Поколебах се дали заглавието на редакторската ми колонка да бъде „Предизборен тормоз“ или „Предизборно надрусване“. Реших да оставя второто като по-вярно отговарящо на ситуацията в нашето медийно пространство сега. Тормозът е нещо, което осъзнаваме с разума и емоциите си, анализираме и най-важното – помним го, за да знаем как да се предпазим от негово евентуално повторение в бъдеще. Надрусването, независимо с какви наркотици е, води до замъгляване на съзнанието, опиянение, създаване на фалшива реалност, родена от наркотичната щастливо-кошмарна илюзия за действителност.

Само като опит за създаване на измислена реалност мога да определя информацията, която ни залива от интернет, телевизии и вестници. Всъщност няма нищо за чудене. Дойде време разделно. Предизборната борба за изборите през юни 2013 г. започна някъде през есента на 2011 г., продължава и сега. Чудя се с каква още помия ще ни залее до изборния ден догодина. Целта е ясна: всички срещу ГЕРБ и най-вече БСП. Стратегията, без да казвам, че е приложена точно от БСП, е на принципа на постоянните партизански диверсии. Вярно, партизани днес няма, но достатъчно много книжки сме чели за акциите на шумкарите преди 9 септември, за да знаем, че подобен тип тормоз ражда постоянно чувство за страх и несигурност сред населението. Много на брой, привидно несвързани помежду си диверсии – минали, заминали, забравени, но подсъзнателно запомнени, неизбежно ще доведат до отлив на гласове от управляващата понастоящем партия ГЕРБ... и идва времето на нови лица, доколкото в България може да има такива. Или на видимо психически неуравновесени индивиди, които незнайно защо са убедени, че е дошло време цялата власт да им принадлежи, а „пожарникарят“ да бъде едва ли не натирен с камъни от обществото вдън гори тилилейски.

Партизанската стратегия за рушене доверието към ГЕРБ може и да има ефект, защото в немалка степен засяга джоба, материалните придобивки и даже здравето и живота на редовия гражданин. А на българина, като му бръкнеш в джоба, е готов и от Господа да се отрече.

Началото на предизборното затормозяване на българския етнос от електората постави анонимния пироман или група такива, които подпалиха повече от 40 автомобила в София и в още няколко от големите градове в държавата. Един човек беше хванат. Палил заради някаква негова лична мъст. Истинските подпалвачи останаха неизвестни.

Тази година случихме на горещо и сухо лято. Какво по-лесно покрай многото пожари, резултат на безотговорността на българина, да се подпалят и няколко за тормоз, да се провери ще овладее ли правителството ситуацията. ...Дай Боже да се провали, а догодина ще бъде припомнено на избирателите как, въпреки че министър-председателят е по професия пожарникар, не се е справил с пожара (не че е негова работа). Е, как тогава ще управлява държава?

На 1 юли в 12.56 ч. пламна резерватът „Бистришно бранище“ на Витоша, на хвърлей от столицата. В началото премиерът каза, че не било умишлено, защото никой нямал икономически интерес точно там да пали. След потушаването на пожара направи изказването, че, цитирам по памет: и някой нарочно да е търсил по-трудно място за гасене на пожар, едва ли би намерил. Аз не се съмнявам не само че палежът е умишлен, а и че е с цел предизборна вреда. Ако пожарникарите не бяха потушили огъня с неимоверни усилия толкова бързо, негативният ефект щеше да е върху правителството сега и върху ГЕРБ догодина.

На 12 юли около 13.30 ч. избухва пожар край Арбанаси. Запалената борова гора край архитектурния резерват по мнение на специалистите е един от най-трудните обекти за гасене в цялата област. Намира се на стръмен склон, а под нея е хълмът Царевец заедно с част от промишлената зона на града. Съвсем близо до пожара е телевизионната кула. Ако пламъците не бяха загасени бързо, проблемът можеше да стане национален. Както каза един от хората, гасили огъня: пожарът е тръгнал от камара запалени автомобилни гуми, които няма какво да правят там, където са. Ето ви още едно предизборно надрусване. В хората остава впечатлението за постоянни проб­леми и ежедневна несигурност въпреки стабилността на България спрямо много други европейски страни понастоящем.

Взривиха банкомат в Перник, но парите не бяха откраднати както в пред­ходни случаи. На пръв поглед крадците са избягали заради светкавично появилите се патрулки. На втори поглед може никой да не е искал да краде парите, а просто да създава страх, който капка по капка се натрупва в съзнанието на хората, действа на емоциите им и ги кара да взимат грешни решения... когато му дойде времето.

Като брънка от същата стратегия тълкувам дисциплинарното уволнение на председателя на Съюза на съдиите в България Мирослава Тодорова. Не е моя работа да тълкувам дали е виновна или е жертва на личната мъст на министър Цветанов. Беше написано, че уволнението й е заради нарушаване етичния кодекс на магистратите, разклащане на доверието към цялата съдебна система следствие на забатачени над 57 случая срещу изнасилвачи, наркотрафиканти и похитители. Ако се замислим - кой ли не е пострадал от съдебната система в България, но уволнението на тази съдийка точно сега е само и единствено удар против правителството с цел изборите догодина. Заглавия като „Убиха съдебната система“ и „Политици издевателстват над магистрати“ ще бъдат запомнени от избирателите в ущърб на ГЕРБ. Няма как да повярвам, че уволнението на съдийката ще се възприеме по друг начин от този, на който сме свидетели. Даже прескачам като по-малко зло възможността това уволнение да бъде отбелязано като негатив за България в доклада, който очакваме от Европа.

Предизборната борба с много и неочаквана „информация“ ще ни замъглява съзнанието до юни догодина. Очевидно залогът кой ще придобие властта тогава е на живот и смърт след като 12 месеца по-рано някой пробва обществените нагласи с „информацията“, че премиерът Борисов е искал секс от 14-годишната тогава тенисистка Сесил Каратанчева. Това се било случило преди 8 години. Видиш ли, въпреки че много хора били свидетели на есемесите, пускани от Борисов, тогава главен секретар на МВР, жертвата на секстормоза се страхувала да даде гласност, а и баща й получил облаги заради мълчанието си. Каратанчева вече била събрала смелост да говори и даже упреква баща си: „Веднъж вече си даде дупето“ като опит да не й пречи, даже и да му бъдат обещани нови облаги. Нелогичността на този „грандиозен скандал“ е очевидна. Защо чакаха досега? С какво Борисов е бил по-страшен като кмет на София през 2009 г., за да си замълчат тогава, отколкото сега като премиер, една година до края на настоящия му мандат? С нищо, ще кажа аз, но през 2009 г. БСП и ДПС не вярваха, че ГЕРБ ще получи цялата власт и естествено, че Борисов ще стане премиер. Сега заплахата за още един четиригодишен мандат на ГЕРБ е реална. Защо да не бъде изкаран премиерът педофил. В предизборната борба всички средства са разрешени. А ако премиерът не иска да загуби личното си достойнство и да повлече ГЕРБ към дъното, е длъжен да заведе дело срещу тези хора, даже и това закъсняло откровение да е най-жълтата партенка. Ако си замълчи сега, догодина ще бъде питан защо не се е защитил чрез съда. Дали защото го е било страх от истината?

Преди три години написах за току-що сформираното правителство и премиера, че малките камъчета могат да обърнат колата. Наистина много малки камъчета се натрупаха на врата на Борисов и въпреки че той не ги вижда, герданът вече тежи и може неочаквано да изгуби равновесие. Вярно е, че правителството постигна много за отминалите три години въпреки грешките. Така в някаква степен неутрализира негативите, но докога ли? Успехите сякаш омъгляват съзнанието на премиера, който се лашка между крайностите на наивната доверчивост и патологичната мнителност. А между двете крайности властва интригата, която е способна да манипулира всеки, особено него, като човек неспособен да интригантства.