Здравей, скъпа Алена! Преди девет години почина лелята на моя бивш съпруг, с която останахме в много добри и близки отношения след развода ми с него. Случи се, че я оперираха от рак на гърдата и не след дълго получи инсулт. Взех я при мен в София, впоследствие я преместих в частен дом за възрастни хора. След около година тя почина и организацията по погребението я извърши една погребална агенция, чийто собственик беше приятел на наш съсед в блока.

В деня на опелото, което беше в Централни гробища, се разплатих с фирмата и остана уговорката да се обадят, когато кремират тялото, за да взема и положа урната. Мина месец, минаха два, но никой не ми се обаждаше. На третия месец потърсих собственика на погребалната агенция. Телефона ми вдигна неговата съпруга. Каза ми, че той е починал и оставил само бъркотии и неразбории и в момента не може да направи нищо.

На всяка Задушница давам имената й на отеца да я споменава в заупокойната молитва.

В началото на месец май тази година отново разговарях с агенцията и жената каза, че ще направи всичко възможно да се намери урната на покойната. В края на май ми се обади, като ми обясни, че е ходила в екарисажа и е успяла да открие и уреди урната на починалата.

Оказва се, че не мога да положа урната в нито един гробищен парк, тъй като е минало много време от кончината. Тя ми предложи да я положа в гроб на починал близък човек, но аз не се съгласих.

Мога ли да разпръсна праха на покойната някъде?

Алена: Не знам дали ти или наследничката на погребалната агенция не се изразява правилно, но в екарисажите се горят труповете и остатъците от животни. Тленните останки на хората се горят в крематориум.

Как мога да ти помогна? Случката е от преди девет години, а ти я споделяш едва сега. Нали знаеш, че не е възможно да се върне времето назад и да се поправи стореното с тленните останки на починалата жена.

Допуснала си грешка, повторена многократно, като си почитала жената на задушниците, без да е погребана и без урната да е положена с църковен ритуал. Не е редно да правиш заупокойно подаване и да поръчваш четенето на заупокойна молитва за непогребан човек, чиито тленни останки и урна не се знае къде са и дали въобще съществуват.

Категорична съм, че „намерената урна“ е абсурдно да е намерена. Жената от агенцията е открила документите, но ти гарантирам, че с урната ще получиш пепелта на друг човек, а не на починалата жена, която отдавна липсва. Ще я напълнят с пепел от друга кремация и ще ти я подадат като за нейната пепел. Така си спестяват неприятности със закона, ако ти изкажеш съмнението, че такава кремация може и да няма и тялото да е погребано някъде по горите. Ти провери ли в крематориума дали има записано такова тяло за кремация преди девет години?

Ако я погребеш в гробно място на починал близък човек, особено след толкова години, ще навредиш на Душата му и ще го превърнеш и в твой кармичен враг.

Категоричният ми съвет е в момента, в който получиш урната, да я изсипеш над река с назоваване на името на покойната и пожелание да се успокои Душата й.

Постъпила си безотговорно, като си изчакала толкова години, за което ще си носиш кармичното наказание.