Реших да направя „понуда“ на бебето ми, родено в края на септември, която се прави до 40-ия ден. Разпитах майки с малки деца. Разбрах, че се прави сладка питка от жена с живи родители. Канят се жени, които не бива да са в цикъл, за да няма кожни проблеми бебето. Сервират се само сладки неща, за да е сладък животът на бебето. Питката се разчупва над главата на майката и бебето, за да е сладък животът на двамата и първото парче се оставя в бяла кърпа, която се завързва да престои 40 дни, след което се прави на трохички, за да бъде изядена от птичета. Гостенките оставят монети в друга бяла кърпа, за да си купи сън бебето и му пожелават нещо, като кърпата се завързва на възел, не много стегнат и не много отпуснат, за да не е скъперник или да не харчи много. Вързопът се оставя нависоко в къщата, за да са високи целите на бебето. Поканих колежки, приятелки и сестра ми. Омесих питка по рецепта от интернет, но не ми се получи. При печенето се разчупи. Сестра ми също омеси малка питка и нейната стана много хубава. След като прочетох статията ви „Вредна мода“, разбрах, че повечето от нещата, които сме направили, не са били правилни. Надявам се, че не съм навредила на бебето и ако е така, да има начин да се неутрализира проблемът. Какво да направя с парченцето питка и с монетките? Какво да направя с пъпчето на бебето? Мисля догодина да го изхвърля в морето. С щипката от родилния дом ли да го хвърля и ако я сваля преди това, какво да правя с нея?

Алена: Ритуалът не се нарича „понуда“, а се кани на „погача“. Понудата е нещо по-различно и предхожда погачата. Понуда е гощавка на близки хора, роднини непосредствено след раждането на дете. Понуда е посещение при родилка с храна, която тя обича. Понудата не е ритуал какъвто е погачата на 40-ия ден и не мога да си обясня защо едното се отъждествява с другото.

Описаният от теб ритуал ми се стори много завършен и детайлизиран. Очевидно се е превърнал в някаква съвременна традиция, която обаче на мен ми беше неизвестна, докато не се порових в интернет. С изненада установих, че този ритуал се е появил преди около петнадесетина години и вече е станал едва ли не задължителен. Много ми е интересно дали някоя от всичките майки, които са го правили за своето бебе си е задала въпроса защо този интересен и впечатляващ ритуал не съществува в народните традиции на нашите предци, които без съмнение са много по-сведущи от днешните хора за правилата на незримия свят. Явно този сложен мисловен процес убягва на съвременните майки след като твоето писмо е първото с въпрос за смисъла на ритуала от толкова години.

В предходния брой на „Кармичният кръг“ в материала „Вредна мода“ разказах по-общо за вредата от ритуала. Този път описвам детайлите съгласно това, което ти си направила, за да внеса още малко яснота защо не бива да се прави по този начин.

Преди 20 години разказах за първи път, че жените не бива да са с месечен цикъл, когато отиват на погача. Е, очевидно това полезно знание се е превърнало в народен фолклор. В същото време стародавната народна традиция е доукрасена с не малко ритуални елементи, които, ако бяха само някаква форма на суеверие, щях да си затворя очите, но те всъщност са и вредни.

Погачата се прави не до 40‑ия, а точно на 40-ия ден – това е първата ти грешка.

Втората е, както вече си прочела, разчупването на питката над главите ви.

Третата е, че не е трябвало ти да направиш питката, а е било правилно това да е сестра ти или някоя от гостенките. Затова твоята се е разчупила при печенето. Дала ти е Съдбовен знак, който не си разчела.

Четвъртата – ако парчето пит­ка стои 40 дни, след 40-ия ден на бебето това означава, че на току-що родения човек се прави помен като на починал.

Пето – също глупост. Даването на трохите от парчето на птичките, за да има детето или да дава след време храна на бедните е своего рода орисване на това дете, когато стане зрял човек, да изживява периоди, в който няма да има храна. Този странен ритуал залага в неговото бъдеще липса на средства и бедност, вместо да е обратното.

Шесто. Суеверие, граничещо с идиотизъм, е идеята, че бебето може да си купи сън с монетите. Също така не е възможно нито монетите, нито рехавостта на възела да определят дали човекът ще е скъперник или ще е щедър към нуждаещите се. Тези характеристики са заложени в неговия хороскоп в мига на раждането и по никакъв начин не се влияят от каквито и да било възли и вързопи. Съветвам те да пуснеш монетите в касичка прасенце. Нека си отлежават там.

Парчето от питката, което вече е изсъхнало, можеш да направиш на сухар и да го запазиш, докато бебето стане на възраст, за да му го направиш на попара. Това е в случай, че се страхуваш да го изхвърлиш. Ако аз трябваше да избирам, нямаше да се поколебая да го изхвърля на боклука, защото няма как да се върне наопаки всичко, което е направено като ритуал с питката.

Пъпчето изхвърли в морето, както си решила. Учудвам се, че са ти дали и щипката, на която мястото е в контейнера за боклук.