Калиакра ни изненада със странно време. Жарещо слънце, пъдещо те към сенките, редувано с пориви на морския бриз, които отвяваха нечии шапки и даже подместваха хора. Уж отидохме в работен ден, за да има по-малко посетители, но движението беше като на парад. Прекрасни гледки, малко тъга заради историята на носа и загиналите девойки, крачки назад във времето с останките от крепостта и двете порти към вечността.... и вездесъщите сергии приканващи ни да си купим непотребности. В ресторанта на носа препоръчваме на всички да си хапнат рибка - чернокоп, която е достъпна само по черноморието. Няма да съжалявате, много е вкусна, особено ако си поръчате две порции.
Когато посещавате Калиакра не приемайте този нос само като туристически обект с тракийски, византийски и български старини. Винаги помнете, че 40-те български девойки преплели плитките си в едно и хванати за ръце скочили от скалите сазащитили не само своята моминска чест, но и по своеобразен начин са защитили и честта на България от поробителя.
