Няма да споря с никого, който иска да ме убеди, че думата Аладжа в наименованието на "Аладжа манастир" е задължително с османски произход. Не съм съгласна, ако щете само заради факта, че когато поробителите са дошли на наша земя, са им липсвали много думи в речника, които те постепенно са взели от по-стари български или тракийски наименования и са ги припознали като свои. В "Аладжа манастир" съм била преди около 30 години. Спомените ми от тогава се оказаха съвсем различни от видяното днес и си признавам, че съм разочарована. Някогашната дива и внушаваща автентичност старина прокопана високо в скалата днес бих оприлича на култивирана бутафория, за която се оказа, че са изхарчени 10 милиона лева. Така и не успях да разбера защо в одаята със стенописите има купища хвърлени монети, както и защо върху гробовете на монасите в криптата също са слагани монети. Действието няма никакъв смисъл нито за зримия, нито за незримия свят. Естествено нямаше как да не забележа и "творчеството" на нечия вандалска река, успяла да издраска иконописа създаден през 2009 година. Също тъй си останах и озадачена защо след като са вложени толкова много пари в "Аладжа манастир" той е изваден от списъка на стоте национални туристически обекта.