На Мелпомена сме наследници

За някои от нас коренът на българите се крие в библейския Сим, сина на Ной. За други родоначалник ни е Авитохъл. Трети са убедени, че произхождат от маймуната, която заради принудата да работи взела, че се очовечила. Аз обаче съм склонна да мисля, че пряк родоначалник на българското общество е музата на трагедията в театъра – Мелпомена. Надали в Европа, пък и по света има по-големи театрали от нас, хората, живеещи в България. Без значение е дали сме българи, турци, цигани, арменци, евреи, ние сме доказали, че сме различни от братята си по кръв в други части на земното кълбо. Вероятно за това има причина, която можем да потърсим в 45-те години социалистическо управление, когато професионалните върхове бяха запазени само за правоверните партийци, независимо кой колко знания и интелектуален багаж имаше. Можем да се върнем и още по-назад – по време на османското иго, където театърът нерядко е бил на живот и смърт и мимикрията е била важно качество за оцеляването на българина, докато е страдал в ролята си на гяур. Всъщност не мога да кажа откъде се е пръкнала тази наша черта винаги и от всичко да правим театър, докато се опитваме да прикрием реалността, сякаш се страхуваме, че ако бъдем истински, ще станем много по-уязвими от околните.

През последните 23 години всеки играе някаква роля. Комунистите станаха социалисти, а някои от тях даже родоначалници на десни партии. Живеем в панелки, пред които паркираме скъпи возила в опита си да заблудим околните, че сме баровци. Младите момичета по-често искат да бъдат мутреси и да минат за ВИП. Разграбването на социалистическото наследство на България се изигра в постановката „Масова приватизация“, в която всеки от нас получи лотарийно билетче под формата на бонова книжка без покритие, а печалбите отидоха в предварително известни „наши хора“. Жалваме се, че сме най-бедните в Европа, но кътаме в банкови влогове 35 милиарда лева. Ходим некъпани и с опърпани дрехи само и само да предизвикаме нечие съжаление. Или пък гордо сме се барнали във „Версаче“, „Армани“ или „Гучи“, но се возим в метрото, трамвая или автобуса и гледаме да вземем нечие оставено на седалката билетче. Далаверата е част от театъра.

На всички е ясно, че България не може да си позволи цената на нова ядрена централа в Белене, но театърът, който разиграва социалистическата партия, е толкова добър, че може да разубеди всеки колебаещ се лаик и да го превърне в защитник за каузата на втора атомна.

Театърът отдавна се е превърнал в наше ежедневие и ако преди, някога назад във времето е бил форма на защита и средство за оцеляване, днес без съмнение се е превърнал в наша същност. Вече не знаем кога играем роля, кога сме искрени, а и не си задаваме въпроса защо въобще трябва да играем роли.

Последната много впечатляваща постановка, която гледахме, че и цялата планета я видя, беше „опитът за покушение“ върху вече бившия лидер на ДПС Ахмед Доган. Вярно, нападателят ни впечатли със своята неубедителност и липса на мотивираност да извърши злодеянието, но пък за сметка на това Доган видимо беше изненадан. Няма да правя анализ на сценария и режисурата. Ще кажа единствено – слава Богу, че омразата, която избликна неконтролируемо в последвалата реч на Лютви Местан, не постигна своята цел – междуетническо напрежение и бунтове на верска основа. Очевидно и най-верните членове на ДПС разпознаха в покушението единствено театъра. Иначе, както каза и Местан, „България вече не е същата“. Ако членовете на ДПС не бяха разпознали фалша във видяното ,България вече наистина нямаше да е същата и за това нямаше да бъдем виновни ние, българите, а именно ДПС в опита си да насади поредната междуетническа омраза, въпреки че младежът е етнически турчин. Аз и хората около мен нямаме нищо против, нито пък храним каквито и да било лоши чувства към който да бил етнос или религия в България. Не насаждам омраза към никого. Не деля хората и приятелите си на българи и други. А и нека не забравяме тази странна българска черта да проявяваме крайна търпимост към други религии и етноси даже когато ни унижават. Тъй че българите не насаждат омраза спрямо турците, поради което няма видима логика за съществуването на партия като ДПС, търсеща права и свободи уж за всички в обществото, но всъщност за етническите турци. Но както виждаме, и те вече започват да изтрезняват и да не се хващат на уловките на лидерите си от ДПС. Е, защо тогава да не се изиграе един театър не само за стягане на редиците, а и даже за тяхното фанатизиране.

Нямам никаква представа от вътрешния живот на ДПС. Не ме интересува. Но от ежемесечните кратки астрологични политически хороскопи, които публикувам в „Кармичният кръг“, всеки може да направи извода, ако следи в развитие хороскопа на доскорошния лидер Ахмед Доган, че в движението съществува някакъв проблем и вътрешен разнобой. Очевидно някой е решил, че театралната постановка „Покушението срещу лидера“ е най-точният дразнител на емоциите и чувствата за членовете на партията. Поне в залата видяхме каква агресия демонстрираха спрямо нападателя делегатите на ДПС. Ако това им е разбирането за права и свободи и не дай си Боже се случи да имат реалната власт в държавата, тя ще бъде всичко друго, но не и демокрация, даже и в дефектния си български вариант.

Вчера (20.1.2013 г.) ме попитаха могло ли е да бъде избегнато това покушение съгласно заложеното от звездите, защото не бива да си правим никакви илюзии, че този театър, който остави горчилка на бутафорност в съзнанието ни, можеше да бъде и жестока реалност с катастрофални последици за България във вътрешен и международен план.

Още през лятото на миналата година бях писала, че от началото на 2013 г.: „Не са изключени трусове сред парламентарно представените партии, особено с приближаването на изборния ден. Начините за спечелване на властта ще са без оглед на средствата, дори и с цената на физическо насилие, такива, каквито бяха през 2005 година.“ Даже и да е имало друга възможност за стягане на редиците на ДПС, астрологичните аспекти са подтиквали точно към това решение. И още един интересен момент искам да посоча. В хороскопа на Ахмед Доган за месец февруари, който заместихме с новия на Лютви Местан, бях написала, че „заради действията му през януари рискува да създаде проблеми в обществото, предизвиквайки междуетническо противопоставяне, защото разчита на хора, неподходящи за ДПС като подкрепа за парламентарните избори“.

За отминалите два дни какво ли не се изписа и изговори по темата. Разбрахме, че основният губещ е България, а от партиите безусловно управляващата ГЕРБ. Никъде обаче не можах да прочета кой печели. Със сигурност това не е ДПС, някои от чиито членове вероятно са виждали в покушението срещу лидера им освен възможност за неговото митологизиране и най-късия път към получаване на парламентарно мнозинство. Със сигурност този вариант няма да се случи, но колкото и мандата повече от планираното да вземе ДПС, все ще са в полза и на нейната посестрима БСП, която неочаквано за членовете й може да се окаже главният печеливш от покушението върху Ахмед Доган, даже и ако става дума за емоционално незряло действие на млад човек, търсещ своите пет минути слава.