Здравей, Алена. Ще започна с благодарност към теб за подкрепата и силата, които ми даде в така трудния за мен момент. С увереност мога да кажа, че съм го преминала. Партньорът ми е с отлични резултати от скенера, всичко е чисто при него. Аз приключих втората химиотерапия с ремисия, предстои ми продължаващо лечение с медикамент, който да държи раковите клетки в покой.

Мисълта ми е неспокойна заради случилото се с татко. Той почина точно по времето, когато трябваше да влизам отново за химиотерапия.

Има момент около смъртта му, който не ми дава мира. След тежък кръвоизлив от дванадесетопръстника беше приет в болница, където го стабилизираха. Майка беше неотлъчно до него. Аз и брат ми се прибрахме, за да є помагаме и да сме заедно с татко. Тежко беше състоянието му, но го стабилизираха.

Първите дни ни познаваше, но заради голямата кръвозагуба скоро потъна в своя свят на стари приятели и непознати за мен хора. Викаше, буйстваше, беше неспокоен. След две седмици болничен престой при изписването му той все още се нуждаеше от медицински грижи. Този е моментът, който пълни очите ми със сълзи.

Майка беше на края на силите си, аз и брат ми в невъзможност да останем да се грижим за него у дома. Решихме да го заведем в хоспис. Татко почина там дни след това, сам, без близък роднина до него.

Когато го заведохме, не ни пуснаха вътре. Взеха го на носилка, сбогувахме се набързо и толкова. Заради ковид 19 имали такова нареждане. Оставихме го и само по телефона получавах информация за състоянието му. Не знам как са се отнасяли с него наистина, как и дали са се грижили, дали не са му причинили болка. В новинарските сайтове излезе различна информация за домове за възрастни хора, където те са буквално изтезавани. Жестоко е да отнемеш достойнството на възрастен човек в последните му дни. Моля се татко да не е бил тормозен, но мисълта, че е възможно в дома да са го връзвали и измъчвали, не ми дава мира.

Дали не сгрешихме, че го оставихме там?

Месеци след смъртта му, два дни след рождения ми ден го сънувах. Беше седнал спокоен до масата, облечен в светла риза, като тази, с която го погребахме. Имаше много светлина в стаята. Аз режех торта и му предложих парче. Той нито отказа, нито прие. Нищо не ми каза. Дали не дойде, за да ме успокои, че всичко е наред?

Алена: Първата част от писмото ти внесе радост в душата ми. Дай Боже да загърбите страданията и да заживеете така, както ви е отредено.

Спрямо зримия и спрямо незримия свят угризения и чувство за вина за случилото се с татко ти не бива да имаш, защото няма причина.

Ситуацията с татко ти се е стекла така, че вие не сте били в състояние да направите каквото и да било, за да я промените. Не става ясно дали е бил опериран, или само са изчистили коремната кухина, затова е имал и голяма кръвозагуба. За съжаление в ситуацията на ковид не се обръща особено внимание на другите пациенти – не искам да обиждам моите приятели лекари, които са отговорни, но при проблема, който е имал, оперативната намеса е задължителна, а не само спирането на кръвоизлива.

Всъщност пиша това, без да съм наясно дали е опериран или не, но за да изпадне в делириум, кръвозагубата е била значителна и нещо не е свършено както трябва. При възрастен човек всяка капчица кръв е от значение и затова той, усещайки, че животът му е на свършване, се е върнал в непознат за теб свят, където според него намира разбиране и съпричастие. Вие сте били встрани, на моменти съм убедена, че не ви е познавал.

Не бива да се упрекваш, защото лечението в твоето семейство е жизнено важно и двамата нямате право да се отказвате от живота, без значение каква би била причината. Съдбата ви дава знак как да продължите. Дори и да бяхте здрави и да не се нуждаехте от терапия, пак трудно щяхте да се справите със ситуацията – да изоставиш всичко в единия град и да останеш в другия, без значение за колко време, нямаше да промени нищо, напротив, щеше да усложни твоето състояние при продължителен престой.

Вярвам, че преди да го заведете в хосписа, сте говорили с него, че ще го сторите, и той ви е разбрал, не сте го завели насила, без да го осъзнава. Ако е така, той е бил готов да приеме орисията си и да не ви упреква. А и в хосписа се е предполагало, че ще получава нужните му медицински грижи, но не изключвам възможността, ако е буйствал, персоналът да е бил краен в поведението си – и на тях не е лесно, затова винаги казвам, че в такива домове трябва да се подбират човечни хора със стабилна психика, които няма да се изявяват с крайни и недостойни действия спрямо пациентите, за които се грижат. Дали е бил връзван, не искам да се вглеждам, а и вече е без значение.

В случая аз тълкувам случилото се, но за да бъдат прекратени тези злочинства къде ли не в хосписите в България, трябва да бъдат уведомени държавните институции. Законовите действия са в правомощията на държавата, никой друг не може да се справи, а дали хората, овластени да го сторят, ще действат – не знам.

Пак повтарям – да не се упреквате, защото не сте имали друг разумен избор, освен да го оставите в хосписа. Не сте сгрешили. В ковид ситуацията дори и в дома му нямаше как да уговорите сестра, която да се грижи за него.

Присъствието на татко ти във вашия дом и многото светлина означава, че той е дошъл в твоя сън при теб, за да те успокои. След като нито е отказал, нито е приел тортата, това е знак, че вече новият му дом е в тези ­ефирни нива, където земната храна не е за него, дори и в енергийния си вид.

Второто тълкуване на съня е, че заради последните си изживявания и кончината си вече се подготвя за следващото си прераждане, за да довърши онова, за което не му е стигнало времето през отминалия му живот. Възможно е да получи разрешение за прераждане на друга планета.