Ако се направи параклис от човек, който е експлоатирал, измъчвал и лъгал хората, ще му се опростят ли греховете? Този въпрос ми беше зададен от такъв човек. Той споделяше мнението, наложено от един от големите бизнесмени, че ако направиш дарение и платиш известна сума на църква или параклис, ти се опрощават греховете. Аз, разбира се, му отговорих, че така няма да стане. Какво е твоето мнение?Алена: Брей, че то било много лесно да станеш безгрешен колкото и да си грешен. Ако Хитлер, Сталин, Георги Димитров и още хиляди знайни и незнайни големи и малки престъпници, унищожили безброй човешки същества, бяха построили по едно параклисче или поне на своята си църква да бяха дарили пари, сигурно сега вече и за светци щяха да бъдат канонизирани. Какво ли не измисля човек, за да оправдае гласеца на гузната си съвест за извършени от него престъпления. Как не се е сетил да го стори досега и грабителят и рушителят на съвременна България Иван Костов? Не е късно едно параклисче да вдигне, църквата е търпелива, а и на пари днешните свещеници не се цупят.
Дали някой меркантилен поп не е измислил начин да печели с почина: убий човек – дари пари на черквата – грехът е опростен! Или унищожи много хора – построй параклис – Господ е доволен за курбана, прошка дава и не помни.
Пази Боже, ако всичко това беше вярно. Няма как човек, който е мамил, лъгал, експлоатирал, измъчвал, убивал хора и съсипвал семействата им, да получи опрощение за греховете си, като съгради параклис или като дари пари на църквата. Дори не е необходимо да казвам, че за незримия свят това е невъзможно, за кармата също.
България е твърде малка и съм убедена, че ако човек си напрегне мозъка, ще се сети за много такива бизнесмени, дарявали пари на черкви и градили параклиси, отишли си преди отреденото им време. Познавам няколко човека, бизнесмени от този тип, оставили не малко нещастни и почернени семейства, докато бяха живи, но построили параклиси за опрощение на греховете си. Като се замислиш, какво толкова – дали ще постоиш параклис, даже и изографисан, или жена ти ще направи едноседмичен тур в скъпарските бутици по Шанз Елизе, все едно. Даже параклисът ще ти излезе по-евтино, защото другото е всеки месец.
Дали тези хора успяха да омилостивят Бога, комуто се кланят, бил той Иисус, Създателят, Демонът на Мрака или Сатаната, не, не, и пак не, защото за всичките наши земни дела, на всеки един от нас поотделно отговаря кармата. Ако си убил, кармата ще претегли вината ти и ако бъде установена такава, цяла България да нацвъкаш с параклиси, ще платиш стореното убийство.
Та да се върнем на тези бизнесмени. Някои от тези, които познавах, си отидоха от този свят мъчително и след тежко боледуване преди отреденото им време. Други бяха убити, а параклисите останаха за живите. Когато хората посещават тези параклиси и не си спомнят кой беше човекът, чието име е изписано като благодетел, обичайният отговор е: „Е, как не знаеш кой е. Построи го... еди-кой си, дето го убиха.“
Не откривам дори нотка на благозвучие в такова изказване. Но все пак полза има. Църквата е получа нова постройка, въпреки че човекът не е получил Божията милост.
Отново повтарям: греховете, каквито и да са те, е невъзможно да бъдат изкупени по този начин – с дарение на църквата или постройка на параклис.
Това е истината. Знам обаче, че тя няма да бъде приета от тези, които са измислили удобната заблуда да замажат очите на Господа с пари и да продължат по избрания от тях начин на живот, без да осъзнават, че наказанието за техните злодеяния ще им се стовари задължително ако не в този, в следващия живот.
