Батман. Да кръстосва България и трупа лентички за спомен. Да си гали егото, че с неочаквано дадената му от народа и по-скоро от Съдбата цяла власт може да намира светкавично спонсори на фалирали отбори, да разпорежда блокирането цените на горивата за месец или пък на храните, да назначава хазартно министри и да ги сменя като употребени носни кърпи, но все да забравя, че не е цар и цялото време не е пред него, а е само министър-председател с краен мандат, зависим от глобалната световна политика.
От миналия октомври предизборната борба тече с пълна сила. Провокациите са ежедневие и ще продължат да бъдат. Ако ГЕРБ иска не само да спечели най-много гласове догодина, но и отново да има все по-изтляващия шанс да състави самостоятелно правителство, ще трябва да си изясни оттук нататък Борисов-Батманът ли ще ни управлява или Борисов-държавникът. Очевидно и на европейското правителство в Брюксел му стана ясно, че премиерът ни си харесва ролята на Батман повече от тази на държавника. Цената на разминатите очаквания по традиция ще я плати народът.
