Здравей, Алена! Вчера прочетох английската версия на изявлението, с което Ислямска държава поема отговорността за терористичните атаки в Париж на 13.11.2015. Направи ми впечатление, че няколко пъти наричат французите „кръстоносци“. Не християни или неверници, а точно кръстоносци. Първата ми мисъл беше за твоя материал и неуравновесената карма между кръстоносците и арабите. Не знам дали винаги използват тази дума и не знам дали наистина това е намек, че отмъщават за зверствата, които са извършвали преди векове кръстоносците по мюсюлманските (и не само) земи. Казваш, че целта на преселението, което видяхме това лято, е друга, още по-страшна, но умът ми не побира с какво загиналите и техни близки са заслужили това. Дали някои от тях в предишен живот са участвали в кръстоносен поход или просто са попаднали на грешното място в грешния момент? Какво може да накара Европа да предпочете сигурността пред солидарността, като затвори границите си за бежанци, сред които няма как да идентифицира терористите?
Думата кръстоносци за първи път се споменава в изявление, свързано с поемане на отговорност за извършен терористичен акт. До този момент ислямисти не са използвали това определение. И аз бях изненадана, когато го чух. Да, употребата на тази дума е знак, че разплатата между исляма и кръстоносците е започнала като част от предстоящата глобална война между исляма и християнството.
Няма как да кажа дали сред загиналите при атентата в Париж е имало преродени кръстоносци, защото, за да го сторя, трябва за всеки от тези хора да се връщам в минали прераждания. Няма да го сторя, веднъж, защото е непосилно изтощително да се направи в кратък период от време, а аз все пак обитавам човешко тяло с ограничени възможности, и втори път – нямам право да го сторя, защото Душите на мнозина от тези хора все още кръжат над Земята, готови за нова мъст.
Дали мъстта е избрала този момент заради подсъзнателен спомен или е търсен исторически паралел, не мога да отговоря. Нека всеки сам да реши за себе си какъв извод ще си направи от следните, според мен, съвпадения. Държа да припомня, че кръстоносните походи са следствие от дейността на богомилите, наречени катари и албигойци в Западна Европа, заради които България е понесла своето кармично наказание чрез османското иго.
Първият, от последните за сега, терористичен акт е извършен на 12 ноември 2015 г. в южната част на Бейрут, Ливан. Убитите са 41 души, ранените – над 200. Много от тях са с опасност за живота. Днешен Ливан е част от територията на държава на кръстоносците – графство Триполи, съществувало от началото на 12-и до края на 13-и век.
Вторият терористичен акт е извършен на 13 ноември 2015 г. в Париж. Убити са 129 души, ранените са 352-ма.
Ако направим един паралел с историята на богомилското движение, ще видим, че богомилският водач Василий Врач заедно със свои единомишленици е изгорен в Константинопол на 11 ноември 1111 г.
Солидарност или затворени граници
Категоричното ми мнение е, че трябва да се откажем от солидарността, след като не можем да различим терористите от бежанците. Да, на външен вид това може и е трудно, защото ги гледаме не човек по човек, а като обща тълпа. Всъщност тези хора, войниците на исляма, терористите имат ярки отлики дори и за простото човешко око, но няма кой да си направи труда да се вглежда, а те добре се крият сред тълпите бежанци, малцина от които са страдалци. Преливат се в гневната маса на „недоволните“, които изобщо не търсят убежище, а са войници, поели по пътя, който ще ги отведе по местата на тяхната бойна дислокация. Този, който може да вижда полевите структури на човешкото същество, никога не би допуснал грешката да сбърка бежанец с боец. Истинските бежанци страдалци лъчат страданието, на което са били подложени, от тях струи енергията на болката и никога не биха си позволили да бъдат нагли, защото търсят спасение за своя живот. Похвално е да сме човеколюбиви, съпричастни към чуждото страдание, но колкото повече изповядваме тази хуманистична доктрина, толкова по-бързо приближава нашият физически край, както и този на европейската култура. Не вярвам някой европеец да каже – убий мен, за да има къде да живее бежанецът, който обаче не е бежанец, а боец.
