Много ме разчувствахте със статията за българите в декемврийския брой, настръхнах цялата, а после се разплаках, просто изведнъж стана нещо... стана ми мъчно и ме хвана яд за всичко, което се случва в прекрасната ни страна, яд за това, че голяма част от хората сред нас са изпълнени със завист, омраза, егоцентризъм, толкова арогантни и без елементарна обща култура.

Част от моята работа е свързана с комуникацията с клиенти по различни канали – телефон, фейсбук, вайбър, имейл, и повярвайте ми, едва се сдържам по телефона да не ги поставя на мястото им. Самозабравили се хора, които си мислят, че всеки им е длъжен. Жалко за прекрасната ни България, за всички, които са се борили за благото є, а ние не сме доказали, че сме го заслужили.

Ако бяха живи Ботев и Левски, сигурно сто пъти досега да ги бяхме предали, да ги бяхме оплюли, да ги бяхме принизили и унижили. Както и преди Ви казах, чакам с нетърпение великите ни ханове да се преродят, не знам дали ще мога да видя промяната, но вярвам, че рано или късно България ще е това, което трябва да е.

Иначе за резултата от изборите – смях в залата, то е някаква пародия, за която ще плащаме ние, докато други си се облажват за сметка на народа.

Алена: Тъжен е фактът, че обществото ни в предходните тридесет години, вместо да еволюира – деградира. Омразата, която ден след ден внушаваха повече от четвърт век, се превърна в естествена и неделима част от душевността на българина. Казвам българин, но етносът ни постепенно намалява обезверен и отчаян.

Все напред вървим и все в кръг се въртим. Хем се въртим, хем в калта се ровим и след дъното ново дъно копаем. Всичко съградено рушим и все от нищото започваме да градим.

Народът изпростява, маргинализира се, хората живеят в постоянна злоба, мразят всички, но и себе си. Боледуват и умират слепи от злост, но не помъдряват.

Настъпват млади поколения, напористи, арогантни, формирали житейските си ценности от видеоигри и екшъни, млади хора функционално неграмотни, прочитащи по половин книга на година, както казва Евростат. Това е положението.

Светът върви надолу, защото човечеството прескочи в ново и по-високо ниво на техническо и интелектуално развитие. Няма противоречие в думите ми. Казвала съм ви, че ние не се развиваме по възходяща спирала. Еволюираме скокообразно. Сега земляните ускорено деградират, българското общество не прави изключение.

Сегрегацията на Душите като задача на незримия свят върви с пълна сила. Сега се бележат Душите, годни за тринадесето ниво, от негодните, които след кончината им в този техен живот ще бъдат пренасочени към по-ниско развити планети.

И да ти е мъчно, и да плачеш, тази е реалността, за великите ни ханове и царе е още рано за прераждане. Да кажа обаче, че и не най-запомнените от историята и народната памет са далеч по-велики от съвременните ни управници.

Такава е действителността в началото на третото хилядолетие. Колкото повече се вживяваме, без да можем да направим нещо, толкова повече ще се разболяваме.

А ако заради незаложена ни болест съкратим живота си, бързо ще се преродим в междинно прераждане, за да наваксаме пропуснатото. Не си струва, защото материалното тяло поема наказания и страдания неприсъщи на душата.

Такъв е принципът, който дори и да беше известен на Левски, на Ботев, на хайдути, революционери, патриоти, родолюбци, нямаше да промени мислите, живота и делото им. И на мен ми е известен, и пак инатливо се опитвам да променя естествения поток на живота, светлина да дам, дори там, където искат мрак, защото Душите им в мрак тънат и битуват.

Опитах се да те успокоя. Всяко нещо с времето си. Бъди това, което си, различна от маргиналната маса. Прави това, което смяташ за правилно, достойно, колкото и да те охулват. Всяка пропаст има изход, дори българската със стръмните є пътеки на пожелано страдание.

Разделението между хората ще става все по-видимо, дори в най-спокойните, практични и уравновесени земни общества и народи. Сегрегацията на Душите вече ни дели, а ти винаги помни, че Боговете на Земята са три, към своя Бог с разум и чувство се приобщи.