Къде сте, приятели от други светове?
Сякаш не ми отива точно аз да задавам този въпрос, при това толкова театрално патетично. Знам къде са всички мои приятели, обитаващи други светове във Вселената, и не ми е нужно да питам когото и да било за планетарните им координати. Задавам въпроса, за да ви накарам да се замислите, преди да чуете отговора от мен, за неизброимия живот в безкрая около Земята и защо все още няма официален контакт между човечеството и даже с най-близките до нас неземни поселения.
Темата за туй що е извънземен живот, има ли го, няма ли го, зелени човечета ли са или пък злонамерени сивотели и яйцеглави агресори е дъвка-занимавка за десетки милиони човеци всеки ден. Повечето хора на Земята вярват, че не сме единственият разум във Вселената, че планетата ни се посещава редовно от космическите кораби на чужди цивилизации, че правителствата на водещите държави си общуват и обменят полезни знания с извънземни представители, но за целокупното човечество си остават догадките. Има ли ги, няма ли ги... кой да ти каже?
Официален контакт засега няма, въпреки че неофициалните са ежедневие. А въпросът защо все още Земята отказва да признае съществуването на неизмеримото разнообразие от вселенски форми на живот виси с пълна сила.
За скептика, за тесногръдия човек, за идейно подкования и религиозния фанатик отговорът е ясен. Ние сме единственото разумно творение във Вселената. Дали на Господа, дали на еволюиралата маймуна, е подробност, която не омаловажава нашата уникалност.
По-широко скроеният земен човек, за когото отговорът на въпроса има ли ги или ги няма извънземните е категорично „да“, все пак си остава в недоумение защо, след като ги има, не ни се покажат. Надали са зли агресори, каквито се опитват да ни ги представят повечето от фантастиките. А и ако бяха агресори, при по-високото си ниво на развитие със сигурност да ни бяха завладели, но и това не се е случило. Неяснотата по въпроса продължава да бъде скучна, но натоварена с тръпка делничност.
А сега по същество. Земята е планета на ниско еволюционно ниво. Въпреки че преди няколко месеца прескочихме в 13-о духовно и интелектуално ниво на развитие, ние, земните хора, все още сме на стотици и даже хиляди години живот разстояние, докато достигнем 15-о ниво и бъдем приети като равноправни членове на Вселенската общност. Дотогава между нас, хората, без да можем да ги различим, ще живеят постоянно не по-малко от 80 000 и не повече от 200 000 извънземни представители с различна опитност. Те ни защитават както от нападения от Космоса, така и от нас самите, защото човечеството е изключително агресивно и с всяка изминала година придобива все по-унищожителни оръжия. Оръжия, които могат с грохот и радиация да унищожат живота на Земята и планетата за минути, и други оръжия, които тихо, невидимо за тълпата я разболяват и убиват.
Съгласна съм с мнението на сведущи в областта земляни, че за официалния контакт все още е рано. Да не забравяме, че човечеството все още не е единна и хомогенна група същества, освободени от предразсъдъците на религии и междудържавни граници. Когато религиозен съд наказва със смърт чрез пребиване с камъни за чатене във фейсбук, за каква еволюция и за какъв официален извънземен контакт да говорим.
Няма да се впускам в разсъждение за това колко опасни са за нас извънземните от всякакъв вид и генезис. Ще ви посоча една, изключително важна причина, която отлага официалния контакт заради факта, че ние, земните хора, сме заплаха за тях.
Опасни сме заради биологичните си оръжия. Това съвременно смъртоносно изкушение, с употребата на което различни групи по интереси и мечти за власт хора си внушават, че могат да управляват цялото човечество, е реална заплаха и за по-ниските нива на вселенските култури. Нищо, че с хилядолетия са ни изпреварили в развитието си. Всеобхватната и непробиваема защита е достъпна единствено за представителите на Висшия вселенски разум. Другите са уязвими.
Биологичните лаборатории на Земята, бълващи всякакви щамове, не спират и за миг своята дейност. Околоземното пространство е задръстено от спътници, заредени с бактериологично оръжие. А изкуствено създадените щамове имат лошото свойство да мутират от само себе си и уж безвредните за нас да се превърнат в смъртоносни за извънземните. Затова и ни избягват. Ако ще се унищожаваме, само ние да пострадаме. Земята ще оцелее, тъй като живеещите между нас представители на други планети ще я защитят. И човечеството пак ще тръгне да се развива от нулата. Няма да му е за първи път!
Интересно ми е защо потайните творци на нереалното и невъзможно земно бъдеще, които ни атакуват с всякакви биоотрови, не си дават сметка, че унищожавайки един етнос или нация за сметка на разширяване на жизненото пространство на други, може в един момент да няма кого да управляват. Новите хора да се окажат ялови мутанти. Както се казва, дозата прави отровата, но уви, за всеки човек съотношението е различно. Затова не бива да се учудваме, че големи групи хора, без да знаят, са принудени да дишат нещо пръскано от въздуха, което ги кара да се чувстват инертни, безволеви, да губят гласа си за месец-два, да бухат в кашлица до посиняване или обикновената им настинка да се усложни до бронхопневмония и неочаквана смърт. Виновни няма. Ето тази е скритата сила на биооръжията. Оръжия, които без никакви скрупули се използват и в ситуации, когато цял народ трябва да вземе някакво решение, да избере или отхвърли нечия политика или пък самия политик. Нежните биологични оръжия направлявят действията на индивида, нищо че го разболяват и даже внезапно убиват без да подбират между наши и чужди. Важно е властта да бъде придобита и задържана.
Ето затова все още не сме направили официалния контакт с извънземния разум. Страх ги е приятелите от Вселената, че докато им се обясняваме в любов и вечна дружба, ще им обработим я въздуха, я храната с някоя нежна бактериологична отровица. И докато ние, редовите земляни, не можем да се пазим от онова, с което ни заразяват, те, извънземните, могат.
